/Поглед.инфо/ Що се отнася до професионалното лобиране в Съединените щати, мнозина цитират сектори от американската икономика като петрола и газа, банките, инвестиционните и финансови компании като основни лобисти на Капитолия. Преди Втората световна война е така. Идват обаче и други времена.
За мнозина ще бъде изненада, че основният лобист в Конгреса на САЩ е фармацевтичната индустрия (“Голямата Фармация”). А ефективността на лобистките ѝ дейности е изключително висока. Това се доказва от многобройните неуспешни опити за приемане на закони през Конгреса на САЩ, ограничаващи монополните позиции на фармацевтичните корпорации. По-специално закони, установяващи по-строги правила за достъпа на продуктите на “Голямата фармация” до пазара и ограничаващи нивото на цените на тези продукти.
За да покажа степента на лобистката дейност на “Голямата Фармация”, ще използвам изследвания от Лондонското училище по икономика на Оливие Дж. Уотърс “Разходи за лобиране и вноски за кампании от фармацевтичната и здравна индустрия в САЩ, 1999-2018 г”.
Авторът е извършил щателна работа за събиране на статистически данни, отразяващи разходите на фармацевтичната индустрия на САЩ за лобиране на федерално ниво, за подпомагане на предизборните кампании на кандидати за президент на САЩ, за подкрепа на кандидати на изборите за Конгреса на САЩ и законодателните органи на отделните щати. Към фармацевтичната индустрия авторът добавя индустрията за производство на „здравни продукти“ (хранителни добавки, битови медицински апарати).
Между 1999 и 2018 г. официалните (регистрирани) разходи на “Голямата фармация” за лобиране във Вашингтон са били 4,7 милиарда долара, средно 233 милиона долара годишно. Федералното ниво (президентските избори и изборите за Конгрес в САЩ) са били равни на 414 милиона долара. 877 милиона са похарчени за подкрепа на кандидати в изборите за законодателни органи на щатите. Общо около 6 милиарда долара.
И как изглежда тази дейност на “Голямата Фармация” на фона на цялата лобистка дейност в Америка? От 1999 до 2018 г. за федералното лобиране са изразходвани общо 64,3 млрд. долара във всички отрасли. Така “Голямата Фармация” представлява 7,3% от разходите за лобистки дейности във всички сектори на американската икономика. И според този показател “Голямата Фармация” изпреварва всички останали индустрии.
На второ място е застрахователната индустрия (3,2 млрд. долара, или 5,0%). Тя е последвана от енергетиката (2,8 млрд. долара, или 4,4%), производството на електроника и електронно оборудване (2,6 млрд. долара, или 4,0%).
Отчасти лобистките дейности на “Голямата Фармация” се извършват в други сектори. Проучването идентифицира отделно разходите за лобиране на различни организации, предоставящи здравни услуги (с изключение на болниците) - над 3,1 млрд. долара. Също така, разходите за лобиране на болници и домове за възрастни хора са 1,9 млрд. долара.
За 20-годишен период на проучване 1375 фармацевтични и здравни организации отчитат разходи за лобиране. 20-те най-големи организации представляват 55,8% от всички индустриални разходи (2,6 милиарда долара). 17 организации са производители на фармацевтични и биологични продукти (или асоциации на производители). А останалите три - от производители на различни медицински изделия и устройства или асоциации на такива производители (Асоциация за модерни медицински технологии, “Медтроник”, “Коалицията за възрастните”). Традиционно най-големият лобист в индустрията е бизнес асоциацията за фармацевтични изследвания и производители на Америка. Разходите за лобиране на тази асоциация възлизат на 422 милиона долара за периода от двадесет години.
Сред постоянно присъстващите в топ 20 лобисти (по размера на лобистките разходи) са такива фармацевтични гиганти като “Файзер”, “Амген”, “Ели Лили”, “Джонсън и Джонсън” и “Мерк”.
Същите тези фармацевтични компании се появяват в списъците на водещите спонсори в индустрията, подкрепящи различни предизборни кампании (президентът на САЩ, Конгресът на САЩ, законодателните органи на щатите). Други основни спонсори на индустриалните избори в топ 20 са: “Америсурс Берген” (търговец на едро на лекарства), “ДЕ Шоу Рисърч” (компания за биохимични изследвания), “Развитие на фармацевтичните продукти” (договорна изследователска организация) и “СлимФаст Foods” (производител на диетични храни, напитки и добавки).
Приложението към материала на Оливие Дж. Уотърс съдържа списък на кандидатите за президент на САЩ, които са били особено активно подкрепяни от фармацевтичната индустрия. Състои се от двадесет души, които в периода 1999-2018г. получават максимално спонсорство от “Голямата Фармация”. На първо място е Барак Обама (5,5 милиона долара). Зад него са Хилари Клинтън (3,7 млн. долара), Мит Ромни (3,0 млн. долара) и Джордж Буш (2,4 млн. долара). Останалите лица в списъка (16 души) са получили общо 4,7 милиона долара.
Що се отнася до спонсорството на кандидати за избори за законодателни органи на щатите, прави впечатление, че почти половината от цялата тази помощ е съсредоточена в един щат - Калифорния.
Прави впечатление, че редица традиционни представители на медицинското и фармацевтичното лоби подкрепят програмата на Обама за коренна реформа на здравната система. Една от основните насоки на реформата е разширяване на осигурителната база на медицината, като броят на гражданите, обхванати от здравно осигуряване, достига 95% от населението на страната. И още много. Подкрепата на реформата от страна на медицинското и фармацевтичното лоби е условна: при условие, че държавата няма да се намесва на пазара на лекарства, както върху качеството и безопасността на тези лекарства, така и върху цените им. Планът за здравна реформа беше изпълнен само частично. В същото време реформата не засяга интересите на “Голямата Фармация”.
Ето още няколко цифри, които характеризират мащаба на дейностите на “Голямата Фармация”. През 2018 г. САЩ са похарчили около 3,6 трилиона долара за здравеопазване. долара (или 17,6% от нейния БВП, който възлиза на 20,5 трилиона долара). От тях 345 милиарда долара са похарчени за лекарства, отпускани по лекарско предписание. Цената на лекарствата, отпускани с рецепта, закупени от аптеките в САЩ, се е увеличила от 520 долара през 1999 г. до 1025 долара през 2017 г. Тоест на практика се е удвоила. И това е без да се вземат предвид разходите на гражданите за лекарства, продавани без рецепта.
Според Оливие Дж. Уотърс през двадесетгодишния период 1999-2018г. Американците похарчват 5,5 трилиона долара за лекарства, отпускани по лекарско предписание в аптеките (през 2018 долара). Оказва се, че общите разходи на фармацевтичната индустрия за лобиране и подкрепа на кандидатите им в предизборни кампании възлизат на едва 0,1 процента от общите продажби на лекарства, отпускани по лекарско предписание за посочения период от време. С други думи, лобирането във фармацевтичната индустрия не е твърде обременително за нея. Тези средства обаче са напълно достатъчни, за да поемат контрола над всеки законопроект, който се ражда в Конгреса и може да застраши интересите на “Голямата Фармация”. Най-големите фармацевтични компании са лобирали поне 1600 законодателни акта между 1998 и 2004 г.
4,7 милиарда долара, похарчени от фармацевтичната индустрия за лобиране, и 1,3 милиарда, похарчени за подкрепа на „своите хора“ в предизборни кампании от 1999 до 2018 г., изглеждат много скромни на фона на печалбите на “Голямата Фармация” Ето прогнозите за очакваните печалби за текущата година от водещите фармацевтични корпорации в САЩ (прогнози за цялата 2021 г., като се вземат предвид реалните финансови резултати за първата половина на годината, милиарди долари): “Джонсън и Джонсън” - 20.46, “Файзер” - 13.46, “Ели Лили - 7,25”, “АбВи” - 6,66, “Мерк” - 8.32. Очаква се фармацевтичната индустрия в САЩ да има обща печалба от 56 милиарда долара тази година.
Авторът на изследването Оливие Дж. Уотърс прави по-малко от оптимистично заключение: „Като процент от доходите си, добре финансираните групи от фармацевтичната индустрия може да са похарчили относително малки суми, за да повлияят на политическите и законодателните резултати. За разлика от тях много организации за защита на пациентите и потребителите разполагат с по-ограничени финансови ресурси. "
“Голямата Фармация” много ясно демонстрира своята мощ през есента на 2019 г. Конгресът на САЩ подготвяше законопроект за установяване на ценови лимити за фармацевтични продукти на американски компании на вътрешния пазар. Особено при държавните поръчки за лекарства. Инициаторите на документа бяха председателят на парламента Нанси Пелоси, представителят Ричард Нийл от Масачузетс и Франк Палоун от Ню Йорк. Бюджетната служба на Конгреса в своите изчисления на очаквания ефект от въвеждането на закона цитира следната цифра: понижаването на цената на лекарствата ще спести около 456 милиарда долара за десет години по програмата “Медикеър” (националната здравноосигурителна програма в САЩ за хора над 65 години).
Преди новата 2020 година лобистите успяха да „погребат“ законопроект, широко застъпван от Демократическата партия. И не можеше да бъде иначе. В крайна сметка, “Голямата Фармация” в Америка се подготвяше за така наречената пандемия. И от гледна точка на лобито, започването на борбата срещу „пандемията“, с окови под формата на ограничения върху цените на продуктите, е пълна лудост. Аргументът на защитниците на “Голямата Фармация” както в Конгреса, така и извън него, е и остава изключително прост: ограничаването на цените би лишило фармацевтичните компании от стимули и възможности за финансиране на разработването на нови фармацевтични продукти. Аргументът е пресилен, тъй като фармацевтичните компании предпочитат да харчат милиардите си не за разработване на нови лекарства, а за увеличаване на изплащането на дивиденти и обратно изкупуване на акциите на същите компании, циркулиращи на пазара.
Между другото, наскоро се появи интересна цифра: в периода 2016-2020. 14-те най-големи фармацевтични компании в САЩ са похарчили 577 млрд. долара за обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти, което е с 56 млрд. долара повече спрямо научноизследователската и развойна дейност. А средногодишното възнаграждение на ръководителите на тези компании се е увеличило с 14% през този период.
Алчността не позволява да се действа иначе. Ако се разработят нови лекарства, те са с лошо качество или дори са опасни за здравето поради прекомерната „оптимизация на разходите“. Според Марсия Ангел, бивш главен редактор на “Ню Ингланд Джърнъл от Медисин”, „Съединените щати са единствената развита страна, която позволява на фармацевтичната индустрия да иска за своите продукти именно тази цена, която пазарът може да издържи“.
Превод: В. Сергеев