/Поглед.инфо/ Историческият бестселър „Война и миръ“ (оригиналното заглавие) на Лев Толстой е не само епична романтична книга в четири тома. Той е и опера, и филм, и най-вече - цивилизационен размисъл върху взаимоотношенията „Русия-Запад“. Следват актуални откъси от този размисъл.
А. Войната и Мирът са две базови състояния на международните отношения. Ключът към тях е законът за политическото равновесие между държавите. 45 години след Втората световна война планетарният мир се градеше върху политическото и военно-стратегическото равновесие между двете основни системи (социалистическата и капиталистическата), между СССР и САЩ. Силата и правото заедно гарантираха глобалните мирни взаимоотношения.
След като САЩ нокаутира СССР и намали с 40% брутния вътрешен продукт на Русия през 90-те години на миналия век, и продължи да преследва тотален разпад на главния си противник мирът бе подменен. Мирът стана заложник на хегемона, а общото международно право (Устава на ООН) бе заменено с американски правила.
САЩ избраха перманентната война с останалия свят. Не само със своите врагове, но и със своите съюзници - сателити. Вашингтонският лозунг „Америка е велика!“ е най-милитаристичният и завоевателен лозунг в световната история. Под негово име се водят безброй войни - открито агресивни и подмолно прикрити. Този лозунг изключва каквото и да е равноправие в международните отношения, какъвто и да е суверенитет за отделните държави. Чичо Сам е над международния морал и право. Той има картбланш от Всевишния да управлява света. На американската мушка са всички държави и народи, за да оцелее американското господство. Българският мерник е „Козяк“.
Ето защо не само джендърите, както твърди Байдън, но и войните са в душата на САЩ, в душата на империализма. Капитализмът е зло - медицински факт! САЩ са вероломен капиталистически играч - геополитически факт!
Б. Все повече държави гледат в друга посока - мирна посока. Те не приемат войната, подобно на Луната, да е вечен спътник на Земята. Светът се променя по-бързо от нашите представи за него. Неизбежна е развръзка, която ще демонстрира силата на мира, правото и съзиданието. Както много вярно отбелязва Явор Дачков - „Си Дзинпин не е Горбачов и Елцин, нито ККП е КПСС“. Социализмът като мирна и перспективна система ще акумулира все по-голяма енергия. И да не забравяме, че Путин е едновременно и Александър Първи, и Кутузов. А неотдавна другарят Си показа директен червен картон за непристойно поведение на гинеколожката и вирусоложката Урсула. И въобще не е нужно да говорим за аномалията Шарл Мишел.
Специалната военна операция (СВО) на Русия е принципно ново геополитическо явление, защитно средство, в което мирът определено доминира над военните действия. Кога е било при изстреляни десетки ракети да има само 2-3 ранени от противника. Защитата на гражданското население е издигната в култ. Непосредствените руски цели са въоръженията и логистиката, а не хората. Последното е американски патент - още страдат от радиационни облъчвания хиляди хора в Сърбия след агресията през 1999г. срещу Югославия.
СВО е предизвикана реакция от цялостната политика на колективния Запад. Последният трябва да разбере, че никога няма да има второ издание на 22 юни 1941г. Монтирана е ядрено-космическа бариера пред всякакъв нов блицкриг на колективния Запад срещу Русия. Налице е и волята, и решимостта.
Тази СВО можеше да я няма, ако западната международна политика бе нормална и миролюбива. По-конкретно:
- Ако надменно не се игнорираха постоянните апели на Русия за неразширяване на НАТО. Напълно се пренебрегна и руското предложение от есента на 2021г., което преследваше ограничаване на натовските военни опции;
- Ако на Минските споразумения се гледаше отговорно и честно. За Запада те бяха параван, зад който се извършваше масирана подготовка за война. За Русия те бяха шанс за мир. Шанс, пропуснат и от фалшивата Нормандска четворка, в която Меркел, Макрон и Зеленски надминаха всякакви предели на лицемерие и арогантност. В тази четворка съотношението бе 3:1 в ползва на войната.
В. Необходима е международноправна яснота относно изкуствено конструираната Украйна от несъчетаеми територии и народности. И особено относно нейното ръководство през последните десетилетия с откритите нацистки изяви. Зеленски е апогеят, който има фикс идея да запали целия свят. Той съвсем вампиряса чрез безумната тактика „Таракан“ (според сполучливия израз на проф. Витанов). Кръвта на стотици хиляди украински войници и чужди легионери е единственият жизнен източник на клоуна-държавен глава. И Западът подтиква и аплодира това нечовешко пиршество. Поредната евроатлантическа ценност!
Войната е другото име на САЩ и на не малко западни държави. Техните външнополитически богове са Арес и Марс. Като хилядолетна държава България трябва да знае своето място между Изтока и Запада на Земята. Ще оцелее и ще има национална сигурност, ако не участва в чужди военни конфликти, ако не въоръжава воюващите в тях. Нашият автентичен бог е Мирът.
Финал. Класически размишлявайки за своята епоха в епилога Толстой пише: „Минаха седем години след 1812-та. Развълнуваното историческо море на Европа се намести отново в бреговете си“. Наистина и днес Европа следва да преоткрие своите естествени брегове, които включват цяла Русия и въобще не изключват Изтока. Европа трябва да е много по-бдителна към атлантическите вълни, урагани и скалисти брегове. Свръхмилитаризираните САЩ тепърва ги очаква глобално Бородино и Ватерло. Световният и още повече Вечният мир ще предоставят други градивни справедливи възможности пред човечеството.