/Поглед.инфо/ Русия има свои собствени интереси във Венецуела. Нашите петролни инженери работят там активно. А през декември 2018 г. Сергей Шойгу изрази желание „нашият флот и нашите самолети да могат да кацнат и да бъдат обслужвани в морските пристанища на Венецуела". Сега всички го губим?
Русия трябва да преосмисли подхода към темата за интервенция или ненамеса в делата на други държави. Защото сега нашето ръководство е установило някаква самоограничение, табу за действия извън Русия, без да премине през серия от формалности, одобрения и официални покани.
Докато в това време нашите геополитически опоненти не се колебаят да се намесват в делата на другите, за да поддържат националните си интереси на далечни граници. Това води до дисбаланс в света. Поради този подход ние губим своето влияние и допринасяме за дисбаланса на силите в света. Това създава глобално напрежение.
Друг фактор е използването на най-съвременни технологии за завземане на държави без използването на конвенционални оръжия, което се определя от понятието „мрежови войни“. Това е формирането на семантична среда, социални енергии, използвани в интерес на поръчителя. Тук е възможна военна намеса, но само като крайна точка, завършвайки цикъла от действия в социалната сфера.
Всичко това се използва много активно от Запада и не се използва от Русия. Ето защо, без значение колко пари са инвестирани в една или друга държава (15 млрд. долара в Украйна преди Майдана), ние ще загубим тези държави като съюзници, ако не престанем да смятаме за табу темата за намесата. Оправдаването на това не е вероломство, какъвто е случаят със Запада, а необходимост да се гарантира глобална стабилност.
Да обърнем внимание непосредствено на Венецуела.
Ситуацията във Венецуела, като че е копирана, повтаря много други истории, където Русия, поради принципа на ненамеса, пропуска държавата, оставяйки я в бездната на хаос, разрушение и реална ликвидация. Въпреки че спазва международното право. Във Венецуела е необходимо да се проведе намеса. Нещо повече, имаше не само призив, а направо вик от официалното ръководство. Бяхме срамежливи и загубихме съюзник в региона.
Мислите ли , че вече сме го загубили?
- Всъщност, да. В страната, в продължение на много години има непрекъсната поредица от цветни революции, ЦРУ работи с опозицията, подкрепя я политически и финансово ... Англосаксонците са последователни хора. Те методично постигат целите си. Не се отказват, за разлика от нас. Ако сравним с Украйна, текущите събития във Венецуела са края на януари - началото на февруари 2014 година. Говорим за няколко дни, необходими за завършване на процеса.
Но какво може да направи Русия? Военна намеса?
На първо място да се започне работа в сферата на мисленето, за да се формира прелом на това, което Мадуро допусна и с което той не се справя. В същото време аргументите на противниците му са ясни и точни и се основават на западния либерален популизъм, разбираем от масите. Архаичната лява идеология, на която се основават Чавес и Мадуро, разчита на инерцията, вече не е вдъхновяваща за мнозинството венецуелски граждани на фона на икономически грешки и провисване на самия принцип на държавност. Тази точка може да бъде коригирана.
За да може да учи другите, Русия трябва сама да разбере кой е. Раят за олигарсите? Останка от съветската империя?
- Да, такъв проблем е налице на държавно ниво. Но в страната има специалисти. Вярно е, че не се подхожда към тях ... Трябва да разберем, че няма достатъчно пари, за да спасим нашите съюзници във всички части на света. Но за да действаме с малки средства, нека направим интелигентно приспособяване, като работите със значения, с контекст, в социалното пространство. Понякога едно успешно изявление може да погаси вулкан, който се е разпалвал през годините. Случаят с Мадуро е точно такъв.
Превод: В.Сергеев