/Поглед.инфо/ "Последният тиранин в Европа се бори за оцеляването си." Именно с тези, а понякога дори и по-груби думи западната преса реагира на най-големия скандал между Русия и Беларус - задържането на десетки руснаци в Минск. Ако Лукашенко разчиташе на Запада да одобри неговия натиск върху Русия, той явно е сметнал неправилно и западните медии му дават ясно да се разбере.
Чужд сред свои, чужд сред чужди. Точно това стана с президента на Беларус Александър Лукашенко, след като залови група руски служители на ЧВК "Вагнер" на територията на републиката. Реакцията на Русия към такава недружелюбна стъпка беше очевидна и ако някой в Минск е решил да го компенсира с похвали от Запада, това не се случи. Реакцията на западните медии на провокацията, организирана от Александър Лукашенко, в никакъв случай не беше на похвали.
Ти нас, ние теб
Един от традиционните за Минск инструменти за политическо изнудване на Русия е заплахата „и ще отидем на Запад“. Беларуските елити позиционираха страната си като единствения прозорец на Руската федерация към Европа и дадоха да се разбере, че ако Кремъл не се държи с Беларус като с брат (тоест субсидира икономиката, не изисква нищо в замяна освен израз на братска любов), тогава Минск ще се преориентира към Запада. Където той ще бъде приет с отворени обятия - ако не само да покрие прозореца.
В отговор руските експерти убедиха своите белоруски колеги, че страната и нейната икономика може да бъдат приети, но само за да се създаде там западен икономически ред (тоест премахване на белоруската индустрия, от която Европа не се нуждае), ценности (русофобия и отхвърляне на здравословния консерватизъм ), както и демокрацията. На прост руски език няма да има място за Лукашенко в прозападната белоруска държава. Той или ще бъде отстранен чрез Майдан, или, както предполага авторитетното британско издание “Икономист”, с избори, наричани „правилния начин да се отървем от Лукашенко“.
И настоящата реакция на западните медии за ареста в Беларус на „руските терористи“ - служители на т.нар. ЧВК “Вагнер” - само потвърди правотата на руснаците. В края на краищата, ако някой в Минск смяташе, че демонстративните и груби действия на Александър Лукашенко срещу руснаците, които официално следват мисия в Африка (или Латинска Америка - сега има различни версии), ще бъдат оценени и одобрени от западните журналисти, значи се е излъгал.
Да, Лукашенко имаше основание да се надява на най-доброто - в края на краищата той имаше един вид меден месец със Запада. „Дълго време се опитва да маневрира между Русия и Запада, за да получи политически и икономически отстъпки, Александър Лукашенко сериозно се отдалечи от Русия през последните месеци - особено след посещението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Минск, първото посещение на държавния секретар на САЩ в Беларус от началото на 90-те години. След това Вашингтон за първи път от повече от десет години назначи посланик в Беларус и двете страни декларират готовността си да подобрят предишните замразени отношения “, пише “Ню Йорк Таймс”.
“Уолстрийт Джърнъл” признава също, че добрите отношения със Запада помогнаха на Батька да „устои на руския натиск“ по въпросите на по-нататъшната интеграция на Минск с Москва в рамките на Съюзната държава.
И битът започна
Меденият месец обаче приключи, когато Лукашенко трансформира президентските избори от внимателно управляван процес в демонстративно преследване и потискане на несъгласие. И западните медии започнаха активно да пишат за това.
Отношението им към изборите в Беларус може да се характеризира със заглавието на “Таймс: „Последният тиранин на Европа се бори за оцеляването си“. „Александър Лукашенко, който президентства 26 години, се оказа в много трудна ситуация преди изборите, насрочени за 9 август. Икономическите притеснения и критиките към неговия подход коронавирусът да се игнорира, засегнаха нивото на подкрепа сред традиционните привърженици. И за първи път от почти две десетилетия диктаторът, играещ образа на мъжкар, се сблъсква с един-единствен кандидат за опозиция “, обяснява британският “Индипендънт”.
И когато белоруските власти задържаха руснаците, западните журналисти не промениха тона си, не смениха гнева си с милост. Те просто вградиха това задържане в общата конструкция на критиката си към Лукашенко - и по този начин всъщност се обединиха с руските власти, които твърдят, че никой в Кремъл не е устройвал заговор срещу Лукашенко.
Според Радио “Свободна Европа” това е комбинация от Александър Лукашенко, „който намери удобна възможност да дискредитира и да овладее нарастващото опозиционно движение, както и да въведе още по-строги мерки за контрол на предстоящите избори“. Батька вече обвини двамата опозиционни лидери, че подкрепят планирания преврат - а западните журналисти се чудят как опозицията би могла да осигури тази подкрепа, ако сега са „в затворите на КГБ“.
Според друга версия, изразена от западните медии, не става въпрос за дискредитиране на опозицията, а за консолидация на електората.
„Лукашенко използва заплахата от чужда намеса - и от Русия, и от Запада - за да създаде за себе си имиджа на лидера, който може най-добре да защити суверенитета на страната. А експлоатацията на „наемниците на Вагнер“, пристигнали в Беларус, ще бъде зловещ сигнал за избирателите: ако те се откажат от Лукашенко, страната ще следва пътя на Украйна “, пише Foreign Policy.
Глупаците няма да помогнат
В текста на Радио “Свободна Европа”се разпространява идеята, че задържането е сигнал не само за Русия и опозицията, но и за Запада. Лукашенко се подготвя за евентуални мащабни протести, които ще потуши възможно най-добре - тоест със сила. И за да не бъде силно възмутен Западът, те му намекват, че Батька се противопоставя на опитите на Русия да организира преврат в Беларус. И ако логично развием тази алюзия, тогава Лукашенко се предлага на своите западни партньори като своеобразен противовес на руското влияние в Беларус.
Западът обаче отхвърля това предложение. Отчасти, защото не вярва във възможността за отделяне на Беларус от Русия, и отчасти, защото не е готов мълчаливо да подкрепи действията на белоруските власти за насилствено разпръскване на протестите след резултатите от подобни противоречиви президентски избори, изготвени от местната избирателна комисия на 9 август.
В разбирането на европейците и американците играта не си струва - в края на краищата, ако се отклонят от прозападната опозиция в Беларус, тогава другите им съюзници сред жителите на постсъветските държави ще вземат това предвид. И това едва ли ще допринесе за ентусиазма им в борбата срещу местните режими и руското влияние.
И тогава белоруските власти може би ще разберат една проста истина: САЩ и Европа не са готови да подобрят отношенията с Беларус по „саудитския принцип“, без да се намесват във вътрешните работи. Рияд, с петрола и парите си, е толкова важен за Запада, че може да се игнорира разчленяването, наредено от саудитския престолонаследник на американския журналист Джамал Хашоги. На Батька преследването на прозападната опозиция няма да се прости.
Ако не разберат, отново ще попаднат пред избора - подобно на сегашната история с “Вагнер”, от която сега Минск трябва да се опита да се измъкне с минимални загуби. „Освобождаването на бойците без съд би противоречало на предишните му изявления и би било шамар в лицето на Украйна и САЩ, които наложиха санкции срещу редица организации като “Вагнер” за опитите им да се намесят във външните работи. Опитът да ги обвиним ще разгневи Русия “, пише Foreign Policy.
Превод: В. Сергеев