/Поглед.инфо/ В отговор на изявленията на Пекин и Техеран, че коронавирусът е биологично оръжие, създадено в американските военни лаборатории, американските медии обвиняват авторите на тези твърдения в разпространение на „теория на конспирацията“. Дискусиите дали вирусът на COVID-19 е изтекъл случайно или умишлено не спират. И една от особеностите на тези дискусии е, че в публикациите на американските военни те започнаха да възхваляват опита на Китай в борбата с коронавируса.

Избухването на пандемия може да се разглежда като война, като такава според мен тя е и обявена. Мерките против епидемията в Китай, според всеобщото признание, са ефективни. Системата за контрол на движението на гражданите в Китай се оказа ясна, „конфуцианското“ съзнание на китайските граждани (нека да го наречем така) помогна за идентифицирането на заразените и създаде условия за бързата им изолация. В борбата срещу епидемията Китай показа на света единство на населението, готовността да се притече на помощ на други страни. Всичко това не остана незабелязано.

Сравнението на борбата срещу вируса с военните действия не е случайно. На уебсайта на американско издание, посветено на специфичните конфликти (малки войни, тероризъм, военни операции в градската среда), се появи любопитна публикация, озаглавена „Използване на механизмите за побеждаване в хибридната война, в борбата срещу коронавируса и противодействие на бъдещите биологични оръжия. Нов подход." Авторът е офицер от американската армия с опит в служба в Афганистан и Ирак. Той поставя коронавируса в скалата на заплахата между опълчението (вляво), която е по-близо до конвенционалните конфликти, и партизаните (вдясно), които се отнасят до неконвенционалната война. Разликата е, отбелязва американският офицер, че крайният ляв спектър от заплахи се характеризира с точни разузнавателни данни и спазване на законите на войната, докато от дясната страна (крайният израз е тероризъм) нивото на данните е много ниско, не се спазват закони. А в случая с COVID-19, най-големият проблем е осигуряването на правилното функциониране на здравната система и транспортните мрежи.

Американецът разсъждава по-нататък. Тъй като човекът е носител и разпространител на инфекцията, на първо място, движението на хората попада в зоната на специално внимание. Следователно, проблемът е в правилната изолация на хората и въвеждането на карантина (установяването на всеобхватен контрол от страна на властите над населението). Ако коронавирусът е противник, тогава неговите носители трябва да бъдат изолирани, като се разделят големите тълпи от хора на малки групи, т.е. се затворят училища, детски градини, университети, музеи и всички обществени места, както и границите и се въведе забрана за движение на транспорта. Успоредно с това трябва да се извърши изпитването на вируси и да се подготвят допълнителни средства за предоставяне на медицински услуги. Във връзка със специалните мерки трябва да се създадат специални цифрови публични пространства. Те обаче вече съществуват (социалните мрежи), но дейността в тях трябва да се контролира, за да се предотврати разпространението на паника.

Вече е очевидно, че СЗО и ООН не можаха да отговорят на предизвикателството на пандемията. Причината за това е широко разпространената „оптимизация на здравеопазването“. След като е преброено всичко - легла, честотата на заболяванията, скоростта на разпространение, разходите за един ден престой в болницата - всичко ненужно се орязва. Не е взето предвид само, че епидемичният форсмажор е много трудно, ако изобщо е възможно, да се предвиди. И сега онези капацитети, които се справят с потока от пациенти в „мирно време“, са напълно неспособни да поемат „увеличени задължения“ - резкият скок на пациенти и потенциални носители на коронавирус. И тук „китайското решение“ изглежда (не само в очите на американските военни) по-ефективно. Възможно ли е обаче да се повтори опитът на китайската система извън нейните граници?

Пенсионираният адмирал на ВМС на САЩ Джеймс Ставридис, който коментира пандемията със статия в “Блумбърг” от 14 март, вече е насочил вниманието си към използването на военна сила срещу епидемията. Той отдаде почит и на китайските военни, които успяха бързо да построят болница в Ухан. Ставридис призовава за вземане на пример от Китай при реформирането на Пентагона на същия принцип - американските военни, според него, трябва да могат бързо да преминат към граждански задачи и междуведомствено сътрудничество.

Тенденцията да се разглежда пандемията на коронавирус като война (като въпрос на военните) е поразителна. Остава обаче въпросът: кой, срещу кого, с каква цел е започнал и води тази война? И ако приемем, че Китай е спечелил първата битка във войната, тогава какво означава това за другите страни? За Италия, Испания, Иран? За САЩ най-накрая?

Превод: В. Сергеев