/Поглед.инфо/ През годината западните страни интензивно натрупваха военна помощ за Украйна, но настъпи моментът, когато старите запаси са практически изчерпани и по-нататъшното продължаване на военните действия зависи от възможностите на военно-промишления комплекс на страните.

Стари проблеми

По официални данни на Европейския парламент през 2020 г. в 2500 предприятия от военно-промишления комплекс (ВПК) в Европа са работили 463 000 души. За сравнение, в САЩ около 1,5 милиона души са участвали в отбранителни предприятия, а в Русия, според някои оценки, до 3 милиона души.

След разпадането на СССР необходимостта от въоръжение рязко намаля и армиите започнаха да намаляват, тъй като ролята на Съединените щати под формата на защитен чадър за НАТО устройваше всички.

Справка

През 1990 г. европейските страни разполагат с почти 200 големи надводни кораба и 129 подводници, през 2021 г. в експлоатация са останали 116 кораба и 66 подводници.

Рязко намаляване на бюджетите за отбрана на европейските страни настъпи след икономическата криза от 2008 г., когато правителствата се опитаха с всички средства да изгладят спада в жизнения стандарт на населението и да поддържат социални програми.

През последните години повишените екологични изисквания на ESG също доведоха до съкращения в тежката промишленост. Естествено, всичко това се отрази негативно на потенциала на европейския военно-промишлен комплекс, освен това Съединените щати, възползвайки се от ситуацията, не пропуснаха възможността да намалят възможностите на своя конкурент на световния оръжеен пазар.

Американските компании лобираха за закупуването на техните оръжия от европейските страни в ущърб на развитието на техния военно-промишлен комплекс. В резултат на това общоевропейската платформа за най-новия танк, която започна да се разработва през 2012 г., така и не беше завършена.

Разработването на единна система от комплекси за противовъздушна отбрана също не беше завършено и сега се взема решение за закупуване на американските Patriot, но с производствена база в Европа, която обаче все още не е изградена.

Нови проблеми

Изглежда, че боевете в Украйна трябваше да послужат като тласък за развитието на европейския военно-промишлен комплекс, както се случи например в Съединените щати. Енергийната криза в Европа, предизвикана от антируските санкции, обаче се отрази негативно.

Цените на енергоносителите като цяло и в частност на електроенергията рязко се повишиха, което увеличи цената на производството на метал и съответно цената на крайния продукт. Според Financial Times през последната година цените са се повишили пет пъти.

Един от най-големите производители на боеприпаси в Европа, норвежката фирма Nammo, вече каза, че не може да разшири производствения си капацитет поради недостиг на електроенергия. Трябва да се отбележи, че техните конкуренти на пазара са центрове за данни, които отдавна имат резервирани енергийни мощности.

Както знаете, на 23 март Европейският съюз договори съвместна програма на стойност един милиард евро за закупуване на един милион артилерийски боеприпаси за Украйна през следващите 12 месеца. Теоретично 15 компании в 11 страни от ЕС са в състояние да произвеждат 300 хиляди 155 мм снаряди годишно, но сега има недостиг на експлозиви като барут, тротил и нитроцелулоза, които са необходими за производството на снаряди.

Иржи Хинек, председател на Асоциацията на отбранителната промишленост на Чешката република, обясни, че е невъзможно да се увеличи производството на нитроцелулоза за кратко време, тъй като в Европа няма достатъчно производители на необходимите суровини и това ще отнеме три години за увеличаване на производството на барут.

На свой ред румънското правителство обяви, че преговаря с американски и южнокорейски компании за изграждането на фабрика за барут. Работещата преди това в страната беше закрита още през 2004 г.

Най-големият европейски доставчик на експлозиви за боеприпаси, Explosia, вече работи на пълен капацитет, но ще отнеме няколко години, за да разшири производството.

Fábrica Municiones de Granada (FMG), един от двата испански производителя на 155-милиметрови артилерийски оръдия, съобщи за подобна ситуация, като изпълнителният директор Антонио Каро обясни, че цената на основните материали се е удвоила, а в някои случаи и утроила.

По време на посещение в полската оръжейна фабрика DEZAMET еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон и министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки, предвид трудната ситуация на линията на съприкосновение, призоваха страните от ЕС спешно да доставят на Украйна боеприпаси от техните складове, обещавайки да попълни запасите по-късно.

Подобна ситуация се е развила не само с производството на боеприпаси. Говори се, че производителят на танковете Leopard 2, германската компания Rheinmetal, е обявила намерението си да построи завод за танкове в Украйна.

Ръководството на Krauss-Maffei Wegmann, което произвежда двигатели за тези танкове, обаче информира партньорите, че са „със свалени гащи“, тъй като компанията майка Rolls-Royce преживява трудни времена и не може да осигури доставките на всички необходими в производствената верига детайли.

Това явление вече е системно на Запад. На конференцията на Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ (CSIS) за сътрудничество във военно-промишления комплекс за гарантиране на устойчивостта на глобалната верига на доставки беше обявено, че в резултат на блокиране поради COVID-19 някои малки фирми, които бяха доставчици и подизпълнители на големи предприятия от военно-промишления комплекс, просто не оцеляха в пандемията и затвориха. Общо взето едно към едно. Трудности възникват и с микрочиповете, които идват от Китай, с признаци на нелоялна конкуренция между производителите.

Оливие Шмит, професор в Центъра за военни изследвания в Дания, предупреждава, че настоящата ситуация застрашава самото съществуване на европейския военно-промишлен комплекс. Ако боевете в Украйна не приключат през следващата година и търсенето на оръжия остане на същото ниво, това ще принуди европейските страни да купуват оръжия в други части на света.

Между другото, Полша вече купува самоходни артилерийски установки от Корея, както и системи за противовъздушна отбрана и танкове от Съединените щати, което означава, че по-нататъшната поддръжка на тези оръжия ще бъде обвързана с американския военно-промишлен комплекс в продължение на много години .А европейският най-вероятно ще остане без поръчки.

Според министъра на отбраната на Литва, поради огромната конкуренция между страните от НАТО, за Вилнюс става все по-трудно да закупува оръжия и военна техника, за да попълни тези, изпратени в Украйна. Според него Литва вече оказва подкрепа на Украйна в ущърб на развитието на собствените си въоръжени сили и ситуацията не се подобрява.

В същото време не трябва да се вярва, че намеренията на Европа, която въоръжава Украйна, са толкова чисти. Всъщност страните от ЕС, възползвайки се от ситуацията, не пропускат възможността да изхвърлят стари оръжия, а в замяна получават компенсация от европейския бюджет - Европейският съюз ще възстанови около 84% от средствата, изразходвани за военна помощ на Украйна обаче всяка европейска страна изчислява цената на оборудването според собствената си методология.

Например, Финландия изхожда от факта, че изпратените оръжия струват като нови оръжия, Латвия - с 99%, Литва взема 93% от цената на новото оборудване като основа, Естония - 91%, Франция - 71%.

Същата Литва в момента е поискала обезщетение от 32,3 милиона евро, а вече е получила 27 милиона от бюджета на ЕС. Въпреки това, както каза президентът на Украйна Владимир Зеленски в интервю за Асошиейтед прес, една от европейските страни му изпрати неработеща система за противовъздушна отбрана. И това не е единичен случай.

В същото време трябва да се отбележи, че в опитите си да направят пари на украинската тема европейците никога няма да надминат САЩ. От 113 милиарда долара, за които се твърди, че са изпратени от бюджета на САЩ за подпомагане на Украйна, правителството на Украйна е получило директно само 20%, както заяви Майкъл Маккол, ръководител на комисията по външни работи на Камарата на представителите на Конгреса.

По-голямата част от помощта, 60%, се изразходва за „американски военен персонал, работници и модернизация на военни запаси“.

Да удържиш

Оценявайки потенциала на военно-промишления комплекс, руският президент Владимир Путин каза, че индустриалният комплекс на Русия се развива с много бързи темпове и докато Западът ще доставя на Украйна оръжия, през същия период от време руската индустрия ще произвежда три пъти повече боеприпаси.

"Западът планира да изпрати в Украйна повече от 400 танка, като през това време Русия ще произведе над 1600 нови и модернизирани танка", каза президентът.

Владимир Путин отбеляза още, че Русия поддържа планове в областта на гражданското строителство, здравеопазването, образованието, развитието на инфраструктурата и Западът ще трябва да ги съкрати, ако иска да постигне резултати.

Между другото, холандският адмирал от командването на НАТО Роб Бауер твърдеше миналата година, че за да изпревари Русия в производството на оръжия, Европа трябва да премине към „военна икономика“.

Но това означава намаляване на социалните програми и спад в стандарта на живот на европейците, който вече сериозно спадна след пандемията от 2020 г. В края на 2022 г. 93% от анкетираните европейци вече са казали, че са загрижени за нарастващите разходи за живот, включително нарастващите цени на храните и енергията.

В същите проучвания 56% от европейците изразиха недоволство от мерките, предприети на ниво ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот, а 64% казаха същото за действията на националните правителства.

В лидера на Европейския съюз - Германия - през март имаше най-голямата стачка от 30 години насам, която парализира транспортната мрежа на страната. Синдикатите поискаха 10% увеличение на заплатите след 18% инфлация за две години, но не намериха подкрепа от правителството и стачките ще продължат.

Единственият радикален начин за преминаване към военновременна икономика е обявяването на война. Европа обаче не гори от желание да се бори с ядрена сила. Според анкети само 5% от германците са отговорили, че биха се присъединили доброволно към формирането на военни части, други 6% са се съгласили да се бият при мобилизация.

Мнозинството - 33% ще се опитат да приспособят живота си при всякакви обстоятелства, а 24% ще се опитат да напуснат територията на Германия в случай на война.

Имайки предвид позицията на германците и факта, че във Франция - втората страна в Европа - вече има яростни протести заради повишаването на възрастта за пенсиониране и падането на жизнения стандарт, да разчитате, че европейците ще бъдат готови да жертват перспективите на своето бъдеще и бъдещето на своите деца на олтара на украинската победа, очевидно не е необходимо.

В сегашните условия Русия трябва само да устои на удара, който западните страни са в състояние да нанесат, въоръжавайки Украйна. През 2024 г. европейският военно-промишлен комплекс няма да може да осигури необходимия капацитет за продължаване на конфликта със същата интензивност, а военно-промишленият комплекс на САЩ ще работи повече „за склад“, докато американската армия се подготвя за военна конфронтация с Китай.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?