/Поглед.инфо/ Речта на Доналд Тръмп в ООН отразява цялата двойственост, както на неговото лично положение, така и днешната роля на САЩ по света. Несъмнените икономически успехи на Тръмп се нивелират от мощната агитация срещу него в Щатите и на Запад като цяло. Междувременно причината за атаките спрямо Тръмп лежи на повърхността, тя се дължи на неговите възгледи на глобализацията, правотата на които той потвърди в своята рече пред Общото събрание на ООН.

След като Тръмп започна своята реч с разказ за небивалите успехи и прогрес, които е постигнала неговата администрация, в залата се раздаде смях. Странна реакция на думите, че Тръмп е постигнал повече, отколкото неговите предшественици в същия срок и това не е свързано с това, че се е похвалил неуместно пред международната общност с високите резултати от своята работа.

Не, въпросът е друг – в контраста между реалността и това как възприемат Тръмп потребителите на международните, тоест основно англосаксонски медии. Американските и европейските медии изобразяват Тръмп като некомпетентен чудак, държащ се по света като слон в стъкларски магазин, ненавиждан от мнозинството на собствения си народ и изобщо случайно попаднал на президентския пост, който той всеки миг може да загуби заради импийчмънт. Това е тази виртуална реалност, в която вярват мнозина, в това число и в заседателната зала на Общото събрание на ООН. Затова и се смеят на самохвалството на Тръмп. Макар и всъщност Тръмп да каза абсолютната истина.

„Фондовата борса е в подем, безработицата пада. Ние повишихме сигурността на нашата граница, започнахме да строим стена на границата. Скоро нашата военна промишленост ще стане по-мощна, откогато и да е преди.

В САЩ наистина се наблюдава впечатляващ икономически ръст. И това несъмнено е заслуга на курса на Тръмп. Какъв курс? Същия този уж „авантюристичен” и „луд”, който е така опасен и вреден за всички. Тръмп съчетава категоричен протекционизъм и агресивен натиск на външния пазар с цел да подобри търговския баланс на САЩ и да върне парите и производството в Америка. И той е успешен, което се отразява в сухите цифри.

Но нали уж във външната политика Тръмп е абсолютно бездарен? Всички наплаши, с всички се скара, нищо не постигна? Точно обратното. Просто трябва да се разбере с какво започна Тръмп и какво цели.

Към момента на неговото избиране позициите на САЩ като световен хегемон бяха безвъзвратно загубени и отношението към него на света продължаваше да се влошава. Позицията ме на Големия Близък изток бяха по сериозен начин подкопани в следствие на безумната политика на Вашингтон и на ръста на влиянието на Русия, умело възползвала се от ситуацията.

Отношенията с Европа бяха напрегнати, преговорите по Трансатлантическото партньорство, на което залагаше Обама, се провалиха, а принуждаването на ЕС към натиск срещу Русия предизвика в Стария свят сериозно недоволство. Отношенията с Русия бяха напълно влошени след неуспешния опит за изолацията ѝ. Сближаването на Москва и Пекин набираа скорост. Тоест всичко бе изгубено още преди Тръмп.

При това изгубено в борбата за запазването на САЩ като световен хегемон. Да, не толкова явен, колкото през 90-те години, но все пак. Тръмп дойде на власт под лозунга за отказ от глобализма, тоест от претенциите за световно господство, прикривано от думите за „маяка на свободата и демокрацията”, за всички без изключение страни и народи. За Тръмп са важни единствено САЩ. И поради това, че той разбира утопичността на плановете на глобализацията по американски и тази вреда, която тя нанася на самите САЩ и поради това, че той наистина е американски патриот.

За който на първо място стоят интересите на САЩ като държава, а не плановете за осигуряване при опората на Америка на победното настъпление на глобализацията под ръководната и направляващата роля на наднационалните световни финансови елити.

За постигането на своята цел „да направи Америка отново велика” Тръмп разтърси и без това влошаващата се за САЩ международна ситуация. Поставяйки под съмнение необходимостта от НАТО, водейки подривна работа против ЕС, заплашвайки с тарифна война Китай, подгрявайки кризата първо около Северна Корея, а след това и около Иран. Тръмп трябваше да постигне отстъпки както от партньорите си, така и от противниците си. Търговски и митнически отстъпки, за да се промени лошият американски търговски баланс, финансови отстъпки, за да се изкарат от ЕС повече пари за НАТО, преразпределяйки разходите за производството на оръжие.

Натискът върху КНДР бе нужен на Тръмп, за да постигне отстъпки в геополитическата и търговската война с Китай. И заради това той дори изпрати към бреговете на Корея самолетоносачи и намекна за възможно военно решение на „ядрения проблем”. Дали Тръмп постигна отстъпки от Китай? Временни – да, но търговската война между Пекин и Вашингтон въпреки това избухна.

Пътешком, подгрявайки корейската тема, Тръмп постигна репутацията на „яко момче”, както и сред американските избиратели, така и сред световните лидери. Съдейки по това, че и едните и другите повярваха в способността на Тръмп да отива до край в „решаването на проблемите”, неговият план бе успешен.

А каква е сега реалната ситуация на Корейския полуостров? Преди година на Общото събрание на ООН Тръмп хвърляше гръм и мълнии по адрес на Ким, но след това те се срещнаха и след дни двете Кореи сключиха безпрецедентни споразумения за сближаване и демилитаризация на границите. Което изобщо не огорчи Тръмп, който игра по корейската тема, получавайки от нея всичко, което бе възможно.

Сега Тръмп заплашва Иран, съвършено недоказано наричайки го спонсор на „световния тероризъм”. Иран е цел за него не защото той иска да устрои нова война в Близкия изток, а защото чрез подгряването на „иранската тема” той разчита да върне на САЩ ролята на главен модератор на Близкия изток, възстановявайки загубеното у саудитците, основните противници на Иран, доверие към САЩ, да натисне към Европа, разчитаща на изгодни ирански договори.

Оттук, впрочем се и обявената във вторник идея на Тръмп за създаване на страните от Персийския залив, Йордания и Египет „регионален стратегически алианс, с чиято помощ страните от близкия изток да могат да способстват процъфтяването, стабилността и сигурността си в региона”.

Тоест Тръмп се опитва да укрепи позициите на САЩ. Но вече не като световен жандарм или диктатор, а като най-силна и влиятелна световна държава, която не харчи трилиони за външна експанзия, а умело играеща със съществуващия в различните региони на света баланс на силите и интересите. При това независимо дали това ще се получи у Тръмп е съвършено разбираемо, че в резултат ще видим други САЩ. Нали връщането към стария модел на „световния диктатор” вече не е възможен просто заради променилото се разпределение на силите по света.

И Тръмп иска да обърне в полза на САЩ това разположение на силите. В Ню Йорк той говори за многообразието на страните, народите и културите, за това, че суверенните и независимите нации са единствената среда, в която процъфтява демокрацията. „Затова и сме длъжни преди всичко да отстояваме независимостта на държавите”, подчерта Тръмп. Разбираемо е, че той на първо място говори за самите САЩ€

„САЩ няма да ви казват как трябва да работите, живеете и кому да се покланяте… Патриотизмът, процъфтяването и гордостта трябва да процъфтяват по света. Ние предпочитаме мира и свободата пред доминирането и поражението”, така приключи Тръмп своята реч. А ето ги и най-ключовите думи от неговото изказване – „Ние отхвърляме идеологията на глобализацията и приемаме идеологията на патриотизма”.

Според мен, именно заради отказа си от идеологията на глобализацията, Тръмп е мразен толкова много от глобалните елити. Именно затова те се опитват да го свалят от власт в САЩ и го правят за посмешище на световната арена – в тази война не може да има примирие.

Превод: В.Сергеев