/Поглед.инфо/ Ако преди година по това време все още имаше колебание и неяснота при оценката на основните тенденции в европейската политика, сега нещата са вече повече от ясни и ежемесечно подпечатвани с конкретни изборно-електорални резултати. В името на справедливостта е редно да се подчертае, че победата на Тръмп може и да е изиграла ролята на катализиращо явление, но причините или както немците се изразяват „кучето е зарито на съвсем друго място“. И то е известно – социално-икономическото дередже на европейските народи.
Впрочем докато следим със спортна страст състезанията по оплюване в нашия парламент по повод на бюджетния дефицит, никой там не смее и да се заекне, че в иначе често цитираните евростатистически доклади наскоро е спомената една нелицеприятна новина. Оказва се, че вече единадесет страни от ЕС са прекрачили 3% без шансове да се върнат обратно. А що се отнася до разправиите за еврозоната, не би трябвало да се оставят без внимание, например, протестите срещу цените в Хърватия. Там хората явно не от ентусиазъм, че са в еврозоната, са се отказали да ходят в магазините. У нас това беше съобщено само в рубриките „любопитни факти“. Все едно ни разказаха виц, да се посмеем и да забравим това, което ни чака.
В такава обстановка брюкселските ни активисти заедно с българските им подгласници все още се чешат по главата и не могат да приемат за логично-историческо явление появата на набиращите електорална мощ национално ориентирани партии, които от не май къде те набързо нарекоха дяснопопулистки. Приглася им мощния медиен евроатлантически пул, в който и нашите новинари се стараят да не изтърват мястото си. В обилен информационен поток се обливат обществата ни с всевъзможни анализи, оценки и исторически аналози само и само да се вкарат в пътя нещастните, заблудени избиратели, подкрепящи лошите партии. Уводното антрефиле на факлоносеца на евроатлантизма списанието „Шпигел“, например, завчера започва с думите: „Изведнъж те изплуваха във всичките ъгълчета на този свят – политическите измамници с голямата харизма!“ За яснота по-долу се изреждат и имената им като Льо Пен, Вайдел, Вагенкнехт, Кикъл и другите. Пропуснат е Орбан, естествено, нали Тръмп го обяви за свой човек. А с любимците на новия президент трябва да се внимава. Въпреки че и Тръмп не беше пожален, посветената му статия носи заглавието, извинявам се ако не съм го превел съвсем точно, „Инкранизацията на изчадието“. А за да схване съвсем правилно мисълта на редактора на Шпигел, по-нататък се продължава с историческите аналози като се почне от Хитлер и Ленин та се стигне чак до Ортега, които следва да се приемат като предтечи на споменатите съвременни политици. Един друг, също водещ коментатор в друга медия пък му намери и философското обяснение на прецедента. „Десните популисти, написа той, проповядват антидемократични идеи по демократичен начин“. Да чете човек и да се чуди в кой свят живее!
Май Тръмп ще излезе прав, че Европа не му харесва. Само че ние, живеещите на този континент, още преди нещо стигнахме до същия извод, че такава Европа на никого вече не се харесва. Нито на тези, нито на онези. Не става вече и за продан. Ето на Тръмп му се иска да вземе Гренландия, но не мисли да плаща, както едно време неговият тогавашен колега е платил за Аляска. Причината е може би, че продавачът е хванат за гушата и не заслужава човек и долар да му даде. Понеже стана въпрос за покупко-продажби, се чудя как ще стане сега номерът. Случилото се с Косово го нарекохме демократично оправдано решение. Крим пък го обявихме за агресивно завзет. А сега Панама, Канада и Гренландия как ще ги наречем, когато на тезгяха е сложен и Тайван. Може би тамошните народи ще бъдат „мотивирани“ сами да поискат да се присъединят, тоест да се „самоопределят“. Ще има да гледаме интересни видеоклипчета по темата и то скоро.
Като разсъждаваме по териториално-географски проблеми е нужно да споменем и още един прекроен по съвременен тертип факт. Оказа се, че концлагерът Освиенцим е освободен от всякакви други освободители, но само не и от руските войни. Затова на честванията бяха изтървали да поканят Русия. В такива моменти като настоящите няма нищо по-полезно от историческата памет. А тези, които не ползват историята за ориентир и се надяват само на изкуствения интелект, ги чака разочарование и нерадостно бъдеще. А може човек и за посмешище да стане. Помня на една конференция във Виена една луксозна дама, професор по история в тамошния университет ме запита откъде съм. Казах, че съм от България. „О, усмихна се чаровницата, останала съм с най-прекрасни впечатления от вашата столица Букурещ…“ Спомних си това, когато прочетох вежливата бележка на Тръмп, че той уважава руския народ, защото е п о м о г н а л на американците да спечелят Втората световна война. Без коментар!