/Поглед.инфо/ В южната част на Казахстан осем души бяха убити при масови погроми, а десетки бяха ранени. Служителите на реда не изключват сблъсъците да са избухнали на етническа основа. Представители на дунганската диаспора бяха атакувани. Властите са сигурни, че действията на провокаторите и очевидците, които „са заснели случващото се на видео“ са довели до трагедията. Казахските експерти сочат различни версии на случилото се.

В масови погроми, разстрели на хора, подпалване на автомобили и къщи прерасна боят в граничещия с Киргизстан град Кордай в Жамбилска област в южната част на Казахстан.

Предполага се, че всичко е започнало предната вечер, след като полицията гони автомобил, който не спира по тяхно искане поради нестандартен номер. Шофьорът започва да бяга от преследването и се опитва да се скрие в двора на къщата си в село Сортобе. На помощ на мъжа идват многобройни роднини, които хвърляха камъни по полицията.

Според една от версиите те са представители на дунганската диаспора - китайско говорещи мюсюлмани. Тези китайски потомци са мигрирали в Руската империя в средата на XIX век поради потисничество от китайските власти.

В същото време в социалните мрежи се появиха многобройни съобщения за междуетнически конфликт. Към съседното село Масанчи (от 40 хил. дунгани, живеещи в Казахстан, тук те са 17 000, повече от 90% от населението на цялото село), от съседните села пристигат около 300 души. Започва масово сбиване. След това избухват конфликти в селата Аухати и Булан Батор.

Според председателя на Асоциацията на дунганите в Казахстан Хусей Дауров младежите, които са пристигнали Масанчи, са подпалили повече от десет къщи, започнали са да бият хората и да стрелят. Селяните е трябвало да изчакат помощта на полицията, която се появява едва в събота сутринта. Според Дауров, ако силите за сигурност бяха отговорили на съобщения за конфликта ден по-рано, тогава жертвите са могли да бъдат избегнати. Според него полицията пристига от Алма-Ата в 5.25 ч. в събота местно време, и сега „е на всеки ъгъл, във всяко село и контролира ситуацията“.

По предварителни данни, цитирани от министъра на вътрешните работи на републиката, Ерлан Тургумбаев, в сбиването са участвали не 300, а около 70 „агресивно настроени” жители. В резултат на битката осем са убити, а 40 души са ранени. Изгорели са над 30 частни къщи, 15 магазина и десетки автомобили. Задържани са около 50 души. В разговор с местни медии Дауров заяви, че броят на жертвите на погромите може да достигне 11 души, а „има много ранени, болниците са претъпкани“. Повечето от жертвите са от селата Масанчи и Булар Батор.

Тургумбаев е убеден, че ескалацията на конфликта и увеличаването на броя на участниците в груповия двубой са причинени от действията на провокатори и очевидците, които са „заснели случващото се“ и са „призовавали гражданите да предприемат незаконни действия“, нападали са полицията, замеряли са я с камъни и тя е стреляла по тях. Както местните жители отбелязват, чат-програмата WhatsApp временно не работи в Казахстан в събота вечер. Проблемите в програмата спряха след нормализирането на ситуацията в Жамбилска област.

В събота започна разследване по обвинения за организиране и участие в безредици и убийства. Сега по периметъра на засегнатите населени места и по пътищата са поставени бариери.

Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев е убеден, че провокатори са се възползвали от конфликта между местните жители. На страницата си в “Туитър” той заяви, че побоят е „от хулигански мотиви“. От негово име премиерът на Казахстан Аскар Мамин създаде правителствена комисия за справяне с последствията от инцидента.

Жамблиски район е един от най-бедните в страната. Според член на Обществения съвет на Алма-Ата Марат Шибутов, регионът е гъсто населен, в него почти не са останали свободни земи, хората с големи затруднения могат да стартират собствено стопанство.

Това е граничен регион, така че сивата икономика е силно развита. Има много малко уважение към служителите на реда, няма доверие в съда”, заяви Шибутов . В региона има и социални противоречия. Дунганите, живеещи тук в затворен анклав, са по-богати от другите народности. Той е сигурен, че ситуацията очевидно е била изкуствено „надута“, защото „в сивата икономика конфликтите се решават доста грубо“. „Когато няма надежда за разрешаване на конфликта в правната област, тогава решенията се появяват в не-правната област. Веднага започват да се изпращат съобщения в месинджъри, хората лесно се възбуда, събират се да се бият и се започва”, казва източникът.

От своя страна ръководителят на казахстанската аналитична служба на Real Politik Талгат Мамираймов не изключва няколко версии за случилото се. Конфликтът може да бъде както вътрешен, така и провокиран от някои сили. Той обаче смята за най-вероятната причина за несъгласие на етническа основа. Подобни конфликти "са реален фактор за свързване на казахите с мащабните конфликти".

„В този район живеят много представители на дунганите, повечето от които работят на пазара на битака в Алма-Ата. Може би е имало конкуренция между дунгаите и представители на други етнически групи”, коментира Мамираймов .

Шибутов е убеден, че е необходимо да се увеличи доверието на хората в съдебната и правоприлагащата система. „Хората трябва да имат надежда, че ако се намеси полицията, конфликтът ще бъде разрешен справедливо, че няма да има корупция“, убеден е Шибутов.

Според Мамираймов е необходимо да се промени работата в междуетническата сфера, да се направи по-близка до реалността. За това е отговорно Събранието на народите на Казахстан, консултативен орган при президента на републиката. Повече от сто различни народи живеят в страната и „при редица обстоятелства ситуацията може да се превърне в открит конфликт“.

„Проучванията показват, че ситуацията в междуетническата сфера е много напрегната, има много центрове на скрито и полуотворено междуетническо напрежение. Работата на събранието започва и завършва главно с всякакви празненства, танци и празници, основани на етнокултурни събития. А за научното развитие на междуетническата толерантност, така че хората да се запознаят по-задълбочено с различни култури, нищо не се прави”, обясни политологът.

Той припомни, че по-рано в Казахстан многократно е имало етнически конфликти и властите се опитват да „затегнат гайките на място, за да не се разгарят огънят“. „Тоест, духът се бута обратно в бутилката, пружината се навива, но не се знае кога по-късно ще се откачи. Такива огнища се наблюдават в много други региони на Казахстан, те могат да избухнат по всяко време и чуждите страни дори не се нуждаят да ръководят тези конфликти. Достатъчно е в един момент масата от фактори да се пресекат, преди всичко социално-икономически “, отбеляза експертът.

Политологът обаче не изключва, че конфликтът в Жамбилски район е провокиран умишлено. „Наскоро Нурсултан Назарбаев отстрани много големи фигури от вътрешноелитното поле, като ги остави без работа. Тези много влиятелни хора могат по някакъв начин да се проявят, особено след като някои от тях имат властни амбиции “, обобщава Талгат Мамираймов .

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели