/Поглед.инфо/ В РПЦ нарекоха гонения това, което сега се случва около светините на руското православие в Украйна – Почаевската лавра. Украинската държава в лицето на Министерството на правосъдието и прокуратурата отнемат манастири от каноническата църква, уж по искане на музейните работници. Но тези, които получават изгода са очевидни. Защо Порошенко и Филарет започваха своята атака именно с Почаев.

„Принудени сме да констатираме“, че в момента действащата украинска власт е поела курс на унищожение на монашеството на територията на Западна Украйна“. Така в Свято-Успенската Почаевска лавра оцениха действията на Киев за „уточнението на юридическия статут“ на тази светиня на руското православие в Западна Украйна.

„Принудени сме да констатираме, че в момента украинската власт използва комунистически методи за борба с православната църква“, написаха монасите на интернет-страницата на лаврата. Според тях комунистите, включително активистите на гонената в Украйна комунистическа партия, може би не трябва да се обиждат веднага: действията на киевските власти са сравними с политиката на човек, неприятен и за мнозина комунисти, а именно Лев Троцки. Именно по негова заповед, от една страна, се рушат храмове, а от друга – се поддържа разкол (тогава това са обновленците).

Напомняме, че наскоро украинското министерство на правосъдието отмени предаването на комплекса съоръжения на Почаевска лавра за ползване на Украинската православна църква на Московската патриаршия (УПЦ МП). Поясняваме, че този манастир е вторият по големина в Украйна, основан още през XIII век от монасите на Киевско-Печорската лавра, избягали от нашествието на татарите – де юре не принадлежи на църквата. Собственик на манастирския комплекс е държавата, а духовенството „единствено е получило право на ползване“.

Официалната жалба срещу УПЦ МП (Която уж „незаконно е пререгистрирала своите права на ползване“) е подадена от Кременецко-Почаевския архитектурен резерват, а министерството на правосъдието само се е вслушало в жалбата. Напомняме също така, че в средата на ноември основното управление на националната полиция по Тернополска област (към което се отнася и Почаев) повдига наказателно дело по предаването на няколко съоръжения на лаврата за ползване на Украинската православна църква (УПЦ) през 2003 г. по заповед на Виктор Янукович, който тогава е министър-председател.

Но у никого не предизвиква съмнение кой стои зад „жалбата на музейниците“. През октомври министърът на културата на Украйна Евгений Ничук заяви: музейните служители трябва да проведат пълна инвентаризация на всички икони и други културно-исторически ценности в храмовете на каноничната УПЦ МП. Министърът прие това решение в качеството на реакция на „обръщението на депутата на Върховната Рада на Украйна Юри-Богдан Шухевич (от фракцията на Радикалната партия на Олег Ляшко). Относно възможната заплаха от незаконно извеждане на културни ценности от религиозните съоръжения на УПЦ“.

Юри-Богдан Шухевич е дългогодишен ръководител на УНА-УНСО, син на главнокомандващия на ОУН и УПА и по съвместителство заместник командир на 201 батальон шуцманшафт на СС Роман Шухевич. Но и този собственик на знаково за днешна Украйна име явно не е истинският инициатор. През септември украинското министерство на културата започна процес на опис на имуществата на УПЦ МП, а такива решения не се вземат без участието на президента Петро Порошенко.Иначе като за прикритие СБУ през октомври заяви, че е „разобличила“ поредния коварен план на Русия: „страната агресор“ уж е провокирала украинските националисти да завземат храмовете на УПЦ на Московската патриаршия, за да предизвикат гнева на световното християнство.

Но едва ли Москва е можела да „провокира“ така наречения киевски патриарх Филарет Денисенко, който вече е успял да присвои към титлата си думите „Архимандрит Свето-Успенски, Киево-Печорски и Почаевски“. Филарет заяви открито, че всички лаври, намиращи се на територията на Украйна, рано или късно ще са собственост на украинската автокефална църква, формирана днес с участието на Константинопол.

Както наскоро отбеляза вестник „Взгляд“, Филарет си мечтае за нова поместна църква ако не за себе си, то за своето протеже и още преди получаването на томос от Константинополския патриарх Вартоломей новоизградената структура в духа на разбойническите удари (но не и в християнски дух) има намерение „да отхапе имуществото“ на каноничната църква.

Както можем да преценим с това, което се случва пред очите на целия свят, никакви нападения на националисти, провокирани от Москва, не се случват - Почаевската лавра е прибрана „според закон“. По същия начин Порошенко реши да отнеме църквата „Св. Андрей“ в Киев" от разколническата „Украинска православна църква“ и да я предаде на Константинополската патриаршия – всъщност в качеството ѝ на подкуп.

В случая с Почаевската Лавра и другите манастири и храмове на каноничната църква е малко вероятно всичко да стане лесно и безболезнено. Особено, ако си припомниш сравнително новата история. През 1992 г. братята без насилие, но твърдо изгониха тогавашния наместник, епископ Яков (Панчук), когато той подкрепи разкола на Филарет, настоящият самозван „Киевски патриарх“ и започна да споменава на службите Константинополския патриарх Вартоломей и тогава украински президент Леонид Кравчук. Почаевската лавра винаги е бил възприемана като преден пост на единното руско православие в Галиция – и всякаква „Европейска интеграция“ тук се възприема особено болезнено: жив е споменът за това как, по време на Австро-Унгарската окупация (1915-1916 година) монасите са изпратени в концентрационен лагер, а та територията на обителта се разполагат кафе-шантан и кинематограф.

Повечето украинци, които се идентифицират с каноничната украинска църква, ще считат настоящите действия на украинските власти като покушение спрямо религиозните им права и като начало на гонения срещу УПЦ, заяви в събота заместник-ръководителя на синодалния отдел на Московската патриаршия по взаимоотношенията между църквата и обществото и медиите Вахтанг Кипшидзе.

Получената информация свидетелства за подготовката на мащабен натиск върху каноничната украинска православна църква, нейните манастири и храмове - и това би могло да доведе до началото на преследвания на духовенството на УПЦ. Така случващото се около Почаевската лавра, е оценено от архиепископ Николай Балашов, заместник-началник на отдел „Външни църковни връзки“ на Руската православна църква.

Професорът от Православния Свети-Тихоновски хуманитарен университет Владислав Петрушко отбеляза в коментар пред „Взгляд“: „Всичко е напълно предсказуемо. Очевидно е, че против каноничната църква започват гонения и ние наблюдаваме тяхното начало“.

След атаката по Почаевската лавра могат да започнат аналогични и за другите манастири и храмове, в това число и за Киевско-Печорската лавра, смята събеседникът. „Още повече, че тя е само предадена за ползване от църквата, а е държавна собственост. Манастирът е жив организъм, затова е и лесно да се намери повод за заяждане, виждайки се „нарушение“ от негова страна“, допълва Петрушко.

Експертът подчертава: „Свето-Успенската Почаевска лавра е в по-уязвимо положение. В региона на Тернопол, позициите на гръцките католици (униати) и схизматиците като „Киевската патриаршия“ на Филарет Денисенко, са силни. Всъщност, повечето от вярващите тук са униати (на Ватикана се подчиняват повече от 700 енории), има около триста енории на разколническата „Украинска автокефална църква“ (маргинална по мащабите на Украйна), повече от двеста енории на „Филаретовците“ и едва 118 енории на каноничната Украинската православна църква на Московската патриаршия.

„Затова е по-лесно властите да организират репресивни действия срещу манастира и за вярващите е по-трудно да организират масови действия в защита“,, отбелязва Петрушко. Той припомни, че Регионалният съвет на Тернопол многократно е опитвал да възпрепятства дейността на лаврите. Но след като Петро Порошенко стартира кампанията, за да получи томос и да спечели автокефалия, натискът вече започва от Киев, констатира източникът.

Дали братята ще издържат този натиск е голям въпрос. Спомнете си, че в годините, преминали след победата на Майдана, УПК-ПМ загуби почти петдесет църкви.

Превод: В.Сергеев