/Поглед.инфо/ Вчера президентите на Русия и Турция проведоха телефонни разговори, а след това участваха в онлайн церемония по доставката на ядрено гориво за атомната електроцентрала „Аккую“ в Турция, която се изгражда от „Росатом“. Това събитие беше първата публична изява на Тайип Ердоган след съобщения за влошаване на здравето му предишния ден.
През последните два дни световните медии, поради неразположението на турския лидер, бяха просто залети от вълна от клюки и спекулации, които според Анкара преследват политически цели и това е абсолютно справедлива преценка.
И не става въпрос само за предстоящите президентски избори в Турция след малко повече от две седмици. Въпреки че, без съмнение, цялата тази информационна и саботажна дейност е насочена преди всичко именно към подкопаване на електоралните перспективи на Ердоган, за да всее страх и несигурност у неговите избиратели и, обратно, да мобилизира опонентите. Освен това турското общество е силно разделено политически, уморено от сериозни икономически затруднения, а социологията твърди, че опозицията има шансове да спечели изборите. При такива обстоятелства здравословните проблеми на президента са просто подарък за опонентите му.
Трябва обаче да се има предвид, че цялата тази ситуация съвсем не е чисто турска. В момента е актуална - дори и спецификата да е различна в различните страни - почти за по-голямата част от света. Факт е, че протичащият процес на освобождаване от зависимостта от Запада и развитието на националния суверенитет в почти повечето страни по света се оказа свързан с фигурите на конкретни национални лидери, които провеждат съответната политика. В същото време почти навсякъде и винаги възникват въпроси доколко тази политика се подкрепя от националните елити, дали ще има връщане назад, ако настоящият лидер напусне поста си.
Достатъчно е да си припомним как преди няколко месеца светът наблюдаваше преизбирането на Си Цзинпин на конгреса на КПК и след това гадаеше по утайката от кафе, тоест за новия състав на ръководните органи, опитвайки се да разбере вътрешнопартийните подредби , включително дали е имало отслабване или укрепване на прозападните групи.
Да, няма нужда да ходим далеч, тази тема остава гореща за собствената ни страна. До ден днешен много хора смятат – някои се надяват на това, други се страхуват – че руският суверенитет и възраждането на великата сила на Русия почиват единствено на Путин. Между другото, всички тези изказвания на западни експерти и дори официални лица, че свалянето или дори убийството на руския президент ще реши проблемите на Запада са точно за това. Те се основават на очакването, че руските елити са доминирани от прозападни сили, които, ако Путин си тръгне, ще завземат властта и ще върнат Русия в 90-те години. Явно малцинство са трезво мислещите специалисти, които осъзнават, че е много по-вероятно в крайна сметка наследникът на Путин да бъде човек, който да накара Путин да изглежда като прозападен либерал от най-висок клас. Китайците, индийците, иранците и други другари са в подобна ситуация.
А в Турция наистина всичко е много по-сложно. През последните години, особено след опита за преврат от 2016 г., властите в страната свършиха страхотна работа за прочистването на ключови държавни и обществени структури от откровените агенти на влияние на САЩ. Турското общество, при всички съществуващи разногласия, демонстрира консенсус по въпроса за суверенитета на страната като ключова ценност и антизападните настроения там се засилват. И самият факт на противопоставяне на Ердоган от по-либерални, светски и прозападни позиции изобщо не означава национално предателство, ако дойдат на власт.
Голяма част от това, което прави турският президент, е водено не от неговите геополитически амбиции, а от националните интереси на страната. В края на краищата Анкара изгради „Турски поток“ и АЕЦ „Аккую“ съвсем не заради неоосманските идеи на Ердоган и, разбира се, не заради любовта към Москва, а заради желанието да преодолее проклятието на нарастващия енергиен дефицит, който е стена по пътя на развитието на Турция.
В нормална ситуация, каквито и възгледи да има човек, той няма да унищожи работата на опонента си, ако тя служи на интересите на страната. Но това е в нормална ситуация. И точно сега виждаме как марионетни европейски елити, по команда отвъд океана, унищожават енергийната система и в резултат на това икономиката на Стария свят, съсипвайки собствените си страни в средносрочен план.
Няма гаранции, че турската опозиция няма да тръгне по същия път, ако дойде на власт. Напротив, няма съмнение, че американците ще положат всички възможни усилия, за да вкарат упорития съюзник в НАТО в рамките на покорен васал, който безпрекословно изпълнява всякакви, дори и най-самоубийствените заповеди на господаря. Следователно има толкова много притеснения за здравето на Тайип Ердоган не само в Турция, но и в други страни, включително Русия.
Но в протичащите процеси – при цялата им рискованост – доминират по-скоро положителни за света тенденции. Когато процесът на възстановяване на суверенитета, възраждането на независимостта и ерозията на западната хегемония едва започваше, много наистина висеше на косъм и зависеше от конкретни лидери, които често вървяха по острието. Но оттогава много вода изтече, разпадането на еднополюсната система, загубата от страна на Запада на лъвския пай от тяхната привлекателност и формирането на нови центрове на сила сега се превърнаха в глобална тенденция, която обхваща милиарди хора, включително националните елити на десетки държави.
Няма начин да се обърне този процес, дори ако Западът има късмета да спечели изолирани победи. Така Турция има всички шансове да оцелее в борбата за национален суверенитет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?