/Поглед.инфо/ Доклад на д-р Вихра Павлова, изнесен на Дискусията "Споделяне на новите икономически шансове от Китай", организирана от Китайската медийна група /КМГ/ и Поглед.инфо.
Към 2007 г., когато повечето прогностици все още вярваха, че e възможно Китай да бъде инкорпориран в японско-американската зона, италианският икономист и социолог Джовани Ариги прогнозира в книгата си „Адам Смит в Пекин”, че оптималната стратегия на Китай по отношение на Съединените щати ще е вариант на стратегията на САЩ спрямо Британската империя: 1) Ще ги остави да изчерпят целия си военен и финансов ресурс в безкрайната война срещу тероризма; 2) Ще забогатява от предоставяне на кредити и стоки на необвързани с Америка държави, както и на стремящи се да се освободят от влиянието й; 3) Ще използва своя разширяващ се национален пазар и богатство, за да печели съюзници (сред които и някои американски корпорации) при създаване на нов световен ред, съсредоточен върху Китай, но не непременно доминиран военно от Китай.1
Ариги не изключи и „сдържането“ на Китай на принципа на СССР и/или нова „студена война“ – които наблюдаваме днес.
Тъй като е рожба на сериозен макроисторически анализ, прогнозата му почти се реализира, но за съжаление той ни напусна през 2009 г. и не успя да види дългосрочните последствия от кризата през 2008 г., когато именно Китай стабилизира световния капитализъм след срива Уолстрийт, увеличавайки местните инвестиции до повече от половината от националния доход на страната.1 Китайските инвестиции компенсираха голяма част от световния застой, предизвикан от обвързването на Запада с политиката на строги икономии2. Международното положение на КНР се издигна, а натрупаните излишъци от долари позволиха на Пекин да се превърне в основен инвеститор в Европа и т. н. Глобален Юг чрез инициативата Един пояс, един път.
Биг Тек секторът от Силициевата долина неочаквано се сблъска с могъщ конкурент – и най-вече това стана причина за новата Студена война.
Кризата от 2008, а след това и периода на пандемията ускориха3 неимоверно изграждането на облачен капитал4 както в САЩ, така и в Китай. Но Китай успя да слее този капитал с финансовия сектор (облачни финанси). Защото за разлика от Биг Тек сектора на Силициевата долина, който е под контрола на т.н. „Голяма тройка” – „Блекрок”, „Вангард” и „Стейт Стрийт” – с монополна власт над цели сектори, включит. банковото дело и голяма част от Уолстрийт (като „Джей Пи Морган Чейс”, Банк ъф Америка”, „Ситигруп” и „Уелс Фарго”)5, китайския е под властта на китайското правителство, а Централна банка (ЦБ) и нейните дъщерни банки са в ръцете на държавата.
В съдържателен план – докато земният капитал (средствата за производство) се възпроизвежда в рамките на някакъв пазар на труда – в завода, офиса, склада..., облачният капитал е способен да се възпроизвежда чрез данните/информацията, предоставяни му от самите нас, трупайки я в тези складове за данни и превръщайки я след това в средство за извличане на ретна, власт и контрол. Напр. цялата електроника на автомобилите „Тесла” е свързана с облачен капитал. Това не само дава власт на компанията да изключи някоя от колите си от разстояние, но докато шофират, собствениците на „Тесла” качват в реално време информация, която обогатява облачния й капитал; Приложенията за продан в „Епъл Стор” са достъпни само чрез Айфон, а външните разработчици на приложения за „Епъл”, за да работят през „Епъл Стор” плащат на компанията 30% от всичките си приходи. По подобен начин действа „Гугъл” с „Гугъл Плей”– като облачна империя, която включва „Джимейл” и „Ютуб”, „Гугъл Драйв”, „Гугъл Мапс” и цяла плеяда от онлайн услуги. Но вместо да произвеждат мобилни телефони, те разработват операционната система „Андроид”, която може да се инсталира безплатно на смартфона на всеки производител като „Сони”, „Нокия” и пр. „Епъл” обаче създава „правила за поверителност” като не дава достъп на конкурентите си до данните на потребителите на айфон и по този начин ги възпира да променят поведението на споделените си потребители. От своя страна, за да продават успешно продукцията си, останалите капиталисти плащат рента (такси), за да използват техните и други платформи. Тези платформи не са пазари, тъй като алгоритмине на различните им собственици изолират отделните купувачи един от друг, както и отделните търговци, - чието събиране/срещане на едно място зависи от алгоритмите на собственика, което го овластява да таксува продавачите за достъп до потребителите (облачна рента). Вж Варуфакис, Янис. Технофеодализъм, Катехон, 2024, с. 225-229...
/ВИДЕО/
Източник: Bulgarian.cri.cn
Тагове: Вихра Павлова, битката, САЩ-Китай, облачното пространство
