/Поглед.инфо/ Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс продължава линията на Доналд Тръмп по обвиненията към Китай в намеса на изборите. Китайците в отговор предупреждават американците за „капана на Тукидит”, предизвикал Пелопонеската война и множество други. Най неприятното за всички участници в конфликта е, че победителят в крайна сметка може да се окаже някой напълно неочакван.

В САЩ става все по-популярен жанрът публикации с изрезки на речите на политиците, преди те да бъдат произнесени. В резултат мероприятието все още не се е състояло, а всички вече го обсъждат. Например вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс в четвъртък ще има реч в Хъдзъновия институт, а изрезките от речта му вече широко са се пръснали по световните медии.

„Пекин е мобилизирал скрити агенти и организации, а също така пропагандни издание, за да промени представата на американците за политиката на Китай. Както каза наскоро представител на нашето разузнаване от висок ранг, това, което прави Русия, бледнее пред това, което прави Китай в нашата страна”, пише в речта на вицепрезидента.

Пекин има намерение „да предприеме безпрецедентни усилия”, за да повлияе на общественото мнение в САЩ”, по време на междинните избори в Конгреса през ноември 2018 г., а също така през 2020 г. по време на президентските избори. „Те използват теми, предизвикващи разногласие в обществото, такива като търговските мита, за да прокарат политическото влияние на Пекин. Китай иска в Америка да има друг президент”, The Wall Street Journal цитира текста на речта.

Също така в речта ще бъде засегната военната тема: „Пекин се опитва да демонстрира сила в такъв мащаб, какъвто никога преди не е наблюдаван. САЩ няма да позволят да бъдат сплашени и няма да отстъпят”, пише в документа.

Речта на Пенс ще стане логично продължение на речта на президента на САЩ Доналд Тръмп в ООН на 27 септември. Тогава Тръмп обвини Китай за намеса във вътрешните дела на САЩ и въз основата на публикация в местен вестник в щата Айова, официално платена от китайското издание China Daily. В текста се анализират търговските отношения между страните.

Тоест поводът изглежда още по-незначителен дори и от аналогичните обвинения към Русия. При това е показателно, че руската намеса се смята за „доказана” дори и някои китайски източници. Например хонконгското издание „Мин Бао”, пише: „Разузнавателните органи на САЩ успяха да открият, че руските хакери не само са пробили компютърната система на Демократическата партия, но и са завзели електронната поща на Хилари Клинтън, а също така са се опитали да обнародват нови сведения за снижаването на шансовете на Клинтън за победа. За подкрепата на Тръмп руснаците започнаха да създават анонимни профили във „Фейсбук” и да разпространяват на страниците им лъжливи слухове”.

Авторът от „Мин Бао” отбелязва, че обвинението за намеса на изборите е „просто поредният етап от влошаването на отношенията между САЩ и Китай”, включващо икономически и военни проблеми.

В Китай много обичат да описват отношенията си със САЩ с термина „канапа на Тукидит”, измислен от американския политолог, бивш заместник-министър на отбраната Греъм Елисън. Видите ли, подобно на начина, по който започва Пелопонеската война заради необособения страх на Спарта пред растящото влияние на Атина, така и в следствие страните постоянно воюват в подобни ситуации, вместо да се договарят. В своята монография на тази тема Елисън изброява 16 примера за подобно противостоене и едва в четири от тях съперниците успяват да се приспособят към новите реалности без голяма война. Един от тях е разпадът на Съветския съюз.

В интервю пред „Радио Свобода” Елисън даде китайската рецепта за това как САЩ могат да избегнат военния сблъсък с Китай. Един китайски морски офицер „направо ми каза: „Ако искате да избегнете сблъсъци с нашия флот в Южнокитайско море, тогава не влизайте в него. Няма да отречете например, че такива рискове няма например в Карибския басейн, просто защото там няма наши кораби”.

Наистина – и на Китай, и на всяка друга страна по света им е сложно да разберат защо САЩ смятат за нормално да разполагат своите войски край чужди граници, но при това опитът на СССР да разположи ядрено оръжие в Куба едва не води до ядрена война. Според хонконгският вестник „засега реакцията на Китай остава сдържана, но само Вашингтон да прояви открита враждебност и отговорът ще бъде приет в жестоки мерки”.

В САЩ, разбира се, също има опити за размисъл върху наложилата се ситуация. В авторитетното издание Foreign Policy бе публикувана статията „Наистина ли Китай се меси в американските избори?”. Постоянният автор Елиас Грол пише, че в навечерието на междинните избори републиканците се притесняват сериозно да не загубят преимуществото си в камарата на представителите и традиционно разчитат на щата Айова. Именно затова публикацията на китайската статия в този щат предизвиква толкова рязка реакция.

Грол отбелязва, че американският министър на вътрешната сигурност Кирстен Нилсън уж е опровергала думите на президента, уверявайки, че няма никаква активност на „чуждестранните противници” по отношение на изборите, другите източници „не звучат толкова уверено”. Затова специалните служби на САЩ в момента провеждат оценка дали наистина китайците се опитват да повлияят на изборите.

В заключение в статията Грол напомня, че Китай вече е хващан в крачка да се меси в американските избори: през 90-те години администрацията на Бил Клинтън е обвинена, че получава пари за провеждането на кампанията от чуждестранни лица, в които по-късно властите познават китайците. Затова и обвиненията на Тръмп за китайската „намеса”, които засега изглеждат пресилени, в един прекрасен ден могат да се окажат реалност”, обобщи той.

Изглежда, че в американското политическо пространство са се формирали две условни партии: „антируска” и „антикитайска”. Първата е предимно от демократите плюс някои републиканци, неформален лидер на които е покойният Джон Маккейн. Втората е Доналд Тръмп с неговите привърженици, включително безпартийните.

При това преобладаващото мнозинство и на двете партии изобщо няма намерение да воюва. „Образът на врага” им нужен изключително за вътрешнополитически цели, най-близката от която са междинните избори от 6 ноември.

Колкото и да е странно, републиканците, които се смятат за по-консервативни, в случая са по „прогресивни” от демократите: демократите се възползват от антисъветски разработки от преди 40-60 години , заменяйки „проклетите КОМОНИЗДИ” с „руските хакери”. А Китай като главен враг е „модерно-стилно и младежко”. Макар и ядрените му ракети да са по-малко, икономически е способен да нанесе на САЩ къде-къде по-голяма вреда от Русия.

Темата със „страшната икономическа вреда” продължава да се разгръща в абсолютно същия стил както и „намесата на изборите”. Например WSJ пише, че Китай готви „срив на долара”, продавайки американски дългови облигации за 3 милиарда „гущера. Малко уточнение – общият обем на вложенията на Китай в американските облигации е 1,7 трилиона, сиреч 1700 милиарда.

Въпрос №1: как продажбата на 0,18% от общия обем може да повлияе на стойността на активите? Видимо така, както трите репоста на картинките на Клинтън на изхода на президентските избори.

Въпрос №2: защо му е на Китай да срива стойността на долара, ако има толкова големи вложения в тази валута? Видимо на принципа „да изгоря плевника на съседа”.

Въпрос №3: защо му е на Китай евтин долар, ако продава стоките си на тази страна? На Китай му е изгоден евтин юан и скъп долар, а не обратното.

Впрочем, колкото по-близо сме до изборите, толкова повече въпроси без отговор ще се появят, когато четем речите на американските политици.

Русия вече на практика се е примирила с неадекватността на американските „партньори”. Владимир Путин нарече случващото се „мракобесие” и отбеляза, че Москва просто чака кога „американският елит ще се успокои и разбере помежду си”.

Трудно е да се каже дали и Китай ще бъде толкова търпелив.

При всеки случай САЩ трябва да помнят, че в Пелопонеската война, разпалила се заради същия „капан на Тукидит” побеждава не демократична Атина, а олигархична Спарта (Борис Джонсън, например, е забравил това).

А Китай трябва да помни, че след войната се оказват отслабени всички участници в кръвопролитните сражения и след няколко десетилетия и Атина, и Спарта губят самостоятелността си, попадайки под властта на Македония.

Ако САЩ изведнъж решат да защитават своята хегемония с военни средства, то реалните победители могат да се окажат много неочаквани.

Превод: В.Сергеев