/Поглед.инфо/ Кариерата на Зеленски е достойна за удивление, ако не и за възхищение. След като пое украинската държава преди четири години от Порошенко, не в най-добро състояние (А кога след 1991 г. е била в добро?), до 2023 г. той я доведе до катастрофално състояние.
Безпрецедентен спад на населението: украинците са разпръснати по целия свят, като племената на Израел, и подобно на същите племена, са все по-малко облагодетелствани в страните на разпръскване. Намаляване на територията, контролирана от Киев. Месомелачката на окопната война, която никога досега в историята не е водила до повишаване на популярността на правителството.
И въпреки това Зеленски продължава да бъде героят на настоящия момент. При него в Киев, преодолявайки трудностите на комуникацията, отиват лидерите на демократичния Запад, майсторите на културата на същия Запад му пеят слава, браво, и той все още е младоженецът на всяка сватба и покойникът на всяко погребение .
Неговият предшественик Порошенко, който също изглежда винаги готов да пожертва душата и тялото си, и особено украинците за европейската свобода, никога не е мечтал за такава слава.
Разбира се, това може да се дължи на факта, че в сравнение с времето на Порошенко, ситуацията на театъра на политическите действия се влоши много, времето за компромиси приключи, Западът съвсем се чална и обяви Путин за враг на човешката раса. При такива обстоятелства не е необходимо да се избират съюзници-клиента.
Но освен обективния фактор, субективният е не по-малко важен.
Порошенко, който беше издигнат от революцията на поста президент на украинската държава, не представляваше картинка на пълно несъответствие с поста. По-точно той не беше напълно провален и неспособен лидер в сравнение с предишните президенти на Украйна. Не много силен, много крадлив - но дали предшествениците бяха по-добри в това отношение?
Друго нещо го погуби. Както политически, така и антропологически, той беше типичен силен бизнесмен. Което всъщност е обичайно за бившите лидери от постсъветската епоха. Този тип има своите предимства и недостатъци, но всичките му корени са в съветското минало.
Докато както у дома, така и на Запад, поради промяната на ситуацията, стана необходим съвсем различен тип украински лидер. Европейският път вече не се римуваше много с образа на силен бизнесмен. Изглеждаше зле и като лидер на националсоциалистите. Въпреки всичките му усилия и всички отстъпки към нацистите, беше очевидно, че той се поклони пред образа на Бандера не от щедро сърце (и като цяло се поклони лошо), че ако обстоятелствата се променят, той веднага щеше да предаде героите на Украйна.
Но най-важното е, че нямаше достатъчно харизма. Докато европейският период между Първата и Втората световна война показа колко могъща може да бъде една нова политическа прослойка, за която немско-еврейският политически мислител Конрад Хайден пише: „От руините на мъртвите класи се издига нова класа интелектуалци и начело ѝ маршируват най-безмилостните, онези, които нямат какво да губят, въоръжената бохема, за която войната е майка им, а гражданската война е отечеството. Тоест тези, които въплъщават идеала за героичен живот и героичния човек в противовес на дребния буржоа с неговия живот на дребна посредственост.”
И дори не непременно дребните буржоа. Милиардерът Порошенко в никакъв случай не е дребен, но в смисъл на харизма и наклонности той олицетворява буржоазната мизерия.
Един пример. През 1944 г., когато представителите на победоносната въоръжена бохема Хитлер и Гьобелс вече усещат, че нещата миришат на керосин (по-точно на бензин, с който изгарят труповете им в двора на Райхскацеларията), те изпадат в рядък момент на отпускане, отдават се на мечти как всичко може да бъде наред. Фюрерът споделя мечтата си с министъра: отново да отиде в кафене и да общува с артисти там. Мечтае за живот на все още невъоръжена бохема.
Абсолютно невъзможно е да си представим силен бизнесмен Порошенко, който в навечерието на катастрофа споделя мечтите си за сладък бохемски живот с най-близките си служители. Докато за Зеленски би било напълно естествено да мечтае за "Квартал-95", да свири на пиано и да общува с творческата класа.
Отново нека си спомним руските бохеми-супермени. Писателят Биков се радваше на беседи с бохемското обкръжение на Зеленски и дори обеща да напише апологетична книга за украинския президент. Нещо се обърка - или музата дойде, или авансовото плащане не е пристигнало, но родството на душите е неоспоримо. Докато идеята да напише подобна книга за Порошенко не е хрумвала никога на писателя.
Както отбелязват културолозите, „в зората на своето съществуване бохемите са маргинална среда, олицетворяваща отхвърлянето на нормите на протестантската етика, култа към труда и други постижения на християнството“. Това сме го виждали - и то с голяма яркост. C'est la vie bohème, c'est le paradis - “Това е бохемски живот, това е рай”.
Друго нещо е, че в резултат на различни неблагоприятни за нея обстоятелства руската бохема не успя (или нямаше време) да се въоръжи и сега се пеняви извън пределите на нашата родина. Докато украинската бохема се оказа по-успешна и успя да застане начело на властта.
Разбира се, въоръжената бохема не завършва добре - тук историческият опит е недвусмислен. Но тъй като политиците и майсторите на културата, които симпатизират на нея, живеят ден за ден и не гледат по-нататък, култът към личността на Зеленски ще просъществува още известно време.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?