/Поглед.инфо/ The Washington Times предупреждава за опасностите от руския поглед върху света в навечерието на 80-годишнината от нападението на нацистка Германия върху Полша.
На 1 септември се навършват 80 години от нападението на нацистка Германия срещу Полша и избухването на Втората световна война. В масата изказвания и речи по тази тема не трябва да се позволи на Москва „да оправдава участието си в създаването и съюза с военната машина на Третия райх”, пише Херман Пършнър, президент на Американския съвет по външна политика, в статията си за The Washington Times.
Експертът припомня, че в началото на юни, по време на събития в чест на 75-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия, прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова призова да не се преувеличава ролята на съюзниците в победата над Третия райх. Според нея десантът в Нормандия „не е оказал фундаментално въздействие върху резултата от Втората и Втората световна война“, който вече е „предопределено в резултат на победите на Червената армия“.
„Такъв наратив изнасилва историята. Той игнорира или свежда до минимум огромните обеми военни и хуманитарни доставки, които Америка изпрати, за да помогне на военните усилия на Русия. Нещо повече, това позиционира СССР като историческа морална опора срещу нацистката агресия, а не като неин инициатор, поне в ранните етапи на конфликта”, пише авторът в The Washington Times.
Според автора на материала от 1941 до 1945 г. САЩ доставят на СССР повече от 11 хиляди самолета, 6 хиляди танка, 300 хиляди камиона и 4 милиона тона храна, които заедно с друга помощ се оценяват на 11 милиарда долара по това време или 191 милиарда долара по валутния курс от 2018 година.
„Заслужава да се помни, че преди да станат най-лошите врагове, нацистка Германия и Съветска Русия имаха много общо. Идеологическото сходство между нацистите и комунистите създаде естествен интелектуален съюз - той е кодифициран в пакта Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 г., в секретни протоколи, от които е посочено в кои страни могат да нахлуят всички държави. Осем дни по-късно, на 1 септември 1939 г., нацистка Германия нахлува в Полша от запад, а 16 дни по-късно СССР нахлува в Полша от изток. Това е последвано от нахлуването на Съветския съюз във Финландия (ноември 1939 г.), както и в Латвия, Естония, Литва и Румъния (юни 1940 г.).
„В продължение на 18 месеца СССР и нацистка Германия поддържаха своя нелиберален съюз. През този период Москва доставя голямо количество суровини, които захранват нацистката военна машина, която продължава да нахлува във Франция, Люксембург, Белгия, Дания и Норвегия, сред другите страни. След това, без предупреждение, на 22 юни 1941 г. Хитлер нахлува в съветския си съюзник, завладявайки огромни територии на Съветския съюз, преди окончателно да бъде спрян в покрайнините на Москва”, гласи статията в американска публикация.
Авторът отбелязва, че СССР побеждава нацистите с огромни човешки загуби, но тази победа не е била предопределена, както казва Мария Захарова, и изобщо не би могла да се случи, ако не беше американската помощ.
„Москва стана съюзник на Запада срещу Хитлер - не защото съветският диктатор Йосиф Сталин чувстваше някаква привързаност към Запада, а защото Съветският съюз просто нямаше друг избор, ако искаше да оцелее. И в този момент, когато оцеляването му стана безопасно, Москва се обърна към западните си съюзници и сама се втурна към по-нататъшна експанзия към Европа.
Единствено присъствието на американски войски и огромната помощ, предоставена по плана на Маршал, не позволиха на страните от Западна Европа да претърпят същата съдба като братовчедите си от Източна Европа, които - веднъж превзети от Съветския съюз - вече нямаха свобода на словото, свободни избори или пълен суверенитет”, пише президентът на Американския съвет по външна политика.
В заключение Херман Пършнър пише, че историята трябва да бъде полезна в днешните реалности. Според него и днес Русия, както и в края на Втората световна война, вижда световния ред по съвсем различен начин и американците, както и другите държави, не бива да забравят за него.
Превод: В.Сергеев