/Поглед.инфо/ Хората, които се смятат за представители на съвета на директорите на цивилизования свят (страните от Г-7), проведоха първата среща на високо равнище от дълго време насам. Според изявленията на участниците и документите на срещата е ясно, че основната задача на Г-7 е била образованието и обучението на „нарушителите на световния ред“ - Русия и Китай. Какво се изисква от нас и на какво основание?
От 3 до 5 май във Великобритания се проведе срещата на високо равнище на външните министри на страните-членки на Г-7 - първата такава среща след избухването на епидемията от коронавирус. Всъщност това беше пролог, подготовка за срещата на държавните глави на Г-7, която ще се проведе през юни. "Г-7" се смята за световен съвет на директорите и се предполага, че министрите е трябвало да обсъдят най-сериозните политически проблеми, пред които е изправен светът (традиционно икономическите се обсъждат от Г-20).
И имаше много такива. Глобалната ваксинация. Извеждането на света от коронавирусната криза. Борбата с тероризма. Засилването на радикалния ислямизъм в европейските страни (за което например предупреждаваха в скорошно писмо пенсионирани френски генерали). Агресивното поведение на Турция. И накрая, съдбата и бъдещето на западните интеграционни асоциации - предимно ЕС и НАТО.
Всъщност обаче темите бяха различни. Например, по време на първия цял ден на срещата министрите проведоха 30-минутни сесии за Мианмар, Сирия, Либия и Афганистан. Седем министри, половин час по темата - тоест всъщност всеки изрази само позиция. На две теми бяха дадени по час и половина - Китай и Русия (последните, заедно с украинските и беларуските дела, които се разглеждат като част от руския въпрос).
„Икономическите интереси трябва да са във всичко, но в същото време, в сътрудничество с Китай, трябва да се обърне повече внимание на въпросите за правата на човека и свободите“, каза германският външен министър Хайко Маас. Британският му колега Доминик Рааб (номиналният домакин на срещата, тъй като Великобритания сега председателства Г-7) заяви, че Западът трябва да защитава международния ред, основан на правила, от атаки на редица страни, предимно Китай. Редът, в който според Антъни Блинкен западните страни са „вложили толкова много усилия“.
Блинкен и Рааб не споменаха Русия, но се предполага, че е необходимо редът да се защити и от нея - лош нарушител на норми и основи. „Няма да ескалираме положението и предпочитаме да имаме по-стабилни и предсказуеми отношения с Русия. И ако Русия се движи в тази посока, тогава и ние ще се движим “, каза Антъни Блинкен. Нещо подобно беше казано в проекта за окончателно комюнике на срещата на върха. Имаше и ритуални призиви към Русия „да предприеме мерки за деескалация на напрежението по границата с Украйна“.
Това са много интересни твърдения, като се има предвид, че е необходимо да се защити световният ред преди всичко от самия Запад, който посяга на този ред именно заради сдържането на Пекин и Москва. Редица западни експерти с недоволство заявяват, че Китай (за разлика от Съветския съюз) не се опитва да оспори правилата за съществуване на западния свят, а просто се интегрира в него. И не просто интегрирана, но активно използва тази система (например принципите на свободната търговия) за икономически пробив и предизвикателство за американското лидерство.
Русия използва същите принципи на отворения свят, плюс остатъците от юридическото наследство на двуполюсната система (например първенството на Съвета за сигурност на ООН в международните отношения), за да защити идеите за многополюсен свят, както и неприкосновеността на суверенитета и задължението за ненамеса на някои държави в делата на други.
И за да се борят с КНР и Руската федерация, Щатите и техните съюзници трябва открито да разрушат основите на световния ред. Въвеждат икономически санкции, организират търговски войни, изоставят принципите на многостранната дипломация. Освен това дори подкопават вярата в универсалността на техните инструменти за глобално регулиране (долара, системата СУИФТ, интернет, социалните мрежи). Тоест да унищожат основите на глобализацията, върху които е изграден западният ред, със собствените си ръце.
И не само да се унищожат, но и да принудят и другите да ги унищожат. САЩ и Великобритания („Вашингтон няма по-близък партньор“, както каза Доминик Рааб) се опитаха да убедят страните-членки на Г7 не само да обсъдят Китай и Русия, но и да станат участници в ръководената от САЩ система да се сдържат тези двама „нарушители." Е, и не само страните от Г-7 - от четирите държави, поканени като лични гости на срещата на върха, три (Индия, Южна Корея и Австралия) се виждат от Запада като част от антикитайската ос. Освен това пета държава, Бруней-председател на АСЕАН, беше поканен. Организация, за която също има големи надежди да участва в системата за възпиране на китайските амбиции.
Очевидно досега единственият резултат от тази покана беше смущението под формата на откриване на коронавирус при двама представители на индийската делегация (след което цялата делегация отиде в самоизолация). Повечето страни от Азия и Европа в най-добрия случай са готови да участват в лични санкции срещу Китай (например за нарушаване на правата на човека в Синдзян), но не са готови за пряк конфликт с Пекин. Просто защото а) те не вярват в способността на САЩ да спечелят този конфликт и б) разбират, че отговорите на Китай - както политически, така и икономически - ще дойдат преди всичко при тях.
И това са половината от проблемите за Америка и колективния Запад. Не само им липсва единство или разбиране за реалните проблеми, пред които е изправен светът: западните държави все още живеят в свят на илюзии за собствената си историческа роля. И ролята на тези, които им се противопоставят.
На срещата на министрите на страните-членки на Г-7, уважаемите гости подчертаха, че възнамеряват да продължат да поучават целия свят. Да го вкарват на прокрустовото ложе на западния образ и подобие. „Ние сме обединени от общи ценности - демокрация, свобода, човешки права - и искаме отново да съберем тези ценности в света“, обясни Хайко Маас.
За съжаление на Хайко Маас и други поддръжници на тази роля на Запада, успехът на техния кръстоносен поход поражда сериозни съмнения. На първо място, защото тези ценности са загубили своята привлекателност. Вече не им се вярва и не само защото САЩ твърде често използват хуманитарни въпроси като претекст за намеса във вътрешните работи на трети държави.
Проблемът е, че в самите западни държави тези ценности са мутирали и се израждат в абсолютно непривлекателни образи. Демокрацията се превърна в управление на олигарсите, когато елитът не се колебае почти открито да фалшифицира резултатите от президентските избори или да изтласка политици, които не споделят радикалните им леви идеи.
Свободата е придобила вкуса на Животинската ферма на Оруел, когато всички са равни, но представителите на сексуалните малцинства, чернокожите, ислямистите и левите радикали са по-равни. Правата на човека се нарушават навсякъде - особено ако този човек се осмели да се възмути от възникващата лява тоталитарна диктатура в редица западни страни.
Разединение, откъсване от реалността, война с вятърни мелници - всичко това показва, че Г-7 вече не може да претендира, че е бордът на директорите на съвременния свят. В най-добрия случай това събиране е клуб на господата, които палят пури и говорят за величието на отминалите дни.