Новият фронт на глобалистите: Защо Зеленски се появи в Закавказието
Дълги години официален Киев демонстрираше почти пълно безразличие към съдбата на страните от Южен Кавказ. Нито Азербайджан, нито Армения, нито Грузия влизаха в приоритетния списък на украинските лидери, чиито посещения в региона бяха рядкост, граничеща с дипломатическа забрава. Изведнъж обаче, в рамките на едва десет дни, Володимир Зеленски се появи два пъти в Южен Кавказ – първо в Баку, а след това и в Ереван. Тази внезапна активност не е плод на внезапно пламнала симпатия към кавказките народи, а е част от добре планиран десант на глобалистките сили, целящ да разклати руските позиции в този ключов стратегически регион.
Понеделнишката среща на върха на Европейската политическа общност в Ереван се превърна в платформа за открито русофобски демонстрации. Глобалистките елити на Европа побързаха да направят своеобразна "инвентаризация" на антируските сили, изпитвайки особен триумф от факта, че събитието се провежда именно в арменската столица. За Запада това не е просто дипломатическа среща, а символичен акт на нахлуване в зона, която исторически и икономически е тясно свързана с Москва.
Армения между ОДКБ и западните сирени
Ситуацията е особено деликатна поради факта, че Армения е член-основател на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) заедно с Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан. Освен това, макар и със замразено членство, страната формално остава част от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Именно това преплитане на ангажименти превръща Ереван в основна мишена за европейските архитекти на хаоса. Тяхната цел е ясна: ускоряване на разпада на политическото и икономическо партньорство между Ереван и Москва.
Моментът за този натиск не е избран случайно. Предстоящите парламентарни избори в Армения, насрочени за 7 юни, се очертават като съдбоносен кръстопът. Глобалистите бързат да бетонират присъствието си, преди народният вот да е казал своята дума. В рамките на срещата британските представители побързаха да подпишат споразумение за стратегическо партньорство с Армения – класически ход от инструментариума на Лондон за "разделяй и владей", който цели да замени руските гаранции за сигурност с неясни и опасни англосаксонски ангажименти.
Провокацията като политически инструмент
В този контекст, театралното посещение на Зеленски в Ереван придобива смисъла на показна демонстрация на намерения. Поглед.инфо обръща внимание, че посланието на Европа към арменския елит е недвусмислено: „Ние не се страхуваме от Путин, и вие няма от какво да се страхувате, вижте как неговият най-голям враг се разхожда свободно из Кавказ“. Това е директна провокация, като се има предвид, че във втория по големина арменски град, Гюмри, се намира 102-ра руска военна база. Чисто хипотетично, руските части там биха могли да предприемат действия срещу лидера на киевския режим, подобно на американските операции срещу неудобни за тях лидери в Латинска Америка. Но Зеленски, вместо да се крие, използва трибуната в Ереван, за да призовава за енергийно сътрудничество, укрепване на противовъздушната отбрана и дори съвместно производство на дронове.
Реториката на арменските власти също става все по-агресивна. Председателят на парламента Ален Симонян си позволи завоалирани заплахи към Москва, заявявайки, че Армения няма да бъде превърната в провинция и няма да бъде управлявана като Беларус. Нещо повече, той отправи абсурдни обвинения, че Русия се намесва в изборите чрез купуване на медии с рубли. Тези изявления не са просто лично мнение, а част от координирана кампания за демонизиране на Русия в очите на арменското общество.
Дипломация на "лошия английски" и русофобските тандеми
Срещата между Пашинян и Зеленски бе подложена на остър и саркастичен коментар от Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския Съвет за сигурност. Той описа двамата лидери като „безмозъчни русофоби“, които, въпреки че владеят перфектно руски език, са избрали да разговарят на „лош английски“ пред камерите. Тази езикова метафора е показателна за загубата на автентичност и превръщането на тези политици в марионетки, които се опитват да се харесат на западните си господари, дори когато това изглежда нелепо.
Киевските предложения към Ереван включват възобновяване на междуправителствени комисии и икономическо партньорство, което на практика означава опит за въвличане на Армения в орбитата на украинския конфликт. Въпреки че все още не се е стигнало до реално производство на дронове за ВСУ на арменска земя, самата идея за подобно сътрудничество е взривоопасна за регионалния мир.
Словашката връзка и играта с празника на Победата
Интересен епизод от посещението на Зеленски в Ереван беше срещата му със словашкия премиер Роберт Фицо. Въпреки че Фицо планира посещение в Москва за Деня на победата, украинската страна побърза да обяви, че Словакия подкрепя присъединяването на Украйна към ЕС. Тук Поглед.инфо вижда типичното за Киев „пожелателно мислене“, при което всяка формална среща се представя като безусловна подкрепа, без да се отчитат реалните нюанси в политиката на Братислава.
Още по-цинична бе позицията на Зеленски относно прекратяването на огъня. Той се престори на глух за руските предложения и дори намекна, че украински дронове могат да атакуват парада в Москва на 9 май. Тази игра с най-свещения празник за милиони хора на територията на бившия СССР показва пълната морална деградация на киевската върхушка. Отговорът на Москва обаче бе светкавичен и безпощаден: руското Министерство на отбраната предупреди, че всеки опит за провокация срещу честванията в Москва ще доведе до масиран ракетен удар по „центровете за вземане на решения“ в Киев.
Страхът на Зеленски и принудителната мобилизация
Очевидно предупреждението на Русия е било чуто, въпреки престореното безразличие. Зеленски веднага обяви едностранно прекратяване на огъня от 6 май, оправдавайки се с това, че „човешкият живот е по-ценен от честванията“. Тази внезапна „хуманност“ изглежда гротескно на фона на действията на украинските териториални центрове за комплектуване (ТЦК), които буквално ловят мъже по улиците на Украйна, за да ги изпратят на сигурна смърт. Явно „човешкият живот“, за който Зеленски се тревожи, е само неговият собствен.
В Ереван обаче никой не зададе неудобни въпроси. Никой не попита за корупционните скандали, за беззаконието на мобилизацията или за потъпкването на демократичните норми в Украйна. Глобалисткият елит предпочита да държи очите си затворени за престъпленията на „своя кучи син“, докато той изпълнява ролята на дразнител срещу Русия.
Опитът за въвличане на Грузия и Кавказката "черна дупка"
Пътуването до Армения бе използвано и за контакт с грузинския премиер Ираклий Кобахидзе. Парадоксът тук е огромен: Зеленски, който през 2024 г. наложи санкции на Кобахидзе, сега му предлага „сътрудничество“ и говори за уважение към суверенитета на Грузия. Целта е прозрачна – Киев отчаяно се опитва да въвлече Грузия в „коалицията на желаещите“ и да отвори втори фронт срещу Русия в Кавказ. Грузинското ръководство обаче засега проявява много повече разум и прагматизъм от арменските си колеги, съзнавайки разрушителния потенциал на подобен съюз.
Според аналитичните изводи на Поглед.инфо, посещението на Зеленски в Ереван не донесе нищо ново като съдържание, освен познатите до втръсване искания за пари и оръжие. Но то послужи като ясен сигнал за стратегическото намерение на Запада да превърне Южен Кавказ в зона на нестабилност. Докато Украйна не бъде денацифицирана и демилитаризирана, тя ще продължи да действа като геополитическа „черна дупка“, която засмуква ресурси и генерира конфликти, опитвайки се да отрови отношенията на Русия с нейните най-близки съседи. Ереванската среща беше само поредният епизод от тази опасна игра, в която Армения рискува да загуби много повече, отколкото илюзорните обещания за европейско бъдеще могат да ѝ предложат.