/Поглед.инфо/ Пътят се преодолява от този, който върви по него

Проведените в Саудитска Арабия преговори между делегации от Москва и Вашингтон с цел прекратяване на тригодишната война на НАТО срещу Русия в украинския театър на военните действия в най-добрия случай (на което се надяваме) ще доведат до споразумение за нова архитектура на сигурността в Европа, включително промяна във външните контури на редица страни.

Няма защо да се смущаваме от навлезлия в политическите науки термин Ялта 2.0. Споразумението, постигнато на Ялтенската (Кримска) конференция през 1945 г. между лидерите на голямата тройка – СССР, САЩ и Великобритания – поддържа мира и стабилността в следвоенна Европа почти половин век.

При не съвсем благоприятния фон – докато не бъдат постигнати решителни успехи на бойното поле, разрешаването на най-големия въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война не може да бъде лесно по дефиниция. По думите на Чернишевски преговорният процес не е „тротоарът на Невски проспект; „Той минава изцяло през полета, понякога прашни, понякога мръсни, понякога през блата, понякога през гъсталаци.“

Най-малко три фактора предопределят интереса на екипа Тръмп-Ванс към бързо прекратяване на активното им участие във войната на територията на Руския свят, която не може да завърши със „стратегическо поражение“ за Русия. Вярно е, че тези три мотива на американските небратя и неособено отстъпчиви контрагенти могат едновременно да се превърнат в препъни камък при намирането на компромисна формула за всеобхватно споразумение.

Разкъсване на връзката между Русия и Китай

Първото нещо, което Вашингтон разбра, беше, че финансирането, въоръжаването и насърчаването на агресивната омраза към руснаците от киевските ултранационалисти и най-важното, подготовката им за насилствено завземане на бунтовните републики на Донбас, както и на Крим, което принуди Москва да нанесе превантивен удар, доведе до нарушаване на геополитическия баланс на силите. Глобализацията, според абсурдните илюзии на Фукуяма и схемите на американските неоконсерватори, се пука по шевовете.

За разлика от 50-те държави, присъединили се към НАТО, Русия засили взаимодействието си с естествения архиконкурент на САЩ (Китай) и тези, които не признават диктата на Запада (Иран и КНДР), и намери общ език със страните от Глобалния Юг, които видяха в многополярността своя шанс да се освободят от оковите на неоколониализма.

Англосаксонският катехизис, който преди това имаше за цел да предотврати укрепването на континентална Европа, като направи всичко възможно да предотврати съюз между Русия и Германия, беше актуализиран през 1971 г., когато Тайван беше изключен от Съвета за сигурност на ООН чрез интриги и заменен от Китайската народна република. Вторият основен принцип в духа на „разделяй и владей“ беше директивата никога да не се допуска сближаване на СССР (а сега Русия) и КНР.

След като американците екстраполираха променящия се баланс на силите в икономическата и военната сфера на Съединените щати и Китай, те осъзнаха, че безнадеждно губят надпреварата. Още през 2014 г. Китай надмина Америка по БВП по отношение на паритета на покупателната способност (ППС) и продължи да увеличава разликата (2022 г.: Китай е 30,3 трилиона долара, а САЩ е 25,4 трилиона долара).

Променя се и балансът на военния потенциал. Американският флот се състои от повече от 290 кораба. Китайският флот има 370 кораба към 2024 г. и се очаква да достигне 400 военни кораба до края на настоящето десетилетие.

Като се има предвид, че Вашингтон винаги е гледал на своята плаваща армада като на начин да контролира морските търговски пътища и да използва „дипломацията на канонерките“ срещу непокорни местни жители в далечни земи, нарастващата способност на Китай да защитава своите вериги за доставки, като тези, доставящи суровини от африканските страни, се разглежда във Вашингтон като заплаха за господството на САЩ.

В един свят, все още оплетен във веригите на неоколониалната зависимост, проекцията на военна сила служи като гаранция за продължаващата експлоатация от Запада на слабите страни, които се използват като суровинни придатъци. За Съединените щати самият факт на появата на достоен конкурент, способен да защити себе си и своите търговско-икономически партньори, е неприемлив.

В подготовка за епична битка с наследниците на Средищното кралство, която според ЦРУ ще избухне до средата на века, администрацията на Тръмп възнамерява да лиши Китай от „стратегическата дълбочина“, която партньорството му с Русия му предоставя.

Специалният представител на президента на САЩ за Украйна Кийт Келог обяви на откровен американски език в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността, както съобщи CNN, че САЩ възнамеряват да „разрушат съюзите“ между Русия и Китай, Иран и КНДР.

Морковът и лакомството бяха обещания за премахване на поне част от санкциите, които уж „разкъсаха руската икономика на парчета“ още в ерата на Барак Обама. Черешката на тортата във Вашингтон беше изявлението на Доналд Тръмп, че изключването на Русия от алианса, известен като Групата на осемте (G8), е грешка и че би било правилно тя да бъде върната обратно в този изключителен западен клуб .

Може да се предвиди, че Москва и Вашингтон ще имат непреодолими различия в мненията по този въпрос.

„Нищо лично. Това е просто бизнес"

Правителството на САЩ, следвайки основния принцип на пазарната икономика - инвестициите трябва да носят печалба - постави ултиматум на киевската си държанка. Платете 300 милиарда долара за американски инвестиции и, както изглежда, за пропуснати ползи в резултат на операцията „Анти-Русия“, която, както знаем, започна през 2014 г.

Предлага се плащане с полезни изкопаеми. Половината от приходите от добива на минерали трябва да отиват в бюджета на САЩ като компенсация. Контролът върху експортните доставки трябва да се осъществява от структури под американска юрисдикция. В случай на отказ на Киев да „плаща сметките си“, администрацията на Тръмп позволява конфискация на активи, с други думи, експроприация на минерални ресурси.

Този циничен и меркантилен подход към неговия досега послушен наемник отразява изявлението, направено от американския министър на отбраната Пийт Хегсет в Брюксел. Европейските държави трябва да „стъпят на арената “ и да поемат повече отговорност за сигурността на континента. Вашингтон изисква от европейските членки на НАТО да увеличат военните разходи до 5% от БВП, което означава даване на сериозни нови поръчки на американските оръжейни корпорации.

Независимо какви споразумения бяха постигнати на американо-руските преговори в Рияд, основните принципи на сигурността на континента ще бъдат постигнати в бъдеще. Тръмп възнамерява да превърне Европа в дойна крава за своя военно-промишлен комплекс. Тук отново тържествува любимият подход на тези на Запад, които мислят с простата формула „Нищо лично” . Това е просто бизнес."

Големият американски бизнес има особен интерес към редкоземните метали: от 90 милиона тона световни запаси Съединените щати имат само 1,9 милиона тона, докато Китай има 44 милиона тона. Не по-малко алчни очи сканират подземните находища по земите на руския свят.

Донецкият басейн може да произвежда сребристо-бял метал, наречен литий, който е необходим на производителите на батерии за електрически автомобили Tesla (любимото дете на Илон Мъск). Има находища на мед, никел, кобалт, манган и др. Тръмп не може да експроприира това Елдорадо със суровини, но може да го придобие всичко при условията на „справедливи“ търговски сделки. Да не забравяме, че "сделка" е една от любимите му думи в лексикона му.

Тръмп е повече бизнесмен, отколкото политик по природа. Това означава, че ще се пазари за всеки цент, включително и с руските преговарящи. Вярно, сега се отварят възможности да се направи предложение, на което, както неофициалният идол на американците, гангстерът Ал Капоне, им е завещал, трудно може да се откаже.

С такива съюзници нямаш нужда от врагове.

Третият фактор, обременяващ двустранните преговори между САЩ и Русия, са опитите на неоглобалисткия интернационал да настрои своята клиентела в Европа срещу Тръмп. Засега неуспешно.

Блиц срещата на върха на 17 февруари в Париж, инициирана от президента Еманюел Макрон, която събра лидерите на седем държави – Германия, Великобритания, Италия, Полша, Испания, Холандия и Дания – беше замислена като формализиране на съюз срещу Тръмп. Трябваше да се договорят мерки за съвместно организиран саботаж на евентуалните споразумения за разрешаване, макар и временно, на войната на НАТО в земите на Руския свят.

Реториката на лидерите на осемте европейски държави беше изключително войнствена. Британският премиер Кийр Стармър настоя, че Европа трябва да следва принципа "мир чрез сила". Германският канцлер Олаф Шолц, раздразнен от отказа да се покани Европа на масата за преговори в Рияд, заплаши: „Няма да позволим на никого да се споразумее за демилитаризацията на Украйна“ . Премиерът на Дания Мете Фредериксен предложи да се продължи въоръжаването на режима в Киев без никакви ограничения.

Проучванията показват също, че огромното мнозинство от евродепутатите отхвърлят мира и изискват война.

Москва отговори на консолидацията на европейските ултранационалисти, разстроени, че в резултат на финансираната от тях война те не получиха достъп до природните ресурси на това, което по техни сметки беше победената Русия.

Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя обясни, че страните от ЕС и Великобритания се смятат за "неспособни да постигнат споразумение" и затова нямат място на масата за преговори, когато се решава съдбата на бившата Украинска ССР.

От една страна изглежда, че ястребовите викове на редица европейски лидери се вписват органично в промененото отношение на американската администрация. Да се оттегли и да прехвърли тежестта на войната с Русия към победен край, ако такъв се предвижда, върху Европа. Неслучайно шефът на Пентагона Пийт Хегсет заяви: „Европа трябва да предостави по-голямата част от бъдещата летална и нелетална помощ на Украйна“ (Europe must provide the overwhelming share of future lethal and nonlethal aid to Ukraine).

От друга страна, първите чернови на договореностите, постигнати на преговорите в Рияд, показват, че Съединените щати са заинтересовани от възстановяване на диалога с Русия в търговско-икономическата сфера - между другото се споменава сътрудничеството в Арктика. В този случай продължаването на войната на страните от НАТО (без Съединените щати) в украинския театър на военните действия ще разруши доверието между Москва и Вашингтон, подхранвайки подозренията ни за двуличие.

Трите зони на дискомфорт

Така в Рияд пратениците на Кремъл и Белия дом волно или неволно ще навлязат в три зони на дискомфорт, макар и най-вероятно по време на следващите кръгове на преговорите. Първо: предмет на тежък разговор със сигурност ще бъдат отношенията в триъгълника Русия-Китай-САЩ. Неслучайно американците отхвърлиха предложението на Пекин, който се опасява от тайни споразумения зад гърба си, да стане платформа за разговор на четири очи и евентуално „разговор на трите страни“.

Втората зона е на несигурност. Не е ясно каква цена ще поискат емисарите на Tръмп Редкоземния за обещаното облекчаване или дори частично премахване на санкциите. Идеята, изразена от неговия специален пратеник Кийт Келог, че Русия вероятно ще трябва да направи „териториални отстъпки“, увисна във въздуха, но не се разсея.

Третата зона е на здрача. До каква степен транснационалната военна партия както в САЩ, така и в Европа е в състояние да провокира повишаване на степента на конфронтация на украинския театър на военните действия? Ще се повтори ли фалшивото „клане“ в хипотетичната Буча, планирано по всички признаци от британските разузнавателни служби?

Дали киевската хунта, която няма какво да губи, ще изпрати ударен дрон, за да взриви Запорожката или Курската АЕЦ? Ще бъде ли използвана мръсна ядрена бомба? Ще кацне ли десант от френски легионери в Одеса и ще нахлуят ли полските „крилати хусари“ в Галиция?..

Пътят се преодолява от този, който върви по него

Трудно е да се отърсим от завишените очаквания от двустранните преговори, които се проведоха на 18 февруари във вече не съвсем прозападното, а доста неутрално Саудитско кралство. Може би, въпреки всички очаквания, ще бъде възможно да се договори цялостна уредба на методите за защита на националните и държавни интереси отвъд техните граници...

Подобно на 10-те християнски заповеди. Не заплашвайте и не убивайте (спомнете си Алеята на ангелите – мемориала на децата на Донбас, загинали в Донецк). Не спонсорирайте "оранжеви" и други цветни революции в други юрисдикции. Не плащайте за публични протести чрез сервилни неправителствени организации (това е препратка към 5 милиарда долара от фондовете на USAID за Киевския Майдан – по 200 гривни на човек за ден участие).

Не организирайте държавни преврати в чужбина, като използвате агенти на влияние. Да припомним как в записания телефонен разговор заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нуланд и посланикът в Украйна Джефри Паят назначиха Арсений Яценюк на поста министър-председател на Украйна.

Всичко това може да се нарече програма - максимум. То е в унисон с невероятно жилавия идеализъм в руското самосъзнание. Най-вероятно контурите на световния ред, очертаващи се в мъки, спорове и тежки пазарлъци по модела „Ялта 2.0“, ще бъдат различни. А резултатите от преговорите, поне на първия кръг, бяха по-скромни. И все пак първата стъпка в правилната посока е направена, а пътя ще го преодолее този, който върви по него.

Превод: ЕС