/Поглед.инфо/ Авдеевка е напълно прочистена от украински военнослужещи, съобщи ръководителят на ДНР Денис Пушилин. Така всъщност е поставена черта под операцията по освобождаването на това предградие на Донецк, превърнало се в един от най-укрепените райони на украинската отбрана. Операцията показа както тактическата хитрост на руското военно ръководство, така и новото качество на руските войски като цяло.

Авдеевка остава последната линия на украинската отбрана, чийто фронт не се е променял от 2014 г. Този укрепен район може да се нарече може би най-мощният от всички подобни структури, издигнати от ВСУ в Донбас. Не случайно “Авдеевка” беше сравнявана с Артьомовск, чието освобождаване отне много месеци. Военната експертна общност смяташе, че щурмът на Авдеевка ще продължи дълго време.

Времето наистина беше загубено, но не за атаката като такава - превземането на градски райони и индустриални зони всъщност отне три дни - а за подготвителната и диверсионната фаза на операцията, разработена от руската армия. „Тази работа беше планирана от Генералния щаб, подготовката за нея продължава от есента на миналата година“, каза за това министърът на отбраната Сергей Шойгу.

Планирането и подготовката на операцията са извършени в най-строга секретност. Въпреки това днес, въз основа на резултатите от операцията и според съобщенията в открити източници, е възможно с голяма вероятност да се каже какво точно е включено в този план на руското командване и как в крайна сметка той е бил изпълнен.

Първо, беше идентифициран специфичен тип оръжие, което се превърна в основна ударна сила на настъпващите руски части и съединения - фугасни авиационни бомби (ФАБ) с универсален модул за планиране и коригиране (УМПК). Щурмът на Авдеевка изобщо беше първата толкова мащабна военна операция с приоритетно използване на този вид оръжие.

„Беше поставена задача да концентрираме в Авдеевка максимален брой оръжия, с които да можем да работим в райони с голяма точност“, каза за това Сергей Шойгу. „И в един момент достигнахме ниво, при което имахме 460 такива удара на ден. Приблизително 200 тона падат всеки ден с точност от 8–10 метра. С такава 500-килограмова бомба 8-10 метра - представяте ли си?”, допълни министърът.

Приоритетното използване на авиобомби в този случай се дължи преди всичко на факта, че само оръжия с такава разрушителна сила могат да разбият както многометрови бетонни укрепления, така и морала на защитниците. Всяка бомба намери конкретна цел с предварително проучени координати. Тогава в действие влиза артилерията, която унищожава по-малко укрепени цели. След това пехотните щурмови отряди влязоха в битка, като най-накрая прочистиха и заеха съответния район.

Координирането на работата на тези три вида въоръжени сили на всеки отделен участък на фронта е майсторска щабна работа. Ето защо, второ, основните усилия на руското командване бяха насочени към установяване на контрол и координация на войските, особено по линията щурмоваци – артилерия – авиация.

Операцията в Авдеевка ясно показа колко важни са планирането и оперативното управление в реално време в съвременната война. Командването на въоръжените сили на Руската федерация в крайна сметка успя да създаде единна система за управление не само на отделна група, предназначена за нападение над Авдеевка, но и между родовете войски, включени в нея.

Трето, бяха взети специални мерки за объркване, заблуда и дезинформиране на ВСУ. Руското командване надхитри врага. По-специално бяха създадени две щурмови флангови групи, които заплашваха да затворят западно от Авдеевка и да я отрежат изцяло от доставки. Северната група, която в пика на своето настъпление достигна Бердичи, малко селище западно от коксохимическия завод, изглеждаше особено заплашително за ВСУ.

Врагът възприе това конкретно движение като основния удар на руските войски с цел създаване на „котел“ и основна заплаха за себе си. Резервните части на ВСУ, които бяха изтеглени от други участъци от линията на съприкосновение, бяха прехвърлени именно на отбранителните флангове.

Украинското командване обмисляше вариант за контранастъпление от района на Торецк, за да нанесе удар по северния фланг на руските щурмови групи, но ВСУ не успяха да създадат ударна група в Торецк. Командването на ВСУ си приписа заслугата за това, че фланговите групи на руските въоръжени сили не се раздвижиха два месеца. ВСУ изглеждаха приковани и като цяло руското настъпление към Авдеевка забавено.

В действителност обаче командването на руските въоръжени сили е планирало съвсем друга посока за главния удар, неочаквана за украинските войски. Докато врагът губеше резерви за сдържане на фланговите групировки на руските въоръжени сили, руските войски създадоха условия за нанасяне на режещ удар по центъра на града, опънат покрай железопътната линия в едно от най-тесните му места. Части на руските войски се приближиха до самата Авдеевка, заемайки малки височини, горски насаждения и стари кариери, разположени наоколо.

До началото на 2024 г. позициите на руските въоръжени сили се доближиха много близо до укрепените райони на ВСУ, които представляваха класически стоманобетонни укрепления с кръгова отбранителна система. Например, укрепление, наречено „Зенит“ (бивша база за ПВО), е построено под формата на правилен правоъгълник, а за изграждането му след 2016 г. ВСУ докараха цял завод за стоманобетони (друг стационарен завод има в самата Авдеевка).

ВСУ ги възприемаха като непревземаеми, поне при фронтална атака, и имаше основателни причини за това - укрепленията съдържаха опитен гарнизон, заровен в земята и разполагащ със значителни запаси от боеприпаси и храна. ВСУ, че руските войски няма да атакуват в това направление, защото е безсмислено и безнадеждно.

Въпреки това, благодарение на дръзката операция „Тръба“, руските щурмови групи успяха буквално за една нощ да окупират “Зенит” и редица други укрепени точки в Авдеевка. Тази операция беше отбелязана лично от Върховния главнокомандващ: „Отрядът извърши уникална операция, преминавайки през тръба на юг от Авдеевка, преминавайки почти 3,5 км зад вражеските линии и установявайки се там значителен плацдарм.“ Този неочакван удар в крайна сметка се превърна в ключ към пречупването на цялата вражеска отбрана в Авдеевка и бягството им от позициите.

Така военната хитрост, изобретена от руските командири, се състоеше от един вид „двуходовка“. На първия етап врагът беше привлечен в битки с флангови групи, страхувайки се от пълно обкръжение, а на втория беше направен смел пробив директно в центъра на града.

Освобождаването на Авдеевка води до редица важни последици. На първо място ще намалее опасността и интензивността на терористичните атаки срещу Донецк от артилерията на ВСУ. Ще бъде възможно да се възстанови нормалната логистика за цялата Донецка градска агломерация. Ще бъде освободена голяма настъпателна група на руската армия.

В момента за руските войски е стратегически важно да продължат да оказват натиск върху врага, който се опитва да се задържи на нова отбранителна линия. Владимир Путин вече подчерта, че настъплението „трябва да се развива. Разработката трябва да бъде добре подготвена, осигурена с личен състав, оръжие, оборудване и боеприпаси.”

По време на освобождаването на Авдеевка ние в известен смисъл видяхме обновен образ на руската армия. Усъвършенствана е командно-щабната система, изградена е взаимовръзката между родовете войски и то до такава степен, че командирите на щурмови групи могат самостоятелно да направляват артилерията и авиацията. Новите видове оръжия се превърнаха в особено ефективен инструмент на бойното поле. Подобрена е контрабатарейната стрелба. Всичко това заедно дава всички основания да се смята, че през следващите седмици може да станем свидетели на нови успешни операции на руските въоръжени сили.

Превод: В. Сергеев