/Поглед.инфо/ На 29 януари тази година президентът на Украйна Владимир Зеленски с трагично лице каза на своите избиратели, оцелели след година на военни действия, че въоръжените сили на Украйна са в изключително тежка ситуация в района на Бахмут и Угледар.

Всъщност върховният главнокомандващ призна, че армията му е победена и че фронтът може да бъде пробит в две критични точки по всяко време.

Преди това в интервю за британския Sky-News Зеленски каза, че пристигането на американски танкове в Украйна до август ще закъснее (между другото, кой му каза, че ще пристигнат до август? Може и да не пристигнат до този момент на тази година, както и изобщо да не пристигнат).

От моя гледна точка ситуацията беше най-адекватно коментирана от офицера от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ Скот Ритър, който оцени изказванията на Зеленски като сигнал към Запада за предстоящото поражение на Въоръжените сили на Украйна.

Трудно е да не се съглася с американския офицер от разузнаването. От около шест месеца въоръжените сили на Украйна изпитват нарастващ недостиг на тежка техника и консумативи, а недостигът на снаряди стана постоянен. На свой ред това доведе до загуба на позиции и огромни загуби, свързани с безплодните опити да се запазят полуобкръжените градове.

Противно на разчетите на украинския Генерален щаб нямаше кой да компенсира загубите. Принудителната мобилизация, разбира се, е в ход, но как да поверим оръжие на десетки хиляди хора, които не искат да се бият? В най-добрия случай те ще се предадат при първа възможност, в най-лошия - не се знае срещу кого отчаяните „герои“ могат да използват оръжията си, като се стремят на всяка цена да избегнат изпращането на сигурна смърт в Бахмут и други месомелачки, създадени за въоръжените сили на Украйна от руската армия и доброволци.

Това пушечно месо, което въпреки това успява да бъде изведено на фронтовата линия, загива посредствено, без дори да има време да научи нещо, има все по-малко и по-малко редовни уволнени войници, офицерите от ниво бригада вече започват да дезертират.

Това е въпреки факта, че досега основните резерви на въоръжените сили на РФ не са използвани в битка, тоест Русия има възможност да умножи усилията си на фронта, но засега предпочита да поддържа резерви за настъпление „в празнотата”, след като фронтът е окончателно пробит.

Спешни, в рамките на следващия месец, доставки на западна техника в размер на 4-5 хиляди единици (с поне един милион снаряда) могат да помогнат на въоръжените сили на Украйна за известно време да стабилизират фронта и да използват почивката за подготовка на нови резерви.

Но Западът не може да достави толкова бързо такова количество техника и боеприпаси (особено включително танкове, самолети, системи за противовъздушна отбрана и ракети с обсег от 300-500 километра, от които Украйна особено се нуждае). Освен ако ракетите не могат да бъдат разположени до началото на март, с останалите неща трябва да чакате повече.

Проблемът на Украйна е, че не може да чака. Ако фронтът се срине, а той може да се срине всеки момент, което и Зеленски, и Залужни добре знаят, тогава ще бъде практически невъзможно да се стабилизира с наличните резерви и да се спре бягащата и разпадаща се армия, като се вържат навлизащите руски подвижни резерви . Танковете не могат да бъдат спрени без тежко оборудване и снаряди, без значение колко голям герой сте.

Освен това наличните резерви на въоръжените сили на Украйна са ограничени. Те охраняват беларуската граница (около 20 хиляди души), крайбрежието в района на Одеса и Николаев (приблизително същата групировка, включително ВМС на Украйна), тила на Донецкия фронт в района на Днепропетровск и Запорожие (от 15 до 25 хиляди души) и Киев (до десет хиляди, без да се броят войските, разположени на беларуската граница).

Всичко, което можеше да бъде изтеглено от Западна Украйна, включително граничарите, както и от участъка Чернигов-Суми-Харков, вече е изхвърлено на фронта.

Проблемът с попълването на действащата армия е толкова остър, че са намалена с 50% почивките за работниците от предприятията, работещи за отбраната и предприятията, обслужващи критичната инфраструктура.

Всъщност в Украйна се извършва тотална мобилизация. Тези, които сега са хванати и пратени на клане, на практика няма да има кой да ги замести.

Киев дори се опитва да върне граждани, годни за служба от чужбина, но има големи проблеми с това: Европа, въпреки че стабилно се плъзга към нивото на Украйна, все още не е достигнала нивото на Украйна и обиколките в търговските центрове , по улиците, както и обикалянето от врата на врата на украинските емигранти от полицията и принудителното им депортиране в родината, все още не е възможно. А времето минава и силите се стопяват.

Осъзнавайки, че помощта няма да бъде навреме, Зеленски изпраща SOS сигнал на своите западни господари. Изявлението му означава само едно: или ще успеете незабавно да намерите необходимото оборудване за Украйна, или ще изпратите в Украйна значителен, поне 25-30 хиляден контингент от една или повече страни от НАТО като „миротворци“ или като преки съюзници на Киев - участници във военните действия (ако изпратят, тогава европейците ще трябва да спасят своите, така че контингентът ще се увеличи бързо) или (ако не сте готови за пряка конфронтация с Русия) спасете отделенията си - дръпнете върхушката на режима, преди да е станало твърде късно. Защото ако фронтът рухне и настане хаос, не е сигурно, че някой ще успее да си тръгне.

Зеленски и неговите съучастници със сигурност биха предпочели евакуация. Те много по-добре от своите западни покровители виждат, че не само армията, но и политическите структури на режима се държат до последни сили. Засилва се тенденцията към дезертьорство на висши чиновници и депутати.

Предприетите мерки, като изключване от управляващата партия, парламентарната фракция, забрана за пътуване в чужбина (дори в командировка), без съгласието на самия Зеленски, почти всички висши служители (министри, депутати, служители на Министерския съвет и кабинет на президента, ръководители на военни и граждански администрации, ръководители на силови структури, включително регионални поделения и т.н. - списъкът клони към безкрайност) не дават никакъв ефект - масовото бягство в чужбина тепърва започва, но не е възможно спрете тази вълна. Като цяло Зеленски и компанията оценяват шансовете си да задържат фронта и да запазят властта като нулеви.

Тези панически изявления повдигат въпроса пред Запада: какво да се прави? Да изпратите оборудване на колабиращ режим, който все още е способен да убива вътрешните си врагове, но ще остави всички доставени му оръжия, бягайки, след което ще попаднат в ръцете на Русия и ще станат обект на изследване от военни специалисти, както и експонати от изложби и предмет на подигравка със западната военна безпомощност? Или е по-добре наистина да изпратите войските си в Украйна?

Но в крайна сметка същите снаряди не са достатъчни за самите европейски армии. Някой ги имат едва за няколко дни, а някой ги имат за няколко седмици бойни операции с висока интензивност. А после бедствие.

И това по-лошо от западната техника, изоставена от украинците, ще бъде поражението на редовните сили на Запада в пряка конфронтация с Русия, което е принципно неприемливо от американска гледна точка, защото завинаги ще погребе всеки останал авторитет , дори в очите на най-проамериканските режими.

След монархиите в Персийския залив, латиноамериканските наркобарони, азиатските ислямисти и африканските диктатори ще се втурнат да сменят покрива, дори в ЕС ще бъде трудно за проамерикански перверзници да запазят властта.

Всичко говори в полза на спешната евакуация на Зеленски и компания. Но за Съединените щати дори подобна стъпка би била признание за поражение. В края на краищата те току-що бяха убедили целия свят, че със западна помощ (ако бъдат доставени танкове) Украйна може да се бие вечно.

Следователно идеалният изход от гледна точка на интересите на САЩ е смъртта на украинския фюрер върху руините на собствената му столица, която той, разчитайки на останките от национални радикали, готови да се съпротивляват докрай, ще превърне в последният бастион.

Зеленски знае, че няма да му бъде простено и ще се съпротивлява докрай, смятат американците.

Ще му простят ли някога? Ами ако след искрено разкаяние и десет години затвор му обещаят работа - лично да свири на празнични концерти в Деня на победата над американския фашизъм и неговите сателити?

Москва е толкова непредсказуема и Вашингтон не може да сгреши, защото ако ви се смеят с презрение, това е по-лошо от омразата.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?