/Поглед.инфо/ Основното през изминалата седмица в международните отношения е напрежението в отношенията между САЩ и Иран. Ако погледнем по-внимателно на проблема, ще видим преминаването на втори план на всички други приоритети на външната политика на САЩ: севернокорейският въпрос, украинският, въпросът за промяната на властта във Венецуела. Американците се съсредоточиха върху един въпрос и сякаш бяха замръзнали в крачка от войната. По-точно 10 минути преди нея.

Към силов сценарий по отношение на Персия Доналд Тръмп е притискан както от обкръжението си, така и от известното израелско лоби, заинтересовано от премахването на иранската ядрена програма. Ударите срещу Иран също се подкрепят от сунитските монархии в Персийския залив. Самият Тръмп обаче изглежда не желае да се включи в още един военен конфликт в Близкия изток - този път не с аморфен Ирак или Афганистан, а с идеологически натоварената и относително развита Ислямска република.

Едва ли не единственият невоенен изход за Съединените щати на този етап е да се съгласят да въвлекат Русия в антииранската коалиция. Може би и Турция. Ако Иран, под натиска на Москва, изостави ядрената си програма и възложи пълния цикъл на обогатяване на урана на руската страна, тогава Тръмп би излязъл от конфликта, без да загуби лицето си.

Очевидно този въпрос ще бъде обсъден в Осака на срещата на високо равнище на Г-20. Тръмп, разбира се, като опитен бизнесмен ще се опита да прокара условията си в замяна на абстрактни обещания. Владимир Владимирович като политик от най-висок клас няма да клъвне на обещания. Компромис, който задоволява всички, можеше да се намери, ако не беше тежкият информационен натиск върху американския президент в родината му, където той веднага ще бъде обвинен в предателство на националните интереси.

Най-вероятно ще станем свидетели на проточващо се желание за среща, след което ще се намали статуса и формата на срещите, както се случваше много пъти. В най-добрия случай: приятелски ръкостискания, демонстрация на желанието за диалог - и нищо повече.

Докато иранският въпрос е в центъра на вниманието, тази несигурност и подценяване ще продължат дълго време. Може би след година или две ядрената програма на Иран ще излезе на заден план - тогава ще бъде възможно да се осъществи нормален диалог. В същото време Вашингтон едва ли ще постави като коз на масата в играта с Русия възможното изтегляне от Украйна или от Грузия, което за Кремъл би било интересно.

Превод: В.Сергеев