/Поглед.инфо/ Лицата, отговорни за вдъхновяването на картината от събития, които са угодни на западния естаблишмънт, винаги следват една и съща методология. Има известно сходство между начина, по който се фокусираха на протестите в Хонконг, като същевременно пренебрегнаха демонстрациите в съюзните на САЩ, Франция и Израел, и начина, по който сега приветстват протестите в Беларус.
Майкъл Макфол, коментатор на империалистите и привърженик на студената война от екипа на Барак Обама, наскоро писа в “Туитър” следното: „Тази седмица белорусите на територията и извън държавата се обърнаха към мен, питайки защо Западът е толкова безразличен към смелата им борба за демокрация. ... Не успях да обясня защо. Вие ще можете ли?”.
Michael McFaul
@McFaul
Belarusians, inside and outside of the country, have reached out to me this week to ask why the West is so indifferent to their courageous fight for democracy. I can't explain. Can you?
Обръщам внимание на този туит, не защото има нещо интересно в него (освен много съмнително предположение, че някой някога би се обърнал към Майкъл Макфол за нещо), а защото все пак не съдържа нищо необичайно.
Преди два месеца порталът Moon of Alabama публикува статия, озаглавена „Беларус: Спонсорираната от САЩ цветна революция вече е започнала“. В материала бяха отбелязани всички характерни признаци, че страната - съюзник на Москва, скоро ще бъде залята от вълна от протести срещу правителството си в съветски стил. Следното е откъс от цитирания текст, публикуван на 16 юни:
„На 9 август в Беларус ще се проведат президентски избори. Лукашенко ще направи всичко възможно, за да спечели отново. Причината за отприщване на цветните революции обикновено е спорна изборна ситуация. Още преди началото на гласуването съмненията за резултата се обявяват публично. Когато резултатите най-накрая станат известни, западните медии ще обявят, че не отговарят на очакванията, които са формирали, и следователно трябва да са фалшифицирани. Населението ще бъде убедено да излезе на улицата, за да протестира. За да се създаде повече хаос, може би ще бъдат използвани снайперисти, натоварени със стрелбата по полицията и протестиращите, както беше направено в Украйна. Въстанието ще приключи или когато бъде потушено, или когато на власт дойде кандидат, устройващ Съединените щати. Миналата година Националната фондация за демокрация на САЩ финансира най-малко 34 проекта и организации в Беларус. САЩ правят това не в името на милосърдието, а за да получат възможност да повлияят на ситуацията “.
Преди изборите в Беларус този месец беше осъществен обичайният набор от операции за прилагане на имперския сценарий и сега виждаме как посредници от ЦРУ като Радио Свободна Европа / Радио Свобода и Националната фондация за демокрация одобряват протестите и осъждат белоруските власти в унисон с Държавния департамент на САЩ.
„Ние подкрепяме протестиращите и осъждаме бруталните мерки, които правителството предприема срещу тях“, казват американските власти, напълно забравяйки как изглеждат отстрани.
Тук всичко се разиграва по добрата стара техника. Формулата тук е толкова наложена и монотонна, че онези, които внимателно наблюдават ситуацията, могат да предскажат действията, програмирани от нея, дори преди да се осъществят.
Повтарям: изтъкнах туита на Макфол не заради оригиналността, а защото в нашия луд свят, където доминира империя, която постоянно се стреми да погълне или унищожи всички страни, които не са на нейна страна, това е напълно нормално и ежедневно събитие. Това е само поредният пример за безкрайния масив от туитове, статии и телевизионни участия, които бих могла да използвам, за да покажа колко последователно актьорите, прокарващи линията на естаблишмънта, изкривяват картината на събитията в света, действайки в полза на американоцентричната империя и в ущърб на правителствата, които поглъщат.
За да разберем по-лесно, нека да приведем публикацията на Макфол в оригиналния ѝ вид според типичния модел: „Хората от страната, попаднала под прицела на САЩ, на територията и извън държавата, са се обърнали към мен тази седмица с въпроса защо Западът е толкова безразличен към тяхната смела борба за демокрация. Не мога да обясня защо. Можете ли? “.
Обичам работата си. Наистина я обичам. В известен смисъл обаче коментирането на машинациите на западния империализъм е най-скучната и монотонна дейност, която може да се представи. Никога няма нищо ново. Това е една и съща формула на едни и също аморални империалисти, които говорят по един и същи сценарий за една или друга страна, оказала се днес под прицела им, а утре можеща да отстъпи място на някоя друга мишена.
И всичко това става още по-досадно с оглед на факта, че на всеки следващ кръг от тази история всички очакват да възприемем нещо подобно: „Боже мой! Това неразбрано правителство определено трябва да бъде отхвърлено! " - сякаш имаме нещо наистина ново пред себе си.
Но тук няма нищо ново. Вече се стигна дотам, че всеки ден се захранваме с една и съща новина за международната политика и това е:
"Американоцентричната империя се опитва да увеличи размера си, като абсорбира държавите, които се борят за поддържане на своя военен, финансов, икономически и/или ресурсен суверенитет."
Това е всичко. До това всъщност се свеждат всички новини за международната политика. Всичко останало е само опаковка, за да не се забележи, че всеки ден поднасят едни и същи глупости.
И милиардерските медии винаги се придържат към тази линия, защото всички те имат вградени системи, насочени към популяризиране на наративите, които им позволяват да поддържат статуквото, върху което тези много милиардери са изградили своите кралства. Журналистите, работещи за подобни новинарски организации, не се интересуват от истината и фактите, а само от това да помогнат за разширяването на империята.
Не ми ли вярвате? Прочетете тазгодишната тема „Обективността и точността в журналистиката“, която предоставя доказателства за това как медиите са се фокусирали изключително върху анти-пекинските протести в Хонконг, игнорирайки демонстрациите срещу съюзническите правителства на Вашингтон във Франция, Израел, Чили и Хаити.
Или тази статия от 2002 г. за това как редакцията на „Вашингтон Пост“ безкрайно крещи за необходимостта от смяна на режима в Ирак, защото Саддам Хюсеин може да има химическо оръжие, но в същото време тя само за кратко и свободно отвърна на администрацията на Рейгън, когато той използва химическо оръжие.
На тях напълно им липсват каквито и да било принципи. Те изобщо не се интересуват от истината. Ако Саудитска Арабия пренасочи лоялността си от Съединените щати към Китай, веднага ще започнем да наблюдаваме ежедневни съобщения за зверства в Йемен (на теория това трябваше да ги наблюдаваме през цялото това време).
Ако Израел реши да обърне гръб на Вашингтон и да се обърне към Москва, веднага ще бъдем бомбардирани с новина за тежкото положение на палестинците и с протестите срещу корупцията на Нетаняху.
Ако Австралия се отдели от империята и започне да защитава суверенитета си, светът изведнъж ще чуе призиви да се обръща повече внимание на правата на аборигените и съдбата на бежанците в центровете за задържане в страната.
Ако зад правителството, което е оставило Империята, няма особено груби нарушения на хуманитарните принципи, западните специални служби могат да измислят нещо, а западните медии, без никакво съмнение, ще го покрият като неизменен факт.
Експертите и репортерите от основните медии ще започнат да говорят по нов начин и окото им няма да мигне, а след това и ще спят като младенци. На какво основание правя такива изводи? Просто въз основа на това как се държат сега.
И въпреки това, всеки път, когато естаблишмънтът започне да бръмчи нещо за някакво зло, презряно правителство, което все още не е погълнато, мнозина започват с мъка да ме убеждават, че този път всичко е напълно различно и Майк Помпео сега ни казва истината със сигурност. Такива хора ми напомнят на тригодишно дете, което гледа една и съща анимация на Дисни сто пъти на ден - единствената разлика е, че бебето вероятно все пак научава нещо.
Тъй като става все по-трудно да се поддържа контрол над наратива, накрая мнозина може да успеят да видят какво се крие зад това куклено шоу. Дотогава прозорливите бунтовници могат да посочват дупки в тази безкрайна и досадна история отново и отново по различни начини, за да помогнат на хората да се пробудят от дълбокия сън, в който ги е въвела пропагандата.
Превод: В. Сергеев