/Поглед.инфо/ Знае се, че Япония вече започна да работи по проекта за подводен тунел към Южна Корея. Това ще ѝ позволи за първи път в историята да получи сухопътен достъп до континента.
Този проект е изключително сложен и скъп. Общо ще е необходимо да се положат 182 километра коловози под пролива Цушима.

Основният недостатък на проекта обаче е, че дори и да бъде завършен успешно, Япония пак ще остане откъсната от Евразия. Защо?

Защото самата Южна Корея всъщност е „остров“. Тя е защитена от останалия свят от Северна Корея, отношенията с която, както знаете, и при японците, и при южнокорейците са доста обтегнати.

Следователно, ако Япония иска да доставя стоките си до Европа и Азия по суша (или да получава стоки от там, например суровини), тогава тя все пак ще трябва да използва кораби. Просто ще се товарят не в японски пристанища, а в южнокорейски.

Разбира се, няма нищо лошо в морския транспорт. Най-малкото е по-евтин от всички други методи.

И все пак, ако една доставка по море би била достатъчна, тогава защо Китай ще строи своя нов Път на коприната? Защо са всички тези десетки хиляди пътища и железопътни линии, които вече са задръстени с китайско-европейски стоки, и колко нови пътища предстоят да бъдат построени?

Сухопътните превози имат своите неоспорими предимства.

Те са много по-бързи (важно за някои категории товари)

Може да се преобразуват в електрически (без въглеродни емисии и това става все по-важно в новата икономика)

Може директно да се изпраща до страни без излаз на море и други.

Накратко, сухопътният път е от съществено значение, ако Япония иска да се конкурира успешно на чуждите пазари.

И тук на помощ идва нашият Сахалин. Факт е, че мостът над него е единственият повече или по-малко реален начин за свързване на Япония с континента.

  • До Китай е твърде далеч - над 700 километра

  • Южна Корея и тя е отрязана

  • КНДР няма да допусне никого до подобен маршрут, а и е далеч - 500 километра.

  • И до руското Приморие е твърде далече - над 300 километра.

Друго нещо е мост или тунел през пролива Лаперуз между Япония и Сахалин.

  • Ширината на пролива е "едва" малко повече от 40 км

  • Средна дълбочина - около 40 метра

Да, параметрите не са от най-идеалните, но технически е възможно. В Крим, в крайна сметка, мостът нали беше построен? И въпреки че е 2 пъти по-къс, но там дъното не е много подходящо за такива съоръжения.

Също така, удобството на такавапречечка е свързано със съществуващи и строящи се комуникации.

Искам да кажа, че остров Хокайдо, от който можете да построите мост, вече е свързан с останалата част на Япония с подводен тунел (един от най-дългите на света).

А Сахалин към 2025 година също ще бъде свързан с континента. Пари за това вече са отделени (почти половин трилион рубли). С тях се планира строеж на мост там, където Сахалин най-много се доближава до материка.

Така мостът през протока Ла Перуз е единственото липсващо звено във веригата, което може да превърне Япония в „сухопътна сила“.

Между другото, нашите власти вече заявиха, че Русия също има интерес от такъв проект и той е огромен. На първо място, това са печалбите от транзит, работните места, японския пазар на продажби и развитието на Далечния изток.

Едва ли обаче такъв мост ще бъде построен сам без помощта на Япония. Цената му се оценява на почти трилион рубли. Такива пари, разбира се, могат да се намерят. Но все пак е по-добре да ги използваме за други цели. Но ако Япония изрази желание да финансира част от проекта, въпросът ще се задвижи.

Като цяло мисля, че ако не бяха всички тези политически забавяния (заради Курилите), Япония отдавна щеше да започне сама да строи такъв мост. Все пак е болезнено перспективен.

Превод: В. Сергеев