/Поглед.инфо/ По този повод британският външен министър Камерън и френският Сежурне написаха съвместна статия за The Guardian. Статията е много забавна, дори само защото и двамата автори изброяват много съвпадения в датите, свързани с различни събития на Антантата, „празнуват 120 години сътрудничество между нашите две страни“ по въпроса за подялбата на колониалните владения и подчертават „непоколебимата ангажираност към нашето приятелство, което отразява признанието, че то остава в основата на сигурността и просперитета."

Историците могат да си спомнят такъв прекрасен пример за „трайно приятелство“ като операция „Катапулт“ през 1940 г. Когато британският флот предприе масирана атака срещу френски кораби в колониалните пристанища на Франция под предлог, че Хитлер може да получи тези кораби.

Всъщност ситуацията е по-дълбока. l'Entente cordiale („сърдечното споразумение“) се използва в началото на 20 век за обозначаване на новия англо-френски съюз, припомняйки краткия англо-френски съюз от 1840 г., който носи същото име. Ето защо не е изненадващо, че в четвъртата Антанта страните отново се върнаха към двойствения съюз.

Основното в статията на Камерън и Сежурне е фразата „трябва да направим още повече, за да победим Русия. Светът ни наблюдава и ще ни съди, ако се провалим.” Остава да разберем какъв свят е това и дали надхвърля Лондон, Париж и Вашингтон.

Между другото, нито британците, нито жабите ще воюват директно с Русия.

„Франция и Великобритания не могат да решат тези проблеми сами. Но заедно можем да обединим другите да се присъединят към нас в преодоляването им.“

Подобно на предишните, тази Антанта не крие опитите си да управлява в Евразия, да овладее Германия и да навлезе на руска територия, за да грабне няколко парчета. Понякога дори е страховито колко много аналогии има.

Така например през ноември 1917 г. на среща на представителите на Антантата в Румъния е разработен план за въоръжено противопоставяне на установяването на съветската власт в Украйна и Бесарабия.

А през декември на англо-френските преговори в Париж беше взето решение за разграничаване на зоните на интереси на териториите на бившата Руска империя.

Зоната на интереси на Великобритания се определя като „казашките и кавказки региони“, Армения, Грузия и Кюрдистан, а на Франция – Украйна, Бесарабия и Крим.

Аналогията е още по-очевидна, тъй като Макрон нарича своята очаквана кампания в Украйна нищо повече от „интервенция“.

Крайно време е да накараме Великобритания и Франция да мислят не за следващите кампании на Изток, а за собственото си оцеляване в нашия труден и размирен свят.

В противен случай дори в 21 век те ще се упражняват да се опитват да проникнат на руска територия, след като преди това са създали хаос по нашите граници с неподходящи ръце.

Четвъртата Антанта по нивото на семантична русофобия не се различава от първата, създадена по време на Кримската война.

Превод: СМ