/Поглеед.инфо/ САЩ са като дебел мъж със сърдечно заболяване, който нощем тича по улиците, но яде "Биг мак". Поти се от страх да не бъде нападнат от крадци, но всъщност това, което наистина може да го убие е "Бъргър"-а, пише "Он.нет".
От края на Втората световна война досега, американците неумолимо си търсят врагове. Все едно, че имат нужда от това. Политиците им искат врагове, зaщото по този начин се отклонява общественото внимание от проблемите у дома. Експертите искат врагове, защото това продава вестниците и техните анализи...
За поколението около Втората световна война имаше врагове и това бяха германците и японците. По-късно пък станаха съветските страни. След рухването на комунизма в образа на врага бяха припознати Мануел Нориега и Слободан Милошевич. А след това, което се случи на 11.09.01. думата "съветски", "съветско" беше заменена от "терорист".
Сега, когато САЩ привършва с поредните си войни, по всичко изглежда, че е в търсене на "нов враг". През март републиканският кандидат за президент Мит Ромни заяви, че Русия все още е враг № 1 на САЩ, а няколко месеца по-рано дори признаа, чеПутин е "истинска заплаха за стабилността и мира в света". През февруари пък предупреждаваше и за рискове, идващи от Китай. През март пък започна да говори и за ядрената заплаха Северна Корея.
Но Ромни не е единственият. Друг републикански кандидат Нют Гингрич направи почти изтеричното предположение, че антиамериканските връзки между Иран и Латинска Америка могат да представляват най-голямата заплаха за САЩ, но след Съветския съюз. (Нека да бъдем честни и да кажем, че по време на президентската кампания през 2008 г. самия Обама нарече Куба и Венецуела "врагове" на САЩ).
Путин може да е антидемократичен тип и скандалджия с погрешна представа за това колко е голям, но пък страната му понякога си сътрудничи със САЩ и по въпроси от типа на ядрено разоръжаване и борбата срещу тероризма. Китай може и да е сила във възход, която често не е съгласна със САЩ, но пък икономиките на двете страни зависят една от друга. Що се отнася до ислямските фундаменталисти, има две категории: "частни играчи", които са опасни, но твърде малки ("Ал-Кайда") и "държавни играчи", които са по-опасни, но са от средна категория (Иран). Те представляват в момента заплахата. Те могат да виждат САЩ като враг. Но те все още не са достатъчно големи и организирани, за да оправдаят фокусирането на външната политика на САЩ към тях. В САЩ те могат да нанесат сериозна, но ограничена щета...
Засега най-големите опасности за САЩ идват отвътре, като тази от "Big Mac". Не от терористите. Рисковете идват от политическата обструктивнoст и незнайковците, които блокират необходими икономически и политически реформи.
Ако САЩ престанат да търсят "чудовища под леглото", може би ще могат да преобразуват икономическите си приоритети и да започнат да инвестират в неща, които ще направят страната още по-силна, по-просперираща и по-безопасна.