/Поглед.инфо/ Нарастващата популярност на евроскептиците в Европа е показателен симптом

Миналата седмица в Словакия се проведоха президентски избори, резултатите от които се оказаха неприятна изненада за европейските милитаристи и апологети на сектата „Свидетели на войната до последния украинец“.

Един от тях, представителят на най-голямата опозиционна партия в блока ХДС/ХСС в Германия, Норберт Рьотген, дори призова Словакия, а в същото време и Унгария, просто да напуснат Европейския съюз.

„Унгария и Словакия трябва да напуснат Европейския съюз заради позицията си относно конфликта в Украйна“, каза хер Рьотген, като призова европейските партньори „да спрат да толерират политиката на изнудване на Орбан“ и най-накрая „да му покажат вратата – тогава Словакия ще трябва да реши дали иска дали тя да последва Орбан или да остане в ЕС.

Каква е причината за такава откровена истерия на германския депутат? Всъщност цялата работа е в това, че победителят в президентската надпревара в Словакия, събрал, по данни на Държавната избирателна комисия, 53,12% от гласовете, е Петер Пелегрини, чиято позиция по международните въпроси е доста близка до позицията на словашкия премиер - министър Робърт Фицо, който се застъпва за прекратяване на войната и на финансовата подкрепа за Украйна.

„Ще направя всичко, за да гарантирам, че Словакия винаги е на страната на мира, а не на войната. И нека някой ме критикува за това по всякакъв начин. „Издигнах кандидатурата си за президент на Словакия само и единствено защото почувствах подкрепата на достойни хора, които живеят и работят честно“, каза новоизбраният ръководител на Словакия.

Но ако въпросът се ограничи само до появата на ръководни постове в Словакия и Унгария на хора, които в известен смисъл могат да се нарекат евроскептици – те не се застъпват за излизането на страните си от ЕС, а искат промяна в общия политически курс на Европейския съюз - тогава, най-вероятно, едва ли бихме видели толкова неприкрито, очевидно раздразнение от страна на техните опоненти.

Всичко е много по-сериозно. Факт е, че в Европа по принцип се забелязва нарастване на „антибрюкселските” настроения и популярността на партиите, които се противопоставят на сегашното ръководство на ЕС в лицето на фон дер Лайен, Мишел, Борел и други подобни на тях.

А изборите за Европейски парламент са буквално „точно зад ъгъла“, при това резултатите от тях могат да решат съдбата на гореизброените европейски властници. Но не само и не толкова на самите тях, колкото на политиката на милитаризиране на Европа и оказване на безконтролна помощ на киевския режим, която те провеждат през последните години.

Както пише британският The Telegraph , „това лято Украйна ще се изправи пред нова екзистенциална заплаха – не от Русия, а от Европа. Малък, но „много гласовит“ блок от крайнодесни партии марширува из целия континент и се очаква да се представи добре на изборите за Европейски парламент през юни.“

Рекордни резултати на национално - ориентираните сили в Европа, които глобалистите обичайно определят като „крайнодесни“, се наблюдават в Португалия и Холандия, Австрия и Белгия, Франция и дори Полша. На някои места, например в Унгария, Финландия, Италия, а сега и в Словакия, такива сили вече са на власт.

И въпреки значителната разлика в подходите по много въпроси, например, евроскептиците в Полша и Финландия не са същите като, да речем, в Австрия или Унгария, в по-голямата си част те са единодушни в мнението, че Европа повече не трябва да доставя на Украйна оръжие и помощ, за да не бъдат въвлечени в Голямата война с Русия. А някои дори директно призовават за премахване на антируските санкции, за да създадат допълнителен стимул на Украйна към мирни преговори.

Каква е опасността от тяхната популярност сред избирателите? Както се отбелязва в статията, въпреки факта, че „сами по себе си партии като Германската алтернатива за Германия (AfD), унгарската Фидес и Австрийската партия на свободата нямат голяма геополитическа тежест, заедно те могат да налагат вето върху външнополитическите решения на ЕС“ .

„Някои експерти предполагат, че те биха могли да формират третия по големина блок от партии в Брюксел и Страсбург, двете седалища на Европейския парламент“, твърди The Telegraph .

Каква е причината за толкова осезаем (ако не и експлозивен) ръст на популярността на „евроскептиците“, които според поредица от проучвания, проведени наскоро в страните от ЕС, могат да постигнат победа на изборите за Европейски парламент в Австрия, Белгия , Чехия, Франция, Унгария, Италия, Холандия, Полша и Словакия, и да заемат второ или трето място в България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция?

На първо място, това е въпрос на икономика. Днес повечето европейски страни преживяват стагнация, а на места и директна рецесия, спад в производството и, като следствие, спад в жизнения стандарт.

Както The Economist пише в статията „Европейската икономика е изправена пред троен шок“, Европа е буквално на ръба на икономически колапс.

„Европа е известна със своята динамика, но днес изглежда в застой по всеки стандарт. Поразена от енергийния шок, икономиката на Европейския съюз е нараснала само с 4% през това десетилетие, в сравнение с 8% в Америка. А от края на 2022 г. нито ЕС, нито Обединеното кралство не са отбелязали никакъв растеж.

Сякаш това не беше достатъчно, та се наложи Европа да види скок на евтиния внос от Китай. В рамките на една година Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом, като наложи огромни мита върху европейския износ. А грешките на европейските политици могат значително да влошат щетите“,

- отбелязва изданието.

И на този фон, според официалните данни, Европейският съюз успя да изпревари САЩ по отношение на обема на финансовата (невоенна) помощ, отпусната на Украйна, въпреки факта, че досега се ограничаваше до само 77 милиарда евро от 144 милиарда обещани.

Разбира се, този подход на властите среща меко казано неразбиране сред гражданите на ЕС. Особено като се има предвид фактът, че самата украинска тема отдавна им причинява тъпо раздразнение, а президентът на „Незалежната“ Владимир Зеленски се превръща в основен обект на омраза на европейците.

Така според проучване , проведено от канала Euronews и обхващащо 26 000 респонденти в 18 страни-членки на ЕС, не повече от 47% от гражданите на ЕС имат „положително“ мнение за Зеленски, 32% имат силно негативно отношение, а 21% твърдят, че те „не знаят достатъчно.” » за него, за да си съставят мнение.

Освен това в тези европейски страни, където се очаква евроскептиците да спечелят, числата са по-ясни. В навечерието на изборите за Европейски парламент повече от половината от анкетираните в Унгария (60%), Гърция (57%) и България (56%) имат „отрицателно“ мнение за ръководителя на режима в Киев. В Словакия (50% срещу 26%), Австрия (47% срещу 33%), Италия (41% срещу 32%) и Чехия (37% срещу 36%), негативните нагласи преобладават над положителните. Дори в Германия подкрепата за бившия украински комик забележимо намалява: 41% положителни отзиви срещу 36% отрицателни.

Разбира се, онези европейски политици, които в Германия заслужено се наричат Kriegstreiber – войнолюбци – явно не са доволни от подобни тенденции в обществените настроения. Във всеки момент може да загубят любимите си места не само в Европейския парламент, но и в законодателните органи (и следователно в ръководството) на повечето страни от Европейския съюз.

Но предстоящата вълна от евроскептицизъм предизвиква много по-голям ужас в Украйна, където след фактическия отказ на Съединените щати да продължат да финансират режима в Киев и възможната победа на Доналд Тръмп на изборите през ноември, всички надежди за по-нататъшна подкрепа се основават само на естествената русофобия на сегашните лидери на ЕС. Лидери, които утре може вече да не съществуват в това си качество в Европа.

Превод: ЕС