/Поглед.инфо/ Във Вашингтон се проведе среща на върха с участието на лидерите на Япония и Филипините, която американските домакини превърнаха в истински празник. Президентът Джо Байдън има какво да празнува: Азия е единственото направление, в която политиките му са успешни и дават реални резултати. Но колкото по-силно се радва, толкова по-добре за нас.

Джо Байдън имаше наистина добър ден. Така казват за много стари хора в дните, когато съзнанието им се проясни, но това, колкото и да е странно, не се отнася за Байдън. Той все пак се обърка в пищовите, които коварно се отразяваха в черните му очила и без тях той дори не можеше да каже тост за приятелството и сътрудничеството с гостите, а когато го направи, от тоста следваше, че американците и японците „поколение след поколение се борят заедно за общи надежди и общи ценности“.

Японците и американците се биеха, разбира се. Например през декември 1941 г., когато Япония атакува Пърл Харбър, най-голямата американска военна база в Тихия океан. И те продължиха да се бият през август 1945 г., когато американците хвърлиха ядрена бомба над Хирошима и Нагасаки. Но те се биеха един срещу друг , а не заедно. Доскоро Токио дори нямаше пълноценна армия, но имаше конституционна забрана за използване на въоръжени сили извън страната - и всичко това благодарение на американската окупация.

Неудобните моменти продължиха и на гала вечерята. Така например вицепрезидентът на САЩ Камала Харис и японският премиер Фумио Кишида вдигнаха чаша за Хирошима, но за бейзболния отбор с това име, а не за атомната бомбардировка на Япония. Кишида все пак не трябваше да се унижава толкова много. Този път изобщо не трябваше да се унижава, въпреки че имаше слухове в медиите, че той ще бъде принуден да поиска от Конгреса на САЩ 60 милиарда долара за Украйна, което би било унизително както за него, така и за Конгреса (да не говорим за Украйна).

В речта си пред Конгреса (предоставянето на тази платформа на чуждестранни лидери в САЩ е форма на висока чест) Кишида говори за политическата ситуация в района на Южнокитайско море, което е естествено за японския министър-председател, а за разпадането на фронта на ВСУ в Слобожанщина. Почти забравиха за Украйна, сякаш нарочно, за да не помрачи нищо добрия ден на Джо Байдън. В крайна сметка той рядко ги има.

Доналд Тръмп нарича целия период на президентството на Байдън „една пълна катастрофа“. Тръмп е дълбоко пристрастен, но това, което се случи с външната политика на САЩ през последните три години, наистина прилича на катастрофа: от срамното бягство от Афганистан до организационната задънена улица в Украйна, от ново клане в Близкия изток, впри което Израел се опълчва срещу интересите на Белия дом, до заплахата от ядрена война в Корея.

Дори в столицата на САЩ цари бъркотия. Президентската администрация не може да накара Камарата на представителите да се съгласи на многомилиардни плащания за съюзници от Киев до Тайпе. Това забавяне, благодарение на Тръмп и хората му, гризе репутацията на Вашингтон като колония от термити, но за Тръмп колкото по-лоша е ситуацията със страната, толкова по-добре за него в светлината на предстоящите избори.

Караницата с Конгреса, която беше просто неудобна пред съюзниците, също остави своя отпечатък върху посещението на Кишида. Нещо повече, Байдън, когато беше изваден от добрия си ден заради украинския въпрос, сякаш изгуби самообладание и отново остави възрастта да надделее над него: президентът на САЩ каза, че конфликтът в Украйна ще приключи, когато Конгресът се съгласи на обреченото плащане на 60 милиарда. При първа възможност.

Американски медийни източници на Капитолийския хълм смятат, че искането на Байдън „незабавно“ да даде пари на Киев вече е белязано от друг провал: Камарата на представителите трябва да излезе в нова ваканция, без да се споразумее за нищо за Украйна, Израел или Тайван.

Въпреки всичко това, има една област, в която администрацията на Байдън успява: укрепване и консолидиране на антикитайските съюзи в Азия. В този регион американците наистина имат какво да празнуват, като се започне с поражението на партията “Гоминдан” на изборите през януари в Тайван. Ако “Гоминдан” беше победил, процесът на сближаване между КНР и бунтовния остров щеше да започне. И ако бъдат принудени да загубят някак грубо, в стила на украинския Майдан, това можеше да провокира Пекин към собствена специална военна операция. Но антипекинските сили, с помощта на американски съветници, надиграха прокитайските сили ясно и технически, независимо от всичко.

От друга страна, епохалното укрепване на КНР и нейната експанзия в Южнокитайско море изнервят югоизточните съседи на Китай (главно неговите исторически врагове с териториални спорове около различни острови) и се сплотяват около САЩ, които се обявиха за главен мениджър за задържане на Поднебесната, независимо от това колко квалифициран е човекът, който седи в Белия дом.

Посещението на Кишида във Вашингтон беше посветено на модернизацията на военния съюз на Япония със САЩ, с луксозен прием, гала банкет, изпълнения на любимите артисти на азиатските гости и индивидуално подбрани сувенири, като например картина, изобразяваща засадено черешово дърво от японския премиер във Вашингтон. Домакинът на вечерта Байдън триумфира и блесна като сребърен долар: за щастие Япония вече не е бреме за Пентагона, а пълноправен съюзник - реформата и превъоръжаването на армията през периода на Шиндзо Абе направи нейното присъствие чувствително.

Сега Вашингтон и Токио също имат регионална структура за общо военно командване. Азиатската част на Русия започва между японските острови и американска Аляска, така че това нововъведение ни засяга пряко - и ние имаме право да го приемем лично. Въпреки това, за да бъдем честни, в този техен броманс не става дума за нас, а за сдържането на Китай.

Друго важно завоевание на Байдън по антикитайския път са Филипините. Тази голяма островна нация някога е била американска колония, отнета в битка с испанците, а след независимостта през 1946 г., „непотопяем самолетоносач“ на Америка в Тихия океан, но при предишния президент Родриго Дутерте отношенията започнаха да западат. Ексцентричният Дутерте по всякакъв начин заклейми американското правителство, демонстративно се сближи с Пекин и Москва и беше известен като „народен лидер“, който ще освободи страната си от зависимостта на Вашингтон.

При неговия наследник Бонгбонг Маркос - синът на проамериканския диктатор Маркос, свален от власт през 80-те години - всичко се нормализира. Не помогна дори фактът, че собствената дъщеря на Дутерте остава настоящ вицепрезидент на Филипините и заместник на Маркос.

„Никога в най-лошия си кошмар не бих могъл да си представя, че САЩ ще ни върнат в статут на марионетка за по-малко от две години... Президентът компрометира нашата независимост, за да превърне страната в сертифициран васал и оръженосец на САЩ - член на техния „тристранен съюз“ на Япония и Австралия, предназначен да овладее възхода на китайска суперсила, предизвикваща хегемонията на САЩ... Сега ние сме Украйна на Азия“, написа по този повод Ригоберто Тиглао, ръководител на филипинската президентска администрация при Дутерте .

Затова Маркос също стана скъп гост на тържеството на президента Байдън, въпреки че се присъедини към неговата и Кишида компания и празненства във Вашингтон едва на втория ден, когато се проведе първата по рода си среща на върха САЩ-Япония-Филипините. Разбира се, антикитайска.

Администрацията на Байдън (или някой друг от САЩ, който беше отговорен за това) успя да върне разбунтувалите се Филипини в строя, като изкуствено изостри един от териториалните им спорове с КНР - около рифа Ренай. Това вече беше наистина грубо, но проработи и добави към съкровищницата от успехи на Байдън в азиатскато направление.

Е, нека се порадва за последно. Жалко, разбира се, за Филипините, но позицията на Япония по принцип не предполага нищо друго освен поддържане на фатална зависимост от Съединените щати, така че в нейния случай няма за какво да съжаляваме.

За Русия най-важното е, че триумфиращият Байдън се оковава: празнувайки един успех, той зачерква друг. Миналата седмица той проведе закъснял телефонен разговор със стария си познат, китайския президент Си Дзинпин. От коментарите на китайската страна стана ясно, че този разговор е успял да спре по-нататъшното влошаване на отношенията между Вашингтон и Пекин - острата криза е преодоляна.

Сега, сияещ в компанията на японския министър-председател на демонстративен антикитайски празник, Байдън унищожава собствената си дипломация, точно както унищожи усилията на своите помощници, когато нарече Си диктатор и всички опити за установяване диалогът с Пекин отново се провали. „Добър ден“ на Байдън във Вашингтон може да има същия ефект - китайското външно министерство вече изрази категорично отхвърляне на случващото се.

Колкото по-лоша е атмосферата на вашингтонско направление, толкова по-близо е Китай до позициите на Русия в нейната конфронтация със Запада. Ясният неутралитет на Пекин по въпроса за СВО вече отстъпи място на симпатизираща полуподкрепа на фона на неспособността на Байдън да изглади конфликта между Китай и САЩ, който се влоши при Тръмп.

Сега, когато неочевидно способният американски президент продължава да засилва кавгите с Пекин, не ни се ще да се спира. Той вече доведе Китай, който по принцип не влиза във военно-политически съюзи с никого, до първите стъпки към такъв съюз с Русия. Нека Байдън най-после да има добър ден или дори два дни - не ни е жал, тъй като те обещават добър век за отношенията между Руската федерация и КНР.

Превод: В. Сергеев