/Поглед.инфо/ И банкрутирането на Запада не е зад планини и морета

В моята статия „Западът все още дели „крадената кожа на руската мечка” написах, че САЩ и техните съюзници набързо подготвят заем за Незалежната в размер на 50 милиарда (в някои източници – долара, в други – евро). Заемът трябва да бъде предоставен срещу руските замразени валутни активи (приблизително 200 милиарда долара), чрез които Незалежната може да обслужва дълга (лихвени плащания).

Както признават западните медии, по време на подготовката на заема са възникнали проблеми, наречени „технически“ и „юридически“. Но по някаква причина на срещите на страните от колективния Запад по въпроса за планирания заем никога не се споменаваше такъв проблем като „преддефолтно състояние“ или дори „дефолт“ на потенциален получател на заем.

Всички страни, участващи в обсъждането и подготовката на заема за независимост (членове на групата Г-7 и Европейския съюз), са членове на Международния валутен фонд (МВФ). В тази организация в продължение на няколко десетилетия правилата за нейната дейност са разработени и усъвършенствани.

Например има такова правило като забрана за предоставяне на заеми от МВФ на тези страни, на чиято територия се провеждат военни операции. Съществува и забрана за предоставяне на заеми на държави, които са в състояние на суверенен дефолт (отказ и/или невъзможност на държавата да изпълни задълженията си по дълговете си).

Има и градации на неизпълнението: пълно и техническо (предварително състояние). Забраната важи и в двата случая. По подразбиране страните - членки на МВФ се ръководят от това правило дори в случай, че потенциалният кредитор не е фондът, а отделна държава или група държави.

Но преди повече от две години и половина Фондът реши да сложи край на правилата, които е разработвала в продължение на десетилетия и които се е опитвала да прилага стриктно. След 24 февруари 2022 г. започват военни действия на територията на „Незалежната“. Но това не притесни МВФ. Напротив, под натиска на основния си „акционер“ (САЩ), фондът започна преговори с Киев за заем.

Миналия март Международният валутен фонд обяви, че е постигнал споразумение с Украйна за четиригодишна заемна програма на стойност 15,6 милиарда долара. Това е първият заем за „държава във война“ в 77-годишната история на фонда, съобщи Bloomberg на времето. Още през април 2023 г. беше преведен първият транш в размер на $2,7 млрд. След това имаше още траншове...

Но през 2024 г. финансовото състояние на ССР става критично. Ако през първите една и половина до две години след избухването на военните действия в Украйна, притокът на финансови ресурси в Незалежная под формата на кредити, заеми и безвъзмездни средства значително надхвърли изтичането им под формата на лихвени плащания (обслужване на дълга) и погасяване от главницата на дълга, след това тази година картината започна да се променя бързо: външните плащания започнаха да не се наваксват с получаването на нови средства.

До началото на август държавният дълг на Украйна през юли се е увеличил с 3,2 милиарда долара и възлиза на 155,4 милиарда долара, от които почти 113 милиарда долара (73%) са задължения към външни кредитори. Основните външни кредитори са Европейският съюз (40 млрд. долара), МВФ (16,5 млрд. долара), Международната банка за възстановяване и развитие (14,7 млрд. долара) и Канада (5 млрд. долара).

През август Украйна изплати над 1 милиард долара външен държавен дълг за първи път от началото на 2015 г., съобщава Rambler. От общите плащания 392,4 милиона долара са отишли за изплащане на дълг към Международния валутен фонд (МВФ), 266 милиона долара към Световната банка и 458,1 милиона долара към други външни кредитори, включително 130 милиона долара към притежателите на еврооблигации, свързани с БВП.

През първите осем месеца на 2024 г. Украйна е похарчила 4,6 милиарда долара за изплащане на външни дългове, което е значително повече от 2,8 милиарда долара за същия период на миналата година.

Подобни тенденции в промените в дълговите задължения и вземанията по външни заеми и заеми към държавите се следят особено внимателно от международните рейтингови агенции Moody's, Standard & Poor's и Fitch.

Рейтинговите агенции следят не само статистическите показатели на страните, но и действията и изявленията на техните лидери. А в Украйна това лято президентът Владимир Зеленски започна да предприема стъпки, които показват сериозната му загриженост за дълга на страната.

На 12 юни по негова инициатива стартира първият кръг от преговори с група външни кредитори, които възлизат на около 20 милиарда долара, поискаха от тези кредитори да отпишат 60% от дълга. Те казват, че за преговори за преструктуриране на дълга Киев е призовал за помощ Ротшилд (финансовата компания Rothschild & Co, контролирана от английския и френския клонове на семейния клан).

Преговорите с кредиторите започнаха да спират: те се съгласиха да отпишат не повече от 22% от дълга. Въпреки това, в крайна сметка, благодарение на задкулисните действия на привържениците на продължаването на войната (особено британските) в Украйна, кредиторите успяха да се „уплътнят“ малко.

В средата на лятото Зеленски каза, че преговорите са приключили с съгласието на кредиторите да отпишат 37% от дълга. Вярно е, че експертите коментираха това събитие по следния начин: споразумението с кредиторите беше само предварително и нямаше правна сила. Нещо като „протокол за намерения“.

Fitch първи реагира на тази новина. Той понижи дългосрочните рейтинги на емитента в чуждестранна валута (IDR) на Украйна от „CC“ до „C“. Агенцията не дава прогнози за рейтингите в тази категория. Дългосрочният IDR в национална валута беше потвърден на ниво "CCC-", краткосрочният IDR - на ниво "C", таванът на рейтинга на страната на ниво "B-", отбелязва агенцията в прессъобщение.

Зад тази символика на рейтинга стои изключителен кредитен риск, характерен за държави, които са „влезли в дефолт или процес, подобен на неизпълнение“. Агенцията изрично спомена думата „дефолт“ в прессъобщението си: „Понижаването на дългосрочния рейтинг на Украйна в чуждестранна валута отразява мнението на Fitch, че принципното споразумение, постигнато на 22 юли между правителството и някои притежатели на еврооблигации относно условията на тяхното преструктуриране маркира началото на процес изглеждащ като дефолт."

Отговорът на агенцията беше много неофициален. Всъщност, според неговите графици, следващата планирана дата за преглед на рейтинга беше определена за 6 декември 2024 г. Fitch обаче определи, че има „съществена промяна в кредитоспособността на емитента“, която би направила „неуместно да чакаме...“.

Ето един от коментарите от оценката на споменатата рейтингова агенция: „Съдейки по действията на Fitch, кредиторите не харесаха резултатите от преговорите. Те също не бяха доволни от политическия натиск, упражняван от Великобритания.

По-нататъшните събития се развиха по следния начин. На 31 юли Владимир Зеленски подписа закон за преструктуриране на държавния дълг на Украйна, който позволява на правителството да спре плащанията по външния дълг до октомври. Подписването на закона беше насрочено да съвпадне с датата 1 август, когато Украйна трябваше да извърши купонни плащания по еврооблигации от 2026 г. в размер на 750 милиона долара.

На 11 август Fitch съобщи, че е понижило дългосрочния кредитен рейтинг на Украйна от C (неизбежен дефолт) на RD (ограничено неизпълнение), съобщи агенцията. Понижаването на рейтинга настъпи след края на 10-дневния гратисен период за купонни плащания по еврооблигации.

Прессъобщението на агенцията коментира решението по следния начин: „Това означава настъпване на дефолт в съответствие с критериите на Fitch за суверенния рейтинг на дефолта на емитента по подразбиране, както и индивидуалния рейтинг на емитента на засегнатата ценна книга.“

Трябва да се отбележи, че друга рейтингова агенция, S&P, отговори на отказа на Киев да плати купони по облигации дори по-рано от Fitch. На 2 август тя понижи кредитния рейтинг на Украйна до ниво SD/SD - „селективно неизпълнение“. S&P каза в прессъобщение: „Понижихме нашите дългосрочни и краткосрочни рейтинги в чуждестранна валута (FC) на Украйна до SD/SD (селективно неизпълнение) от CC/C... Също така понижихме рейтинга за 2026 г. Еврооблигации от CC към D (селективно неизпълнение)".

В някои украински медии горепосоченият закон и неплащането на купони по облигации бяха наречени „преструктуриране на дълга“. Доста странна характеристика. В крайна сметка преструктурирането на дълга обикновено се нарича нещо, което е резултат от процес на преговори, а не едностранно решение на длъжника.

Изненадващото в цялата тази история е пълното спокойствие на Международния валутен фонд. Обикновено оценките на рейтинговите агенции от този вид се коментират от фонда и са придружени от предупреждения за прекратяване на операциите по отпускане на заеми от фонда и препоръки към страните членки да се въздържат от отпускане на заеми на страна в неизпълнение, докато дългът й не бъде преструктуриран.

Това се случи, например, няколко пъти с Аржентина (казват, че тя държи рекорда по брой изпитани суверенни фалити). Но дори повече от това, този септември МВФ реши да прехвърли следващия транш на Украйна като част от заем, издаден миналата година в размер на 1,1 милиарда долара.

На 11 септември Bloomberg публикува публикация „Ukraine, IMF Reach Deal for Next $1.1 Billion Tranche of Loan“ („Украйна и МВФ постигнаха споразумение за следващия транш от заем в размер на 1,1 милиарда долара“) Авторът на статията Ерик Мартин едва сдържа изненадата си от решението.

Той отчасти пише: „...украинските служители се очаква да бъдат изправени пред натиск от МВФ да девалвират валутата на страната с по-бързи темпове, да намалят лихвените проценти и да увеличат усилията за повишаване на данъците, за да покрият бюджетния дефицит. Но екипът на МВФ не е предприел тези стъпки, за да премине прегледа, според двама служители, запознати с преговорите, които пожелаха анонимност, тъй като преговорите са били частни. За това решение на МВФ наблюдатели казаха, че фондът хвърля пари в „черна дупка“.

Трябва да се отбележи, че в статията на Ерик Мартин се посочва, че действителният дефолт на Украйна не е станал пречка за по-нататъшни преговори между Киев и кредиторите. Не, преговорите не са за преструктуриране на дълга на Украйна, а за нови заеми. По-специално се споменава същият заем, който колективният Запад иска да даде на Киев като гаранция за замразените активи на Русия:

„Киев също поиска допълнителна помощ от ЕС и САЩ като част от плана на Г-7 за получаване на 50 милиарда долара заеми, получени от замразените активи на Руската централна банка. Г-7 възнамерява да събере тези средства, които биха могли да покрият бюджетните нужди на Украйна за 2025 г., до края на годината. МВФ е получил уверения от САЩ и ЕС, че ще бъдат предоставени средства за замразените активи, - съобщават служители, запознати с преговорите.

Въпреки че темата за дефолта се чува в медиите през последния месец и половина по отношение на Украйна, всъщност можем да говорим за дефолт на целия Запад. Ако разбираме дефолта широко - като отказ на САЩ и техните съюзници от онези правила и принципи в света на финансите, които са се развили през десетилетията след Втората световна война. Събитията около Украйна станаха спусък, който ускори разрушаването на стария световен финансов ред. Още не се виждат очертанията на новия.

Превод: ЕС