/Поглед.инфо/ „САЩ влиза в нова война в Близкият Изток“, заявява Ню Йорк Таймс. Този път вестникът е напълно прав.
Въпреки непрестанните уверения, че „американци няма да стъпват на сирийска земя“, президентът Обама ще изпрати 50 войника в страната, като те ще бъдат последвани от още.

Американски изтребители А-10 бяха изпратени в базата Инджирлик, Турция.

Хилари Клинтън, която призовава за въоръжаването на сирийските бунтовници и свалянето на Асад, настоява Обама да установи нелетателна зона в самата Сирия.

Джон МакКейн също се застъпва за тази идея, като според него зоната трябва да бъде наглеждана от американските военновъздушни сили.

„Колко мъже, жени и деца ще бъдат заклани от руснаците и Башар Асад, докато ние седим и гледаме отстрани?“, запита МакКейн наскоро.

Но ако поставим американски войски в суверенната сирийска територия, против волята и съпротива от самото правителство, това е акт на война.

Ще толерираме ли мексикански войски в Тексас, които да пазят гражданите на Мексико, живеещи в нашата страна? Щяхме ли по време на Студената война да толерираме руснаци и кубинци да ни казват, че ще създадат нелетателна зона за всички американски самолети във Флорида?

Обама започна ескалация на сирийската гражданска война, но не само срещу ИД и Ал-Нусра, но и срещу армията на Сирия.

Но кой даде правата на Обама да ни вкара във войната? Руснаците и иранците са в Сирия по покана на правителството. Но Обама няма позволението на Конгреса за вкарването на войници в Сирия.

Нито Ал-Нусра, нито ИД притежават въздушни сили. Срещу кого тогава Клинтън и МакКейн призовават да се води битка, ако не срещу руски и сирийски хеликоптери и изтребители?

Готова ли е Америка да сваля руски самолети и да убива руски пилоти в Сирия?

В задълбочаването на американското участие в Сирия и потенциалният сблъсък с ирански, руски и сирийски въздушни сили, Обама игнорира Конгреса, който не му е дал правото да използва военна сила срещу режима в Дамаск.

Практически на Конгреса са отнети правата върху армията. Но не бяха ли тези републиканци, които обещаваха да се „противопоставят на Обама“?

Някой обмисля ли до какво ще доведе тази американска намеса?

Тази седмица партията на Ердоган си възвърна пълния контрол над парламента, като тя призовава за подновяване на войната срещу кюрдите в югоизточна Турция и северен Ирак.

Eрдоган счита Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) за терористична групировка. Ние също. Но Ердоган счита също кюрдите в Сирия, Отрядите за народна самоотбрана (ОНД), за терористи. Анкара неколкократно предупреждава, че ако ОНД окупира повече територии по сирийско-турската граница, западно от Ефрат, Турция ще атакува.

Защо това трябва да ни тревожи?

Защото ние не считаме, че ОНД са терористи, тъй като те се бият с наши съюзници за възвръщането на Кобани. А САЩ се надява, че сирийските кюрди ще ни служат като опорна точка в кампанията за превземането на Рака, столицата на ИД в Сирия, която е на около 50 километра южно от линиите на ОНД.

Ако ОНД победи ИД и се превърне в доминиращата сила в северна Сирия, толкова по-опасни те ще бъдат в очите на Ердоган, а това ще създаде повече проблеми на турския президент и съюзника му в НАТО, САЩ.

Когато Садам падна, ние видяхме гражданска война, ИД в Анбар и провалена държава, където стотици умират всяка седмица.

А днес никой не знае със сигурност какво ще се случи, ако Асад падне.

Водещите кандидати са Ал-Нусра, фронт на Ал-Кайда, която събори кулите-близнаци, както и разбойниците от ИД, които превзеха нов град по пътя към Дамаск през този уикенд.

Сега пред Америка стои „сериозен“ аргумент за въвличане във войната: Да изпратим войници, които да се бият и умрат в многостранна война, която струва 250 000 живота до този момент, за да може турците да се почувстват достатъчно сигурни, че няма да им се налага да гласуват за човек като Ердоган.

Америка има нужда от ново анти-военно движение.

Превод: Евгени Рушев