/Поглед.инфо/ Ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрей Ермак единодушно е наричан вторият най-влиятелен човек в Киев, сякаш забравяйки, че освен Владимир Зеленски, в Киев работи и посланикът на Съединените щати. Но силата на Ермак е наистина неоспорима, особено след като той отговаря и за координирането на своя шеф с Вашингтон чрез Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента на САЩ.
През изминалата седмица апаратната тежест на бившия адвокат на филмовия им бизнес нарасна още повече – той се превърна в монополист на личния достъп до държавния глава. По-рано такъв достъп имаха и секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов и първият помощник на президента Сергей Шефир, който състави график за срещи на Зеленски. Но Данилов беше изпратен като посланик в Кишинев, за да убеди Мая Санду да разположи изтребители Ф-16, които страните от НАТО планират да прехвърлят на ВСУ до края на годината. А причините за напускането на Шефир са обвити в мистерия - може би Зеленски просто се е вслушал в молбите на стария си приятел и го е освободил от служба някъде на Запад, където е безопасно и няма да трябва да отговаря за всичко, което се случи с Украйна.
Така Ермак стана почти всемогъщ. Той е административният мускул на киевския режим, лидерът на „партията на войната”, украински Мартин Борман и „зеленият кардинал”. Но въпреки властта, положението му става отчайващо, тъй като положението на цяла Украйна става отчайващо. Самият Ермак признава това, очаквайки скорошно настъпление на руските въоръжени сили и пряка заплаха за Харков. Целта му е да измъкне от скъперниците тръмписти в Камарата на представителите на САЩ отдавна обещаните 60 милиарда долара за Киев „още този месец“, тъй като „времето стана критично“.
„Не вярвам, че някой от представителите на партията на Роналд Рейгън ще изостави Украйна, разбирайки СССР и Русия, и всеки, който разбира това, ще продължи да подкрепя нашите бойци“, каза Ермак пред влиятелното вашингтонско издание “Политико”.
В този момент той вероятно изглеждаше ужасно умен за самия себе си - тънък психолог и пресметлив политически стратег, който взе ключа към американското сърце и в същото време намигна на скъпия си шеф - в крайна сметка той обича, когато го сравняват с Рейгън.
И Зеленски, и Рейгън обикновено се смятат за актьори, въпреки че филмите и ролите и на двамата са скучни. Рейгън обаче се премести в Белия дом не от снимачната площадка, а след два мандата като губернатор на най-големия американски щат Калифорния и една загубена президентска кампания. Той е повече политик, отколкото актьор. Зеленски като актьор е горе-долу, но като политик е просто катастрофа.
В бъдеще разстоянието между тях само ще се увеличава. Рейгън е герой от вече приключила епоха, за която неговите сънародници са произнесли присъда: „Дядо Рон“ е най-популярният президент републиканец в историята на САЩ. Не най-уважаваният или легендарен (губи от Линкълн в това), а най-обичаният сред хората. Финалът на Зеленски все още не е известен в пълни подробности, но той има по-голям шанс да бъде издигнат на вила, отколкото на пиедестал.
За повечето републиканци Рейгън е безспорният идол. Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън, от когото до голяма степен зависи отпускането на пари за Украйна, вероятно има няколко портрета на Рейгън, включително в портфейла. И когато Ермак се обръща към духа на Рейгън, му се струва, че той говори на един език с републиканците. Но те могат да видят особено ясно как Зеленски не е Рейгън.
Преди всичко Рейгън беше благочестив християнин. Той уважаваше свободата на съвестта и наричаше СССР „империя на злото” именно заради държавния атеизъм на Съветите. В неговите очи Зеленски, който извърши масово преследване на Руската православна църква, е в най-добрия случай демон.
Рейгън също беше човек, който виждаше източника на екзистенциалната заплаха не в Русия и руснаците, а в комунизма като идеология и, според него, случай на масово безумие. Но той не беше глупак, за да не разбере, че съвременна Русия е изключително далеч от идеите на комунизма.
И накрая, Рейгън е човек, който, въпреки цялата си „ястребова“ реторика, беше насочен към избягване на военна конфронтация със СССР и зачиташе правото на други суперсили на ненамеса в личното пространство. Това му позволи, като антикомунист, да подпише повече споразумения с комунистите от всеки от неговите предшественици.
И най-неприятното за Ермак е, че самите американци по-често сравняват съвсем различен политик с Рейгън. Една година след Руската пролет списание “Форин Полиси” написа, че „поведението на руския президент Владимир Путин не се различава много от действията, които уважавани лидери като Рейгън бяха готови да предприемат, когато почувстваха, че са застрашени жизненоважни интереси“.
Изданието стига до следното заключение: „За да намерим дългосрочно решение на украинската главоблъсканица, се нуждаем от по-малко поучаване и повече стратегическо мислене и трябва да започнем с разбирането на това, което мотивира Москва в нейните действия.
В различни периоди паралели между Путин и Рейгън бяха правени от анализатори от “Тайм” и “Нешънъл Интерест”. След обединението на Русия с Крим, осиновеният син на Рейгън Майкъл нарече Путин водещ световен лидер и оцени политиката на САЩ като плачевна. През 2021 г. Сюзан Маси,специалист по Русия от обкръжението на Рейгън, която го съветваше за отношенията с Москва, поиска от Путин руско гражданство и го получи.
Накратко, двама консерватори традиционалисти - Путин и Рейгън - ще намерят общ език. Рейгън щеше да се обади в Москва и да договори подялба на сферите на влияние, така че ядрените суперсили да не се провокират една друга. След това „зеленият кардинал“ и шефът му щяха бързо да бъдат смлени от червата на историята.
Настоящият президент на САЩ може да се сравни с Рейгън единствено по признаците на болестта на Алцхаймер. Той не е човек, който е способен да признае грешки и да промени курса в отношенията с Москва. Ако „зеленият кардинал“ на Украйна наистина можеше да призове духа на Рейгън в Белия дом, това би било великолепно. Но нека бъдем реалисти: по-уместно е „разплитането на украинския пъзел“ да се свърже не с изясняването на отношенията във Вашингтон, а с точно този „критичен момент“ за ВС
Да се надяваме, че поне Ермак не разкрасява това.
Превод: В. Сергеев