/Поглед.инфо/ Матю Ерет е канадски журналист, основател и главен редактор на Canadian Patriot Review – геополитическо списание, ратуващо за хармонично сътрудничество между суверенните нации. Автор е на тритомната „Неизказаната история на Канада“. През 2019 г. става съосновател на базираната в Монреал фондация Rising Tide (Надигаща се вълна). На 9 май, точно в Деня на Победата, публикува настоящите размисли как окончателно може да се спечели битката срещу глобалната диктатура на световния финансов капитал – съвременното проявление на фашизма.

Преди 75 години Германия капитулира, с което окончателно се сложи край на опустошенията от Втората световна война. Но днес, когато светът празнува годишнината от победата, не трябва ли много сериозно да се замислим за окончателното спечелване на войната веднъж завинаги?

Всъщност, не съюзниците спечелиха Втората световна война... Не ме разбирайте погрешно. Вечно съм признателен на подвига на безсмъртните герои, които дадоха живота си, за да повалят фашистката машина... Но факт е, че нещо не е било решено както трябва на 9 май 1945 г., което доведе до възстановяване на фашизма през втората половина на ХХ век – под формата на глобална диктатура на банките.

Грозната истина

Адолф Хитлер и Бенито Мусолини никога не са били суверенни водачи и финансирането им не идва от банките на Германия и Италия. През периода 1920-1940 г. мощната мрежа на финансисти и индустриалци – от Рокфелър, Уорбърг, Монтагю Норман, Осборн, Морган, Харимън, Дълес и др., им предоставя технологиите в нефтохимията, каучука, изчислителната техника и водещата „научна“ идеология на евгениката, която подтикна ужасните расовите практики за пречистване на Германия. Но нека разкажем за Прескот Буш като отправна точка за разсъждения.

Патриархът на династията, който даде на света двама американски президенти, финансира нацизма, заедно с бизнес партньорите си Аверил Харимън и брат му Роланд. Прескот е директор на банката им – Brown Brothers Harriman, предоставила заеми на нацистката партия, за да бъде спасен Хитлер след парламентарната загуба през 1932 г. Германците тогава подкрепиха за канцлерския пост антифашисткия генерал Курт фон Шлайхер, убит впоследствие заедно със съпругата си Елизабет по заповед на Хитлер в "Нощта на дългите ножове".

Единадесет месеца след като САЩ влезе във войната, федералното правителство проведе разследване на американските банкови операции с нацистите и бе удивено защо Прескот Буш продължава да ръководи банка, дълбоко замесена с Фриц Тисен – германският индустриален магнат, известен с книгата си „Аз платих на Хитлер“. Банката се оказа свързана с немския стоманен концерн, контролиращ 50,8% от чугуна, 41,4% от проката, 38,5% от галванизираната стомана, 45,5% от тръбите и 35% от експлозивите на нацистка Германия. Със заповед 248 от 22 октомври 1942 г. правителството на САЩ иззе всички имоти на Буш.

Американо-немската стоманена комбина е само част от по-широка операция: сътрудникът на Дж.П. Морган – Оуен Янг, който ръководи General Electric, предлага през 1928 г.

План за погасяване на германския дълг

В Швейцария се създава Банка за международни разплащания (BIS), която консолидира международните картели на индустриалци и финансисти от Лондон и Уолстрийт. Най-големият от тези картели обединява германските операции на Хенри Форд с германската IG Farben (четвърта по големина компания в света), с тези на Dupont, британската Shell и Standard Oil на Рокфелър. Това дава възможност на Рокфелър да предостави на IG Farben всички патенти и технологии за производство на синтетичен бензин от въглища. Така, при добив само на 300,000 тона нефт през 1934 г., през годините на войната Германия разполага с невероятните 6,5 милиона тона! Ако този трансфер на патенти и технологии не се беше осъществил, не биха били възможни мащабните механизирани битки по време на войната.

Няколко думи за Brown Brothers Harriman

Нацистката банка на Буш е „капакът“ на по-ранното сливане в 1931 г. между семейната банка Brown Brothers на Монтагю Норман и Хариман, Буш и Ко. Монтагю Норман е управител на Bank of England от 1920 до 1944 г., ръководител на Англо-германски тръст за отпускане на стипендии и надзорник на Ялмар Шахт – председател на Reichsbank (1923-1930 г.) и министър на икономиката на Райха (1934-1937 г.). Норман е и главен надзорник на Банката за международни разплащания (BIS) през целия период на войната.

Централната банка на централните банки

Въпреки че BIS е създадена по американо-немски план като механизъм за погасяване на германския дълг от Първата световна война и номинално е управлявана от Ялмар Шахт, банката е под тоталния контрол на Монтагю Норман. Директорите и служителите на BIS имат имунитет от националните закони и дори властите в Швейцария нямат достъп до помещенията й. Историята подробно е описана в 2013 г. от английския писател и публицист Адам ЛеБор в книгата му „Кулата в Базел: Сенчестата история на тайната банка, която управлява света“ (Tower of Basel: The Shadowy History of the Secret Bank that Runs the World).

Базираната в Швейцария „централна банка на централните банки“ е основният инструмент за финансиране на нацистката машина. Членове-учредители са частните централни банки на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Белгия, както и клонове на три частни американски банки (JP Morgan, First National of Chicago и First National of New York). След войната последните три се сляха и днес са известни като Citigroup и JP Morgan Chase.

Няколко дума за евгениката

Помощта за нацистите в създаването на Третия райх и по време на войната не е само финансова и индустриална, а се разширява и с евгениката, която става водеща „научна“ идеология на Райха. Известна е като социален дарвинизъм и е разработена десетилетия по-рано от Хърбърт Спенсър – член на „Клуб Х“ (създаден от Томас Хъксли през 1864 г. за пропагандиране на академичния либерализъм и теорията за естествения подбор); и братовчедът на Чарлз Дарвин – Франсис Галтън. През 1932 г. Ню Йорк е домакин на Третата конференция по евгеника, спонсорирана от Уилям Дрейпър-младши (банкерът на JP Morgan и ръководител на General Motors) и семейство Харимън. Конференцията събира водещи евгенисти от цял свят, за да изучат успешното прилагане законите на евгениката в Америка, започнало през 1907 г. под ентусиазираното покровителство на президента Теодор Рузвелт. Прикривайки се зад респектиращата фасада на „науката“, тези „висши носители на духовност“ обсъждат новата ера на „направляваната еволюция на човека“, която скоро може да стане възможна „с подкрепата на глобалната диктатура на науката“.

На конференцията се изказва и видния британски фашист Феърфийлд Осборн. Според него: „Евгениката насърчава оцеляването и размножаването на най-годните; косвено – тя предотвратява размножаването на непригодните. В САЩ има милиони безработни, които са пречка за прогреса на държавата... В природата непригодните индивиди постепенно изчезват, но в цивилизацията ги държим с надеждата, че в по-добри времена могат да намерят работа. Това е само един пример как човешката цивилизация влиза в конфликт с природата, насърчавайки оцеляването на непригодните.”

Мрачните дни на голямата депресия се оказват добра почва за разпалване на фанатизма и невежеството. Евгениката се прилага в две канадски провинции, широко се разпространява в Европа, а в 30 американски щати се приемат закони за стерилизиране на непригодните. Успешното пропагандиране на евгениката се дължи най-вече на обилната финансова подкрепа на фондацията на Рокфелър и списание Nature, основано през 1865 г. от „Клуб Х“ на Tомас Хъксли. Фондацията на Рокфелър спонсорира също немската евгеника и по-специално – изгряващата звезда на човешкото усъвършенстване д-р Йозеф Менгеле.

Нацисткият Франкенщайн

Лорд Лотиан (1882-1940) – с рождено име Филип Кер, е влиятелен британски политик, един от главните идеолози на учредената през 1909 г. от лорд Милнър „Кръгла маса“, която има ключова роля в подготовката на Великобритания за предстоящия конфликт с Германия. Участниците в „Кръглата маса“ считат, че Британската империя трябва да се трансформира в Британска общност, която да стане основа на бъдещата световна държава – контролирана, разбира се, от англоезичните народи. Според някои автори, идеята им за „Атлантически съюз на демокрациите“ в крайна сметка води до формирането на НАТО през 1949 г. Филип Кер симпатизира на идеите на нацизма, затова авторът го нарича нацисткия Франкенщайн.

Описвайки срещата си на 29 януари 1935 г. с Хитлер, лорд Лотиан възпроизвежда визията на Фюрера за съвместна арийска посока на "Новия световен ред": „Германия, Англия, Франция, Италия, Америка и Скандинавия трябва да постигнат споразумение, с което да попречат на индустриализацията на страни като Китай и Индия. Самоубийствено е да се насърчават селскостопанските страни на Азия да създават промишленост.“

От разговорите лордът разбира, че фашистката машина не се държи така, както желаят в Лондон. Хитлер дава да се разбере, че мощната му военна сила дава право на Германия да ръководи „Новия световен ред“, а не да свири втора цигулка като прост изпълнител на англо-саксонските му господари от Великобритания; макар много олигарси в Лондон и Уолстрийт да бяха готови да се адаптират към тази нова реалност. И първоначалните британски намерения се променят.

За целта е сътворен скандал, който води до абдикацията на пронацисткия крал Едуард VIII през 1936 г. Търсещият помирение с Хитлер премиер Невил Чембърлейн пък е сменен с Уинстън Чърчил през 1940 г. През целия си живот сър Уинстън е расист, привърженик на евгениката и дори е бил почитател на Мусолини. Но преди всичко, той е убеден британски империалист и като такъв се бори със зъби и нокти, за да спасява престижа на империята, ако бъде заплашена. Което и правеше.

Фашистите срещу Франклин Рузвелт

С избирането през 1932 г. на Франклин Рузвелт за президент, профашисткият истеблишмънт на Уолстрийт губи битката. Опитът за убийството му през февруари 1933 г. е неуспешен, а плановете от 1934 г. за държавен преврат – осуетени от патриотичния генерал Смедли Дарлингтън Бътлър. Усилията на Уолстрийт да не допусне Америка във войната, с надеждата да ръководи „Новия световен ред“ заедно с Германия, Франция и Италия (след края на войната), също пропадат. Между 1933-1939 г. Франклин Рузвелт налага дълбоки реформи в банковия сектор, осуетява опитът за създаване на глобална банкова диктатура чрез BIS и мобилизира страната за цялостно възстановяване чрез „Новия курс“ (New Deal).

Със силната си реч от 1938 г. Рузвелт напомня на Конгреса за истинската природа на фашизма и обявява дуел на корпоративните организации на Уолстрийт. „Първата истина е, че свободата на демокрацията не е в безопасност, ако народът толерира нарастването на частната власт до степен, в която тя става по-силна от тяхната демократична държава. Всъщност това е фашизъм – обсебване на държавата от индивид, от група или от друга контролираща частна власт… Днес у нас нараства – без прецедент в историята, – концентрация на частната власт. Тази концентрация сериозно накърнява икономическата ефективност на частното предприемачество като път за осигуряване на заетост на труда и капитала и като начин за осигуряване на по-справедливо разпределение на доходите и приходите на нацията като цяло.“

Нападението на Япония срещу Пърл Харбър през 1941 г. поляризира толкова дълбоко американската душевност, че продължаващото противопоставяне срещу влизането на Америка във войната, за което лобират корпоративните противници на Рузвелт от „Американската лига на свободата“ на Уолстрийт (изолационистите), би се превърнало в политическо самоубийство.

Макар приносът на Америка във Втората световна война да беше съществен за разгрома на фашистката машина, мечтата на Франклин Рузвелт, Хенри Уолъс и много от най-близките му поддръжници в Америка, Канада, Европа, Китай и Русия – за мащабно развиващ се свят, регулиран от съвместно сътрудничество, не се осъществи. По инициатива на Хари Декстър Уайт – сподвижник на Рузвелт, на конференцията в Бретън Уудс през юли 1944 г. е приета резолюция за закриване на Банката на международни разплащания (BIS) и одит на книжата й, но и тази резолюция не успя да се осъществи. Пропадна и опитът Уайт да стане първият ръководител на Международния валутен фонд (МВФ) с програма, почерпена от идеите на Рузвелт за създаване на нова антиимперска система на финансиране. Британският икономист Джон Мейнард Кейнс – лидер на Фабианското общество и откровен евгенист, защити банката и успя да предефинира следвоенната система на основата на единна световна валута, наречена Bancor, контролирана от Bank of England и BIS.

Фашисткото възраждане в следвоенния свят

В края на 1945 г. доктрината Труман и англо-американските „специални отношения“ заменят антиколониалните идеи на Рузвелт. Разгръща се антикомунистически лов на вещици и Америка се превръща във фашистка полицейска държава под надзора на ФБР. Всяко приятелско отношение към Русия трябваше да бъде унищожено. Първи го усетиха близките на Рузвелт – Хенри Уолъс и Хари Декстър Уайт. С кончината им през 1948 г. – по време на кампанията на Уолъс за президент, се отстраниха и антиколониалните поддръжници в управлението на МВФ.

В десетилетията след Втората световна война, финансистите, които помагаха на световния фашизъм, отново заеха позиции, проникнаха в създадените по идея на Рузвелт в Бретън Уудс институции като МВФ и Световната банка, превръщайки ги от инструменти за развитие в инструменти за поробване. Европейските банкови къщи, представлявани от старите имперски аристократи, се възползваха от това, за да завладеят отново – без санкции, Запада. Този процес подробно е изложен в книгата на Джон Перкинс „Изповеди на един икономически убиец” (Confessions of an Economic Hit Man), издадена през 2004 г.

През 1971 г. човекът, когото Перкинс посочи като главен икономически убиец – Джордж Шулц, успя да организира отмяната на златната конвертируемост на щатския долар създадена в Бретън Уудс и отстрани директора на Службата за управление на бюджета. Още същата година Ротшилд създаде Inter-Alpha Group, която възвести новата ера на глобализация. Плаващият долар пък, след 1971 г. създаде новата парадигма на консумеризъм, пост-индустриализма и дерегулациите, които превърнаха произвеждащите някога западни държави в спекулативни „пост-истински“ общества, убедени, че принципите на казиното и вятърните мелници могат да заместят аграрно-промишлените икономически практики.

Сега сме 2020 година и празнуваме победата над фашизма

Децата и внуците на героите от 1945 г. сега се оказват жертва на най-големия финансов срив в историята, с 1.5 квадрилиона долара фиктивен капитал, готов да експлодира в условията на нова хиперинфлация, подобна на тази, която съсипа Ваймарската република през 1923 г. Но този път сривът ще е глобален. Банката за международни разплащания (BIS), която трябваше да бъде закрита през 1945 г., днес контролира Борда за финансова стабилност и по такъв начин регулира световната търговия с деривати, превърнала се в оръжие за масово унищожение и задействано, за да предизвика по-голям хаос в света, отколкото мечтаеше някога Хитлер.

Спасителната надежда е, че антифашисткият дух на Франклин Рузвелт е жив в съвременните антиимпериалисти Владимир Путин, Си Дзинпин и нарастващия брой нации, обединени от New Deal’a на ХХI век, наричан днес „Един пояс, един път“. Впрочем и Бърни Сандърс – неуспелият за номиниране кандидат за президент на Демократическата партия на САЩ, многократно подчертава в изявленията и речите си, че планът на Рузвелт New Deal трябва да бъде доведен до край.

Ако в този момент в ролята на президент на САЩ бяха внукът на Прескот Буш – Джеб (или духовната му дъщеря Хилъри), едва ли щях да мога да напиша тези редове, тъй като съм почти убеден, че Третата световна война щеше да е започнала. Президентът Тръмп обаче – успешно оцелявайки след близо четиригодишните подривни действия на дълбоката държава и многократно призовавайки за продуктивно сътрудничество с Русия и Китай, дава да се разбере, че все още съществува възможност да се предприемат спешни действия, необходими в момент на екзистенциална криза, да се направи това, което Рузвелт винаги е възнамерявал: да се спечели окончателно Втората световна война.

Авторизиран превод: д-р Радко Ханджиев 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели