/Поглед.инфо/ Днес светът все още не е напълно наясно с икономическата роля и перспективите на Централна Азия. До голяма степен по инерция регионът все още не се възприема от международната общност като значим играч на икономическата карта на света. Регионът обаче се променя и днес ролята му трябва да бъде оценена по нов начин.

Държавите от Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан) постигнаха значителен напредък в развитието си през последните 20 години. Общият им БВП е нараснал повече от седем пъти през този период, достигайки 347 милиарда долара през 2021 г. Делът на Централна Азия в световния БВП по ППС се е увеличил 1,8 пъти от 2000 г.

Средният годишен темп на икономически растеж на страните от Централна Азия е 6,2% през последните 20 години (развиващите се страни като цяло растат с темп от 5,3%, а светът като цяло нараства средно с 2,6% годишно) . Централноазиатските държави са се утвърдили икономически и имат сериозни перспективи за развитие. Ръстът на приходите от износ, паричните преводи от трудови мигранти и обемът на преките чуждестранни инвестиции допринесоха за увеличаването на доходите на населението и намаляването на бедността.

Оборотът на външната търговия със стоки на страните от Централна Азия възлиза на 165,5 милиарда долара през 2021 г. и е нараснал 6 пъти през последните 20 години. Разположението на страните от Централна Азия на кръстопътя на транспортни пътища създава възможности за развитие на транзитен потенциал както по отношение на превоз на стоки, така и за включване на страните от региона в трансгранични производствени вериги.

Взаимната търговия между страните от региона се развива с по-бързи темпове от външната търговия, делът й в общия търговски оборот последователно нараства, възлизайки на 9,9% през 2021 г. Узбекистан даде значителен тласък на развитието и увеличаването на обема на вътрешнорегионалната търговия след 2017 г.

Обемът на натрупаните входящи преки инвестиции (ПЧИ) в региона се оценява от EDB на 211 млрд. USD. През последните 20 години тази цифра се е увеличила повече от 17 пъти. Въпреки общата положителна динамика на растеж на ПЧИ, тяхната структура, както по страната, така и по сектори, има свои собствени характеристики.

Дългият период на затвореност на някои страни от региона, отдалечеността от основните икономически центрове, липсата на достъп до морето влияят неблагоприятно върху възприемането на региона от международните инвеститори.

Въпреки постигнатия напредък, според икономистите, съществуват редица системни проблеми (предизвикателства), които възпрепятстват социално-икономическото развитие на централноазиатските държави. Сред съществените пречки са качеството на институционалната среда, тесните места в регионалните транспортни мрежи, социалните проблеми, макроикономическите рискове и недостатъчното ниво на хармонизация в регионалните търговско-икономически отношения.

Страните от региона трябва да преодолеят четири ключови структурни предизвикателства — липса на излаз на море; ресурсна зависимост и ниско ниво на развитие на финансовия сектор; несъответствие във водния и енергийния сектор; изменението на климата. Страните от Централна Азия, действайки съвместно, ще имат повече възможности за преодоляване на структурните проблеми на развитието.

Повишеното натоварване на енергийната система в условията на нарастваща икономическа активност и свързаността на страните от региона чрез общи речни басейни правят безспорно сътрудничеството им във ВиК и енергийния сектор.

Също толкова важни са съгласуваните усилия за развитие на транспортната инфраструктура и борбата с климатичните рискове. Премахването на проблемите в развитието на инфраструктурните сектори (транспорт, ВиК) ще повиши производителността в икономиката, ще разшири търговските и икономически партньорства със съседните страни и ще подобри стоковата диверсификация на производството и износа.

Подобряването на институционалните условия ще ускори структурните трансформации в икономиките на страните от региона. Недостатъчното ниво на сътрудничество във водно-енергийния комплекс води до годишни икономически щети. Нереализираните ползи се оценяват на 0,6% от общия БВП на региона в селското стопанство и 0,9% от БВП в енергийния комплекс.

Структурата на инвестиционния портфейл далеч не е оптимална, тъй като не отчита регионалните интереси. Кумулативните инвестиционни предложения във водно-енергийния комплекс се оценяват на 52,8 милиарда долара, като преобладават инвестициите в сегмента на генерирането, докато водната инфраструктура е достигнала експлоатационния си лимит и трябва да бъде актуализирана и модернизирана. Реализирането на енергийни проекти, включително в областта на зелената енергия, ще подобри енергийния баланс и в бъдеще ще се премине към износ на електроенергия.

В Централна Азия се наблюдава динамично развитие на транспортната инфраструктура и нарастване на мобилността на населението. Има огромни успехи: дължината на железопътните линии и пътищата с твърда настилка нараства, изградени са нови морски пристанища в Каспийско море, летища, транспортни и логистични центрове и гранични контролно-пропускателни пунктове.

През последните години обемът на контейнерния транзит бързо нараства както по традиционния маршрут Китай-Казахстан-Русия-ЕС, така и по Транскаспийския маршрут. Евразийската транспортна рамка трябва да бъде решение, което ще свърже държавите от Централна Азия без излаз на море една с друга и с външни търговски партньори.

Рамката вече е оформена и сега се разработват отделните й елементи. Той ще се превърне в мрежа от маршрути, които ще свързват различни международни транспортни коридори, преминаващи през Централна Азия и ще позволят организирането на нови контейнерни услуги и логистични вериги. Това ще даде възможност за изграждане на устойчиви и безопасни транспортни и икономически връзки, намаляване на транспортните разходи за икономиките на Централна Азия.

Предпочитаният формат за развитие на икономическата интеграция на държавите от Централна Азия е Евразийският икономически съюз(ЕАЕС). Участието в ЕАЕС ще осигури на страните единна регулаторна среда, достъп до обширен общ пазар за труд, капитали, стоки и услуги, премахване на пречките във взаимната търговия и развитие на индустриалното сътрудничество.

Стратегическата роля на Централна Азия на икономическата карта на света ще нараства, особено за Русия и Китай. Централна Азия вече не е периферия в сравнение с основните икономически играчи в обширното евразийско пространство. Трансформацията на региона до голяма степен зависи от вътрешни усилия, частни инвестиции, както и от изпълнението на големи многостранни програми.

Регионът може да стане финансово стабилен и динамично развиващ се в пространството на Голяма Евразия с ефективни механизми за регионално сътрудничество, с активно участие във веригите на стойността на националния бизнес, производство на конкурентни стоки и услуги за вътрешни и външни потребители. Превръщането на Централна Азия в проспериращ регион ще помогне за решаването на други чувствителни геополитически въпроси в тази част на континента, по-специално участието на Афганистан в икономическите отношения със съседните страни.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?