/Поглед.инфо/ В Южна Африка - в Йоханесбург - от 22 до 24 август ще се проведе срещата на Високо равнище на страните от БРИКС. Съществуващ от 2006 г. и обединяващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка (напълно от 2011 г.), този "тухлен" съюз е познавал различни времена и е успял да натрупа достатъчен багаж както от успешни инициативи, така и от търкания между участниците в своята история . Дълго време се смяташе, че БРИКС е провинциална версия на Г-7, клуб за онези страни, на които им липсва апломбът да се обявят като лидери. Но там, където липсва външнополитическо самочувствие, тръгва икономическият растеж. И сега това лято, раздувайки всяка политическа новина до мащаба на историческо събитие, направи своите корекции: августовската среща на върха на БРИКС в световен мащаб, както за Изтока, така и за Запада се разглежда като близък фар на геополитическо преразпределение. И затова в навечерието на срещата на "тухлената" петорка слуховете активно се преувеличават и започват скандали.
Възможен тон на предстоящата среща на върха беше даден от абсурда, свързан с пристигането на Владимир Путин. След като на 17 март Международният наказателен съд в Хага (МНС) издаде заповед за арест на руския президент по обвинения в незаконно депортиране на население от територията на Украйна, Южна Африка, като страна домакин на срещата, се оказа в правен капан. От една страна, Йоханесбург трябва да изпълнява разпорежданията на МНС, тъй като е подписал договора за Римския статут, а от друга, самата държава има право да реши дали да екстрадира обвиняемия или не. Друга страна на проблема е липсата на правен прецедент, по който като шаблон да се вземе решение. Сериозността на ситуацията доведе до факта, че южноафриканският президент Сирил Рамафоса се обърна директно към МНС за разрешение да не арестува Владимир Путин. За да не се превърне тази комедия напълно във фарс, беше решено лично ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров да отиде на срещата - президентът на Руската федерация ще се свърже чрез видеовръзка.
Спокойствието на Путин се отрази и на колегите му от БРИКС. След маневрата на Пригожин украинската страна организира тайни преговори в Копенхаген на 24 юни за настоящата ситуация. На срещата присъстваха не само някои членове на БРИКС, но и представители на Великобритания, Дания, Италия, Канада, Германия, Саудитска Арабия, САЩ, Турция, Франция и Япония. Украинските преговарящи отново повториха детайлите на „формулата за мир“, като най-вероятно я размиха с тревога около „възможен преврат в Русия“. Но, изненадващо, според официални изявления, преговарящите се съгласиха само, че подобни срещи са изключително полезни.
На фона на решението за физическото отсъствие на Владимир Путин в Йоханесбург световното информационно поле започна да се изпълва с предположения, че индийският премиер Нарендра Моди също няма да присъства на срещата на БРИКС. Подобни спекулации започнаха да се разпространяват в индийската преса: на 4 август „Файненшъл Таймс“, позовавайки се на правителствени източници, съобщи, че „има възможност Моди да присъства виртуално на срещата на върха“. Въпреки че вестникът подчертава, че "окончателното решение ще бъде взето своевременно", западни анализатори свързват неуспеха на лидера на Ню Делхи да посети Йоханесбург с натрупаните взаимни противоречия с Пекин. Въпреки факта, че Индия и Китай, като съседни страни, са членове на БРИКС, в отношенията си те гравитират към съперничество, а не към сътрудничество. Показателен пример в този смисъл е граничният конфликт от 2020 г. в района на Ладах, който отне живота на повече от петдесет военни от двете страни. В резултат на това през 2021 г. Индия, представлявана от министъра на отбраната Раджан Сингх, проведе среща с началника на американската армия Лойд Остин и стартира дългосрочна инициатива за военно-дипломатическо приятелство срещу Китай.
В някои отношения не сме съгласни с Пекин и Бразилия. От момента, в който БРИКС изправи рамене, много страни станаха готови да се присъединят към съюза. Смята се, че Индонезия, Саудитска Арабия, Египет скоро ще станат нови членове - и това е в допълнение към повече от двадесет други държави, които току-що обявиха желанието си да се присъединят към асоциацията. Съвсем наскоро Венецуела и Боливия пожелаха да се присъединят към „тухления“ съюз. И докато Китай иска бързо разширяване на БРИКС, Бразилия от своя страна е насочена към по-постепенно включване на нови държави в общността. Тази политика на латиноамериканците е свързана, на първо място, с нежеланието да се превърне клубът на взаимопомощта в бездънно корито за страни с трудна икономическа ситуация (между другото, Бразилия не иска да се занимава например със съседна Аржентина , която е потънала в публичен дълг) и, второ, с желанието на бразилците да защитят изключителността на БРИКС. Според източници на „Ройтерс“ Бразилия се опасява, че „разширяването може да превърне блока в нещо друго“. Не си ли струва тогава да си припомним защо точно е създадена Британската общност?
Централната идея на БРИКС е своеобразна алтернатива на установените политически и икономически връзки в света от 2000-те и 2010-те години. Ангажиментът на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка за страните, участващи в "тухления" съюз, се виждаше с просто око. В същото време БРИКС се стремеше - и се стреми - да създаде единна валута, противоположна на вездесъщия долар. В светлината на безнаказаността на американските военни авантюри в Афганистан и Ирак, нововъзникващите икономики на света се нуждаеха от единство срещу финансовото ласо на западния свят.
Като заместител на МВФ стартира Новата банка за развитие (НБР), чийто капитал се равнява на 100 милиарда долара. НБР е насочена към спонсориране на инфраструктурни проекти и инвестиционни програми в енергийния сектор. Забележителен случай на НБР беше „коронавирусният“ заем в полза на Русия – използваните средства бяха използвани за борба с болестта и заплати на медицински работници. От 2021 г. акционери на банката станаха Бангладеш, ОАЕ, Уругвай и Египет - страни, считани за членки на БРИКС, но не и такива. Излиза ли, че дори и без членство в общността някои държави пак получават преференции в своя полза? От тази гледна точка съпротивата на Бразилия не изглежда ли нелогична?
Далеч от това, защото бразилците, очевидно, инстинктивно са напипали по-широк проблем: БРИКС няма нормативно фиксирана процедура за включване на нови страни в състава си. Дори срещата да роди инициатива БРИКС+, в която участват държави, които са възможни кандидати, за да се превърнат в пълноценна „тухла“ в бъдеще, няма нито един документ, който да ратифицира подобно влизане.
И се оказва, че предстоящата среща на високо равнище, която трябва да преобърне шахматната дъска на геополитическата игра, засега остава без правила за включването на нови участници в същата тази игра.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?