/Поглед.инфо/ Надпреварата за следващ генерален секретар на ООН е в разгара си и спекулациите около това кой ще наследи Бан Ки Мун все повече се натрупват. Следващият генерален секретар ще поеме ръководството на организация с византийска администрация, разтърсвана от нечестност и лицемерие. Тези проблеми се комбинират с противоречивата природа на ООН и нарастващото недоверие към организацията.

Според правилата Съветът за сигурност на ООН трябва да отправи „препоръка” към Общото събрание кой кандидат да поеме ръководството на международната организация. Традиционно Общото събрание не провежда гласуване по въпроса, а декларира консенсус чрез ръкопляскания.

Днес обаче призивите за по-прозрачен и отговорен процес на избиране са по-силни отвсякога. И изглежда, че изборът ще е малко по-различен от обикновено. За пръв път дебатите по въпроса стигнаха до обществото. Няколко издигнати кандидати са вече подложени на повече изпитания от своите предшественици (макар това да не е много). През април те трябваше да отговарят на въпросите на Общото събрание. Дискусията е стъпка в посока на прозрачността, но правилно е критикувана за отсъствието от нея на най-трудните и неотложни въпроси, пред които е изправен светът. Например от общо 800 въпроса, зададени към кандидатите, нито един не включваше питане как ще се справят с проблемите в Сирия.

От осмината начело на ООН през изминалите 7 десетилетия всичките са били мъже и никой от тях - от Източна Европа. Това най-вероятно ще се промени. От 11-те официални кандидати в момента 5 са жени. Има сериозни призиви, водени от Великобритания и подкрепяни от различни правозащитни организации, следващият ръководител на ООН да е жена. Според традицията същият човек трябва да е от Източна Европа. От 5-те претендентки 3 са източноевропейки. Това е неписано правило, с което много хора не са съгласни, но в него има резон. Вярно, че генералният секретар се избира на базата на неформална географска ротация и до момента Източна Европа е била пренебрегвана. Не само в ООН. Регионът въобще е игнориран при избора на висши международни ръководители - от разпада на СССР в началото на 90-те години досега. Около избора на сегашния генерален секретар на НАТО (шведът Йенс Столтенберг – б.р.) например витаеха надежди, че новият лидер ще е от Източна Европа. Но бе избран отново скандинавец… втори поред.

Един солиден кандидат от Източна Европа би привнесъл глобална визия, така необходима в момента на ООН. В региона са налични много от проблемите, пред които светът е изправен през ХХІ век – изграждането на стабилни граждански общества, промотирането на икономически растеж, преходът към демокрация.

Ако източноевропейците наистина искат да излъчат свой представител на най-висшата позиция в ООН, те трябва да се отнесат сериозно към това. Само няколко официални кандидати отговарят на изискваните характеристики и опит за поста. Регионът трябва да се обедини около един или двама добри кандидати. Вътрешните борби и разправии между отделните претенденти от Източна Европа само ще отслабят шансовете му. Случващото се в България е най-добрият пример за това. Българското правителство издигна като официален кандидат на страната Ирина Бокова, първата жена и първият източноевропеец начело на ЮНЕСКО. Тя е считана за един от фаворитите за наследник на Бан Ки Мун. Зад кулисите обаче друга българка, вицепредседателят на ЕК Кристалина Георгиева, агресивно лобира за номинирането си от страна на друга източноевропейска държава. Георгиева няма сериозен шанс за успех, но евентуалната й кандидатура доведе до вътрешни борби, странични за цялостния селективен процес, които намаляват шансовете на региона.

ООН има нужда от голяма реформа. Нужен й е генерален секретар, който да внесе отговорност, прозрачност и да бъде етичен лидер. Едновременно с това е нужен човек, който да даде знак за нова ера в изграждането на доверие и значимостта на организацията. Откакто стана ясно, че ООН е прикривало свои миротворци от Франция, ЧАД и Екваториална Гвинея, насилвали деца в Централноафриканската република, скандалите следват един след друг. Създава се усещане, основано на действителността, че ООН не може да направи нищо смислено, за да реши големи проблеми като Сирия или глада в пустинна Африка. Това може да се промени с правилния кандидат. Същият, който ще бъде избран измежду най-добрите и способни хора, надпреварващи се за поста. С целия талант на Източна Европа, това трябва да е именно нейният момент да блесне. Регионът трябва да се обедини около един солиден кандидат. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре.

Люк Кофей е анализатор, специализиран в областта на трансатлантическите и евразийските въпроси на сигурността. Бил е съветник на британския министър на отбраната и офицер в армията на САЩ. Статията му е публикувана в сайта на телевизия "Ал Джазира".