/Поглед.инфо/ На 19 май кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдул-Азиз ал Сауд свика спешна среща на високо равнище на арабските лидери. Причините са нападенията срещу танкери в ОАЕ и бомбардирането на газопровод в Саудитска Арабия. На 12 май Министерството на външните работи на ОАЕ обяви, че четири търговски кораба, две от които принадлежат на саудитците, са били подложени на саботаж близо до пристанището Фуджейра в териториалните води на страната.

На 14 май петролопроводът, собственост на Саудитската петролна компания „Арамко”, е атакуван от безпилотни летателни апарати на йеменските бунтовници-хути (групировката „Ансар Аллах”). Рияд стовари на Иран и на свързаните с него структури отговорността и за двата инцидента. В Техеран всички обвинения са отхвърлени, призовава се за разследване на инцидентите и се заявява, че тези провокации са насочени към влошаване на положението в региона. Гласът на Иран едва ли ще се чуе на срещата на арабските лидери. Но това не означава, че съюзниците му не са сред тях. На 17 май шейх Али Даамуш, заместник-председател на ливанската партия „Хизбулла”, заяви за солидарност с Иран. Той обвинява Израел за атаката срещу танкерите във Фуджейра, заявявайки, че Тел Авив се опитва да провокира американско нападение срещу Иран. Тази позиция се подкрепя от Сирия, която традиционно се счита за съюзник на Иран.

Едновременно с дипломатическата схватка към Персийския залив се насочва отряд американски военни кораби начело със самолетоносача „Ейбрахам Линкълн”. В отряда влизат ракетния крайцер „Лайт” (Клас „Тикондерога”) и ескадреният миноносец „Бейнбридж” (клас „Арли Бърк”). До 14 май в състава на отряда влиза и испанската фрегата „Мендес Нунес” (Клас „Алваро де Базан), която е отзована по заповед на министъра на отбраната на Испания. Освен това в Персийския залив се намират още два миноносеца клас „Арли Бърк” – „МакФол” и „Гонзалез”, всеки от който може да носи до 90 крилати ракети „Томахоук” и универсалният десантен кораб „Кирсардж”. На борда му могат да се разположат до 30 самолета и хеликоптера, включително и най-новите изтребители-бомбардировачи пето поколение Ф-35Б.

Също така в зоната на отговорността на Пети флот на ВМС на САЩ са изпратени амфибийни транспортни кораби док „Арлингтън” способни да превозват около 700 морски пехотинци и 14 единици тежко оборудване.

Действията на надводните сили обикновено се поддържат от една или две многоцелеви подводници от клас „Лос Анджелис”.

Също така, зенитно-ракетна система „Пейтриът” е доставена в региона по въздух. Както е обяснено в Пентагона, е необходимо да се засили групировката на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн” и специалната група на американските военновъздушни сили в отговор на „признаците на засилената от Иран готовност за провеждане на нападателни операции” и за защита на американските интереси.

В отговор Иран както обикновено заплашва да затвори нефтената артерия на половината свят - Ормузкия пролив.

Какъв може да бъде военният конфликт между САЩ и Иран?

Очевидно военният потенциал на тези страни е несравним. Съединените щати са мощна военна сила с най-модерните оръжия. Иран - страната, която след революцията от 1979 г. бе подложена на санкции в продължение на много години, е военно деградирала и едва наскоро започна да обновява военния си потенциал.

Повечето от оборудването и оръжията на Иран са остарели и дори последните доставки на модерни противовъздушни ракетни системи „Тор” и С-300 от Русия не променят значително баланса на силите с противник като Америка.

Съединените щати задминават Иран по броя на самолетите и хеликоптерите повече от осем пъти. По танкове - четири пъти. По високоточни крилати ракети - повече от двадесет пъти. И в случай на пряк военен конфликт, Иран може да загуби контрол над въздушното си пространство с всички произтичащи от това последици. В същото време, с висока степен на вероятност, Съединените щати ще се опитат да постигнат военна победа, без да започват сухопътна операция, по време на която Иран има шанс да нанесе чувствителни загуби на американците. Фанатизмът на иранците, тяхната гъвкавост и мотивация са добре познати на американците дори в Ирак, където шиитските сили на армията „Махди” са в основата на съпротивата срещу американската окупация на Ирак.

Ето защо най-реалистичният сценарий на война срещу Иран, при липса на външна помощ, е въздушна война на изтощение, по начина на войната срещу Югославия през 1999 година. Масирани въздушни удари срещу позициите на ПВО, по командването и по комуникационните пунктове, след това методично унищожаване на индустрията и военната инфраструктура на Иран.

Иран също има козове. На първо място, това са стратегическите ракети - един от основните компоненти на въоръжените сили на Ислямската република, който е най-опасен за опонентите му. Общо три вида балистични ракети с къс и среден обхват са в експлоатация у Иран. „Шихаб-1” и „Шихаб-2” са базирани на съветската ракета „Скъд” – техният радиус е съответно 300 и 700 километра. Ракетата „Шихаб-3” удря цели на разстояние до 1500 километра. С тези ракети Иран е способен уверено да удари цели в Саудитска Арабия и Израел - основните съюзници на САЩ в региона. Тези ракети са главното главоболие на американците.

Вторият коз е минирането на Ормузкия пролив, през който преминава основният поток от танкери от Саудитска Арабия и други страни: Катар, Бахрейн, Кувейт, Оман и ОАЕ. Дългото припокриване на пролива ще парализира доставките на петрол от региона.

Какво ще направи Русия при тези условия?

Разбира се, ние ще положим всички усилия да предотвратим войната близо до нашите граници. Втората задача е по никакъв начин да не бъдем привлечени във военни действия, ако те започнат. Именно тази позиция предизвика изявленията на руския президент, че „Русия не винаги може да играе ролята на противопожарен екип на международната сцена”. Путин припомни, че Русия при сключването на ядрената сделка с Иран „"изигра своята роля”: „Готови сме да продължим да играем същата положителна роля. Но това зависи не само от нас, то зависи от всички партньори, от всички играчи, включително от Съединените щати, европейските страни и Иран”.

Ден по-рано, на пресконференция в Сочи след преговори с Майк Помпео, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия ще се опита да гарантира, че ситуацията около Иран „няма да изпадне” във военния сценарий, защото „регионът и без това е толкова претоварен от различни конфликтни ситуации”.

Но това съвсем не означава, че в случай на такъв конфликт Русия ще остане безразличен наблюдател. В Съединените щати много добре си спомнят как военната и икономическата помощ от СССР е водила Америка два пъти до загубени войни. Подобна помощ от Русия и Китай за Иран е кошмар за американците. Може би затова тонът на Помпео в Русия се промени толкова много.

Дълбоките противоречия между Иран и САЩ правят сблъсъка им почти неизбежен. Но Америка не може да постигне победа в него, без да неутрализира „руския фактор”. Да се бориш с Иран, докато Русия се издига зад него, е почти гарантирана загуба. Затова и САЩ протакат…

Превод: В.Сергеев