/Поглед.инфо/ Военният аташе във венецуелското посолство във Вашингтон обяви, че прекъсва отношенията“ с Никола Мадуро и признава за легитимен президент лидера на бунтовните опозиционери Хуан Гуайдо. Дали този човек, който е изменил на клетвата си, е първата лястовичка? Може ли Мадуро да разчита на армията, която спаси Уго Чавес в навремето?

Венецуелското министерство на отбраната нарече Хосе Луис Силва, военен аташе в САЩ, държавен предател. Наскоро офицерът-дипломат премина на страната на опозицията, бореща се за свалянето на президента Никола Мадуро. Силва обяви „прекъсване на отношенията“ с Мадуро и признаването на властта на Хуан Гуайдо, опозиционер, който се обяви за временен президент на страната.

Преди да премине на страната на „силите на демокрацията“, полковник Силва получи заповед да се върне у дома. По-рано Мадуро едностранно прекъсна отношенията си с Вашингтон, поиска закриването на американското посолство в Каракас (като център на проамериканското бунтовничество) и съответно оттегли дипломатическите си представители от Щатите.

Изявлението на венецуелското министерство на отбраната относно предателството на Силва е по латиноамерикански ярко: „Да се подчиняваш на международните интереси е акт на държавна измяна и страхливост към родината, наследена от нашия освободител Симон Боливар. Затова отхвърляме изявленията на полковник Хосе Луис Силва. Позоваването на „международни интереси“ е показателно“.

Наскоро Съветът за сигурност на ООН гласува в полза на обсъждането на ситуацията във Венецуела по дневен ред, предложен от Вашингтон. Американското предложение беше подкрепено от девет от 15-те държави-членки на Съвета за сигурност. Русия, Китай, Южна Африка и Екваториална Гвинея се противопоставиха.

Както е добре известно, Доналд Тръмп призна опозиционера Гуайдо за легитимен ръководител на Венецуела, а парламентът (Народното събрание), разпуснат от президента Мадуро, за единствено юридическо лице. Сега САЩ очакват останалата част от света да последва примера им. Русия, Боливия, Куба, Иран, Никарагуа, Ел Салвадор и Турция изразиха подкрепата си за Мадуро. Беларус и Китай призоваха за разрешаване на всички противоречия с мирни средства и се обявиха срещу външната намеса.

Ясно е, че самопровъзгласеният президент Гуайдо приветства решението на полковник Силва. „Приветстваме го и всички, които искрено желаят да спазват конституцията и волята на венецуелския народ“, пише лидерът на опозицията в „Туитър“.

„Възможно е решението на Силва да е първата лястовичка. Дипломатите са изложени на риск в онези страни, които обявиха, че признават Гуайдо за президент“, заяви Лазар Хейфец, професор във Факултета по международни отношения в Държавния университет в Санкт Петербург.

Припомняме, че това решение за признаване вече е взето от държавите от групата „Лима“ с изключение на Мексико (Чили, Аржентина, Бразилия, Канада, Колумбия, Коста Рика, Гватемала, Хондурас, Панама, Парагвай и Перу), както и от Албания, Грузия и САЩ , Швейцария и Организацията на американските държави.

В края на миналата седмица властите на четири страни от ЕС - Испания, Франция, Германия и Обединеното кралство - заявиха, че ще вземат такова решение, ако президентът Мадуро не обяви провеждането на избори в рамките на осем дни. Властите на Каракас веднага отхвърлиха ултиматума на европейците. „Европа отново прави грешка по отношение на Венецуела. Те игнорират нашата история, въпреки нашата 200-годишна свобода ... Никой не се осмелява да ни даде ултиматуми“, заяви Мадуро в неделя в интервю за турския телевизионен канал CNN Turk. Показателно е, че именно по турски канал Реджеп Тайип Ердоган, сам преживял пуч, може би е един от тези световни лидери, които най-активно подкрепят венецуелския си колега.

От друга страна, въпросът за признаването на Гуайдо от ЕС (от поне четирите споменати водещи държави от ЕС) може да се счита за решен - като се има предвид, че френският президент Еманюел Макрон и премиерът на Испания Педро Санчес подписаха ултиматума.

Преминаването на дипломатите на страната на самопровъзгласилия се президент е особено вероятно, когато те работят в страни, с които Каракас решава да прекъсне дипломатическите отношения, отбелязва Хейфец. Със Съединените щати това вече се е случило. „Силва може би нямаше да направи такова изявление, ако не беше извикан в родината си“, посочи експертът.

„Мисля, че ще има повече случаи, в които дипломатите преминават на страната на Гуайдо”, прогнозира Хейфец. „Разбира се, това е знак за липса на единство и консолидация, знак за продължаващата ерозия на властта.“ В същото време би било неправилно да се прогнозира падането на сегашния режим и още повече да се сочи датата на такова падане, подчертава експертът.

Президентът се подкрепя от определен сегмент от обществото (по-специално в следващите дни друг масивен „антимайдан” трябва да премине в столицата в подкрепа на легитимното правителство) и което е най-важното, армията му е лоялна. Но това е аларма – не просто служител на посолството в Съединените щати, а военният аташе, офицер, който положи клетва пред главнокомандващия, обяви подкрепата си за опозицията. Освен това, в интервю за вестник „Нуево Хералд“ във Флорида, Силва призова другият военен персонал да последва примера му.

Водещият изследовател в Института за латиноамерикански изследвания на Руската академия на науките Емил Дабагян каза пред в. „Взгляд“: "Върхът на армията подкрепя Мадуро, но на средно равнище броженията вече са започнали“. Такова заключение може да се направи още преди изявлението на военния аташе, отбелязва експертът. „Наскоро група млади офицери се опитаха да проведат военен бунт“, спомня си Дабагян. Говорим за национални гвардейци от гарнизона на Каракас, които иззеха оръжия от складове сутринта на 21 януари - под заплахата от репресии, бунтовниците взеха четирима войници в заложници, след това напуснаха мястото на частта и се присъединиха към митинг на опозиционери. Очевидно един от бунтовниците бе забелязан във видеото, заснето на един от контролно-пропусквателните пунктове в Каракас.

Според пресслужбата на армията, специалните части са използвали сълзотворен газ срещу бунтовниците и „конституционният ред е възстановен“. Националните гвардейци, подбудителите на въстанието, са предадени на трибунал, подчертават от ръководството на армията. Но не само „младшите чинове“ се бунтуват.

Два дни след Националната гвардия в Каракас в социалните мрежи беше публикувано видео послание от дивизионния генерал Исус Алберто Милано Мендоса. Той призова армията да се присъедини към „мирния протест“ срещу властта на Мадуро, която генералът нарича прокомунистическа диктатура. Имайте предвид, че не се съобщава за никакво наказание на бунтовния генерал Мендоса.

Между другото, съфамилецът на този венецуелски военен, чилийският генерал Мендоса, е бил един от съратниците на Пиночет, когато през 1973 г. свали „марксисткия режим“ на Салвадор Аленде. В страните от Латинска Америка - и в дните на Боливар, и през 70-те години на миналия век, и сега - армията е ключов играч. Спомнете си, че основателят на Боливарската република Уго Чавес започва политическата си кариера с неуспешен опит за военен преврат през 1992 г. срещу десния президент Перес.

През 2002 г. президентът Чавес беше почти свален от дясната опозиция с подкрепата на бизнес средите и - което е важно - армейски части (тогавашният главнокомандващ на въоръжените сили, Лукас Ринкон, обяви, че Чавес е готов да подаде оставка). Тогава, по време на пуча от 2002 г., отново се появи самопровъзгласил се президент - протежето на големия бизнес Педро Кармона. И точно като Гуайо, той се криеше в посолството на Колумбия и след провала на пуча емигрира в тази страна. Неуспешната революция преди 17 години изглеждаше по-впечатляваща - превратът дори успя да арестува Уго Чавес за момент. Но повечето офицери останаха верни на другаря си по оръжие. Напомняме, че Чавес е бил полковник от въздушнодесантните войски, а Мадуро е чисто цивилен. А обективните условия за относително стабилната 2002 г. и настоящият „дълъг колапс” са съвсем различни, а „коменданте“ Чавес, създателят на „социализма на XXI век“, имаше много по-голяма подкрепа от неговия наследник.

Както и да е, Мадуро запазва възможността да разчита на генералите. „Венецуелският министър на отбраната Владимир Падрино Лопес каза: „Армията ще се бори за Мадуро до последния куршум“, спомня си Дабагян. „Но това не означава, че цялата армия ще направи това. Просто министър Падрино Лопес е човек, който е много лоялен към президента и той ще го защитава. Но фактът, че броженията във въоръжените сили са в ход, е очевидна. И окончателният баланс на силите ще зависи от армията; ако военните заемат страната на опозицията, това ще бъде краят на Мадуро“.

Превод: В.Сергеев