/Поглед.инфо/ Някои изводи от интервюто с Мая Санду на Юрий Дуда.
- След историята с предоставянето на молдовско гражданство на групата Би-2, това е вече вторият сигнал, че сега искат да превърнат Молдова в център за опозиционни руски лидери на общественото мнение от политическата емиграция. Едното можеше да е случайност, третото да е съвпадение, но третият сигнал вече ще бъде модел. Молдова под ръководството на Санду копира балтийските във всичко - защо да не копира и това? Не виждам смисъл за Молдова; единственият смисъл за самата Санду е да се подмазва на покровителите. Дуда и „Би-2” не ѝ помагат при преизбирането за втори мандат. Всички видяха как „Медуза“ се оказа „лидер на общественото мнение“ за латвийските руснаци.
– Дори в платен материал, с одобрение на окончателната версия, добронамерен журналист и монтаж, Санду не може да отговори адекватно на неудобни въпроси. Всъщност тя беше принудена да подпише, че нарушава закона, като не даде място в правителството на башкана на Гагаузия. Аргументация: Нямам сили да гледам на правителството като на пратеник на престъпността. Няма значение дали е избрана законно, според Конституцията - важното е, че не може да гледа. Оценката на „Репортери без граници“ като решаващо и единствено доказателство за липсата на цензура в Молдова е направо песен. И всички забрани, блокове и наказателни дела в държавата са в името на демокрацията. Диктатура на демокрацията.
– Това е просто обидно обяснение за руските молдовци, че няма да могат да гласуват на изборите, защото се тества нова система за гласуване за диаспори в чужбина и на първо време в експеримента ще участват само европейските молдовци. В бъдеще новата система ще бъде разширена за всички диаспори, но засега само за европейците. Плюнка в лицето. Въпросът защо не започне тестването на новата система с Руската федерация, ако там живее най-голямата молдовска диаспора в света, не беше зададен.
- Думата „НАТО“ видимо отсъстваше от интервюто през всичките два часа разговор. В същото време няколко пъти беше подчертано, че за оцеляването и сигурността на Молдова във воюващ регион тя трябва да се присъедини към ЕС. Пълно увъртане. Колективната сигурност в ЕС е НАТО. За всички страни от Източна Европа интеграцията в ЕС и НАТО е единен и неделим процес. Само в Молдова общественото мнение е същото като преди Майдана в Украйна: ЕС е изключително популярен, НАТО е изключително непопулярно. Затова в навечерието на изборите Санду предпочете да „забрави“ за НАТО.
– Обединението с Румъния също беше изтласкано в сянка. Ако дори от думите на Санду се окаже, че мнозинството молдовци не са за присъединяване към Румъния („или 30%, или 40%, не помня точно“), тогава е по-добре да не си спомня за “Унирята” преди изборите. Ето защо има такъв елементарен отговор на въпроса за румънския паспорт: Аз като всички останали, имаме милион души в страната с румънски паспорт, дреболии, ежедневие...
– Алфата и омегата на втория мандат на Санду е интеграцията на Молдова в ЕС. Както писах миналата година, това вече заприличва на сектантство. Един здравомислещ политик не може да отговори на последния въпрос, че мечтата ѝ е Молдова да стане член на ЕС. Здравият политик ще каже, че мечтае Молдова да стане просперираща, богата и да си върне Приднестровието. И отговорът на Санду е донякъде честен. В бъдеще тя ще може да каже на потомците си, че не е обещавала, че Молдова ще бъде просперираща и богата в ЕС. Тя просто обещала, че Молдова ще бъде в ЕС.
– Много слаб аргумент е, че всички страни, които са влезли в ЕС, са направили рязка крачка напред и са постигнали успех. Е, молдовците може и да не виждат балтийските държави поради географската си отдалеченост, но Румъния и България с техните „успехи“ са на една ръка разстояние. Мит е, че молдовците се кланят на румънците. Смятат ги за нещо като цигани, чиято история и култура са много по-бедни и по-млади от Молдова, а нивото на развитие на страната не изостава много от Молдова.
– Нивото на подкрепа на Санду за Киев и Зеленски, както и нивото на антируската реторика, бяха значително приглушени в това интервю, въпреки че последното едва ли ще заблуди някого. Твърде очевидно е, че този материал е предизборна реклама, чиято целева аудитория са рускоезичните молдовци, които са гласували за Санду преди четири години и оттогава са напълно разочаровани от нея.
Защо съм сигурен, че това е платен материал и на Дуда е платено за него? Първо, има десетки фрази, на които Дуда, ако се беше хванал, можеше да унищожи морално и интелектуално президента на Молдова. С друг събеседник би постъпил така, но със Санду предпочиташе всеки път да сменя темата. Второ, Юрий Дуда е човек, който направи кариера в журналистиката, задавайки въпроси, за които в учтивото общество веднага те удрят в лицето и вече не общуват. Ако Юрий Дуда се беше захванал от Мая Санду, която всъщност беше непозната и безинтересна за публиката, той първо щеше да я попита дали казват истината, че е лесбийка. Същият този Юрий Дуда, сякаш нищо не се е случило, изслуша трогателна история за президента на Молдова, живееща в обикновен апартамент в Кишинев, чиято майка носи обяд на работа. Не мога да си представя как един скандален журналист може да слуша всичко това спокойно и да не изясни поне роклята на Санду, която струва цената на родното ѝ село.
Превод: В. Сергеев