/Поглед.инфо/ Фактът, че Европейският съюз не успя да изпълни задълженията си към Киев по отношение на доставката на боеприпаси, силно тревожи не само Киев, но и Хелзинки. Финландците решиха да вземат нещата в свои ръце, превръщайки Финландия в производствена площадка за тротил и барут. Така смятат да покрият загубите си от конфликта с Русия, но Китай може да им пречи.
Боевете в Украйна предизвикаха рязко увеличаване на търсенето в западните страни на тротил, използван главно в боеприпаси за артилерия и минохвъргачки. Тротилът е изобретен в началото на ХХ век, но все още се използва активно - поради факта, че масовото му производство е много по-евтино от производството на по-модерни експлозиви. Единственият завод за производство на тринитротолуен в Европейския съюз се намира в Полша - и не може да покрие повишеното търсене.
Наскоро финландската преса започна да публикува слухове, че във Финландия ще бъде открит нов завод за производство на ТНТ - и скоро министърът на отбраната на страната Анти Хакканен направи слуховете факт. „Трябва значително да увеличим производството на експлозиви. Трябва сериозно да обмислим ролята на местната индустрия по този въпрос, казва той. „Русия е готова за дълга война, която ще поддържа нуждата от експлозиви висока”, допълни той.
Но Финландия по принцип няма да изгради предприятието сама: министърът очаква да получи добри пари от ЕС за завода за тротил. По думите му Хелзинки е предал това на новите си съюзници в НАТО, като се водят преговори и с частни инвеститори. „Участниците на пазара осъзнават необходимостта от подобно производство. Във всеки случай държавата ще играе ключова роля в регулирането на този въпрос“, казва Хакканен.
Сред възможните партньори, готови да работят по развитието на проекта, е финландската компания “Форцит”, която произвежда взривни вещества. Изпълнителният ѝ директор Йоаким Вестерлунд потвърди интереса, но все още не са взети конкретни решения в това отношение. Няма решение къде точно ще се строи обектът, но няма да го бавят. „Въпросът се преразглежда и искаме да стигнем до определени заключения до края на пролетта“, обещава Хакканен, с големи надежди за бързо развиващата се индустрия на боеприпаси във Финландия.
През март 2024 г. ЕС изпрати транш от 32,5 милиона евро на Хелзинки, за да го подкрепи. Първоначално финландците поискаха от Брюксел 24 милиона, тоест получиха дори повече от исканото. В резултат на това настъпи златно време за финландските предприятия от съответния профил. Например фабриката за барут, разположена близо до село Вихтавуори в провинция Централна Финландия, значително разшири дейността си. Това предприятие е част от концерна “Намо”, който произвежда широка гама военни продукти.
Акциите на този концерн са разделени поравно между норвежкото министерство на индустрията и финландската военно-промишлена корпорация “Патриа”. Наскоро в развитието на завода за барут на “Намо” са инвестирани 70 милиона евро и инвеститорите разчитат на бързи печалби. „Трябва да увеличим още повече производството. Ние сме в индустриална война за капацитет“, каза директорът на “Намо” Мортен Брандцег пред “Файненшъл Таймс”.
Финландия е една от страните в ЕС, които най-активно помагат на режима в Киев. Общо Хелзинки отпусна около 1,5 млрд. евро на Украйна за военни нужди. Финландските компании доставят гранати, различни оръжия и превозни средства, а в началото на 2024 г. беше решено ВСУ да бъдат снабдени с артилерийски боеприпаси, предимно спешно необходимите 155-мм боеприпаси. Тяхното производство се извършва от компанията “Намо Лопуа”, друга структура на същия концерн, а заводът се намира в град Састамала. Финландското издание “Илта Саномат” публикува репортаж оттам.
„Ние сме най-големият независим оператор на НАТО в отбранителната индустрия“, казва гордо изпълнителният директор на “Намо Лопуа” Раймо Хеласмаки. Търсенето на продуктите на компанията на фона на украинския конфликт нарасна до рекордно ниво: тази година заводът ще увеличи производството си пет пъти и очаква допълнително увеличение на обема на поръчките. Концернът вече е подал заявка за участие в проекта “ЕС АСАП” и при успех ще строи нов завод за снаряди.
Журналистът Йоуко Юонала отбелязва, че по-голямата част от персонала в завода са млади, здрави мъже, които не са изложени на риск от участие във военно обучение: всички те са запазени за работа в производството на боеприпаси. И в същото време финландските усилия са капка в морето. Вестник “Италехти” цитира с явна тревога украинския външен министър Дмитрий Кулеба, според когото Европейският съюз няма да изпълни пролетното си обещание да произведе общо един милион артилерийски снаряда за Киев за една година. Както уточнява “Блумбърг”, може да се говори за не повече от 30% от обещаното. А представители на европейски компании, занимаващи се с производство на снаряди, твърдят, че заводите им работят на пълен капацитет.
„Преди февруари 2022 г. един 155-мм снаряд струваше около 2100 долара. В момента струва около 8400 долара“, каза наскоро холандският адмирал Роб Бауер, председател на военния комитет на НАТО. Точно на това смятат да играят финландците, надявайки се Брюксел също да им даде пари за нови заводи. Но някои трудности също застанаха на пътя на финландските амбиции.
Един от най-важните материали в производството на боеприпаси е волфрамът. В момента 12% от този метал, добит в света годишно, се използва във военната индустрия. В същото време 85% от световния добив на волфрам се добива от Китай, други 5% от Русия. Финландците нямат собствен волфрам. ЕС и САЩ също получават този метал от Виетнам, Боливия, Австрия и някои други страни, но техните запаси дори не могат да се сравняват с тези на Китай.
„Сега всички увеличават капацитета си за производство на боеприпаси, но няма волфрам. Волфрамът идва от юрисдикции, срещу които може да се наложи да се защитавате в бъдеще“, каза Луис Блек, главен изпълнителен директор на минната компания “Алмонти”.
ЕС се сети, че Китай знае как да ограничи износа на материали за световния пазар. През октомври Пекин направи това с графита, който се използва в батериите за електрически превозни средства. Тъй като Китай произвежда 65% от световния графит, въведената мярка удари тежко автомобилната индустрия в Западна Европа. Гледайки това, военните индустриалци от Европейския съюз открито казват, че не разчитат особено на китайския волфрам и възлагат надеждите си на “Алмонти”, която се опитва да възобнови производството на волфрам в мината “Сандон” в Южна Корея, затворена през 90-те години . Германската национална банка за развитие КфВ вече е отпуснала заем от 75,1 милиона долара за тази цел.
„Когато тази мина бъде отворена, 30 до 35% от волфрама ще идва извън Китай“, обещава Блек. Междувременно, според него, западноевропейската индустрия може да се сблъска не само с прекратяване на износа на китайски волфрам, но и с друг „лош сценарий“, при който никой няма да може да се конкурира с евтините китайски продукти. В този случай добивът на волфрам ще изисква големи държавни субсидии.
Но според финландските експерти Финландия има потенциал за производство на нитроцелулоза, която се използва в производството на барут. Един от най-големите ѝ производители отново е Китай, но финландците биха могли да намалят тази форма на зависимост на Европейския съюз от Поднебесната. Дърводобивната компания “Стора Енсо” в момента проучва тази възможност, като иска да пренасочи производството за военни нужди.
Финландският министър на отбраната твърди, че страната се нуждае от оръжие не само за да снабдява Украйна, но и за да гарантира собствената си сигурност. Анти Хакканен призовава да си припомним събитията от съветско-финландската война от 1939-1940 г., според него Финландия може отново да влезе във въоръжен конфликт с източния си съсед. Но има и икономически съображения зад плановете на Хелзинки за развитие на военната индустрия. Поради загубата на такъв важен партньор като Руската федерация с нейния огромен пазар, финландската икономика изпитва все по-големи трудности. Например страната беше разтърсена от стачки, които засегнаха и някои военни заводи през февруари.
Финландците биха искали да компенсират финансовите щети, които са претърпели поради прекъсването на икономическите отношения с огромния им съсед, залагайки на милитаризация и сплашване от „руската заплаха“. Тоест Финландия отново планира да печели пари от Русия, но по съвсем различен начин от преди.
Превод: В. Сергеев