Позиция на Георги Пирински за и след изборите пред дискусионен клуб "Възраждане"

Бих искал преди всичко да благодаря за поканата да участвам в тази дискусия на дискусионен клуб «Възраждане» като, както каза и Бойко Маринков, втората дискусия, по която да се постараем да осмислим в този състав, в актива на район „Възраждане”, изборите и, разбира се, едновременно с това да си дадем сметка колко бързо се развива обстановката в момента в страната и да разсъждаваме върху това, което предстои.

Аз ще се постарая колкото се може по-кратко да говоря, тъй като тук има доста хора, които участваха в изборите. Всеки от вас има своите наблюдения, заключения и въпроси и според мен е добре да се постараем да проведем един задълбочен разговор по темата.

Що се отнася до резултатите от изборите, предполагам, че една част от вас сте имали възможност да видите това, което публикувах във вестник „Дума” като статия преди може би около 2 седмици във връзка с резултатите от изборите. Поне за мен имат обобщаващо значение следните няколко характеристики.

За кандидатите на БСП за президент и вицепрезидент на втория тур гласовете бяха 1 милион 591 хиляди и няколкостотин, или някъде 47,5%, ако не се лъжа, от гласувалите. Едновременно с това гласовете, дадени за листите на БСП в отделните избори за общински съветници, са малко по-малко от 600 хиляди /когато говорим чисто за листи на партията/ и евентуално можем да прибавим още 180 хиляди в т. нар. смесени листи, където има кандидати на БСП и на други коалиционни партньори. В най-добрия случай говорим за 750 хиляди гласа по места, дадени за листите на партията. Тоест съотношението е 2 към 1.

Какво можем да заключим от това съотношение?

Първо, че тези около 750 хиляди са с няколко десетки хиляди повече или по-малко от последните парламентарни избори през 2009 г., и от предходните местни, но това очевидно е един контингент избиратели, които най-общо като число могат да се определят кята избиратели, които гласуват за партията поради тяхна дългосрочна убедена позиция като ангажираност с БСП.

Едновременно с това два пъти повече са гласували на втория тур за нашата кандидат-президентска двойка и трябва да се постараем да си отговорим на какво се дължи тази двойно по-голяма подкрепа.

Това, което се опитах в този материал да обоснова е, че има три фактора, които определят този резултат за кандидатите за президент и вицепрезидент.

Първо, ясната социална ангажираност на техните послания. Като представители на БСП, на левицата, те заявиха разбирането си, че трябва по друг начин да се развива страната, да се води друга икономическа и социална политика, поставяща в центъра на вниманието на държавата проблема за безработицата, особено за работни места за младите хора - това беше едно от първите послания на Ивайло Калфин . Много ясни позиции имаха по острите проблеми на здравеопазването, на образованието. Знаете неговата позиция за закриването на болниците - категорично неприемлива. Те бяха хората, които ясно назоваха проблема на проблемите - нарастващото разслоение в обществото между един малък процент свръхбогати и едно огромно мнозинство все по-обедняващи.

Запознах се и с дискусиите, които са водени тук с Александър Лилов и с Георги Близнашки. Онези от вас, които са присъствали, си спомнят, че Близнашки изразява пълно съгласие с Александър Лилов за неговата констатация, че това свръхразслояване води до постоянна социална нестабилност на страната. Какво означава социална нестабилност? Страната постоянно е на ръба на криза, макар и латентна, която винаги може да премине в остра криза. Такова общество няма в достатъчна степен вътрешна спойка, за да може да се развива динамично и напред.

Но тази ясна социална позиция се защитава и от БСП като партия, от нашите представители в парламента и в местните власти. Знаете колко парламентарни питания отправят нашите колеги за състоянието на болниците и за различни други социални проблеми. Можем да кажем, че този фактор е бетонирал, така да се каже, подкрепата на онези 700-800 хиляди души, които гласуват за БСП.

Още два много ясни акцента в посланията на нашата президентска двойка изиграха сериозна роля.

Едното е ясната ангажираност с каузата на демокрацията. Тази тема стана особено чувствителна след първия тур, когато стана ясно що за избори са организирани, каква цялостна разгърната система и механизъм са създадени за опорочаване на изборите. И то не две седмици преди изборите, а в течение на последните две години.

Второто е, онова, което беше определено от Сергей Станишев и от други като изградена машина за печелене на избори не с предвидените по закон демократични средства, а с целия арсенал на натиска и на манипулацията, стигащи до фалшификации.

И третото, също ясно излъчвано от тази двойка - то е културното начало. Акцентът е върху това, че тази духовна развала в обществото е нещо, което застрашава самото ни съществуване като културна нация и че именно Калфин и Данаилов са хора, които, първо, усещат цялата острота на проблема и, второ, като личности без даже много да говорят, но просто с присъствието си, с ежедневното си участие в обществения живот са нагледен пример, че има и друго начало, носят друга култура. Ясно е, че в обществото има чуваемост, чувствителност и реактивност точно на тези начала, на тези послания. Има едно мълчаливо мнозинство, което никак не го устройва това мачкане с ботуша на властта, никак не се чувства комфортно в тази чалгаджийска атмосфера, търси нещо друго и според мен тези страни от кандидат-президентската ни двойка, тези послания успяха да докоснат голяма част от цели слоеве на населението.

Едновременно с това какво показаха резултатите?

Виждате, че в повечето големи общински и областни центрове ГЕРБ получи властта. Голяма част от вторите по големина градове в областите също се спечелиха от ГЕРБ. Това е резултат от целенасочена политика със средства на държавата за подпомагане на инфраструктурни проекти там, където се счита, че трябва да се спечели. Те не могат да се разгърнат във всяка община, но там, където първият ред общини трябваше да бъдат спечелени, имаше целенасочена и ясна политика на предпочитания, префериране с различни проекти по различните програми.

Стана ясно от разговори с наши колеги, че самите процедури за печелене на проекти са направени така, че да се печелят без конкурсно състезание /трябва да се провери доколко законно, но в редица случаи се е процедирало на базата на избран изпълнител предварително/. Например, такива случаи бяха посочени от наши колеги в Бургас. Знаете, че в Бургас има един много силен явен процес на разгръщане на общинската и областната инфраструктура, много видим за всеки, независимо че той е бил планиран в предходния мандат, независимо че подготовката е била тогава, сега имаме едно ясно реализиране, и то доста мащабно.

Най-общо казано, какво имаме след изборите?

Има един информационен материал на Националния предизборен център, който е на разположение на актива, може да се запознаете. Но в периода след провеждането на изборите някои от сериозните коментатори - Живко Георгиев и други, започнаха да говорят за преформатиране на политическото пространство, за навлизането в една нова фаза на развитие на политическия и на обществения живот в България, при който имаме възобновяване на двуполюсния модел в ново издание: център - дясно - ГЕРБ, център - ляво - БСП, по средата ДПС. Виждаме, че има сериозни прегрупирания. РЗС, ДСБ и СДС в тази силно редуцирана позиция са с неясно бъдеще и дават проправителствени сигнали.

Не на последно място, имаме опита на такава кандидатура като Меглена Кунева, която също е нещо ново в политическия живот.

Най-общо, трябва да осъзнаем, че резултатите от тези избори за нас са една не слаба, немалка основа за нашата по-нататъшна работа. Това очевидно не е победа и не бива така да представяме нещата. Обективно нямаме такова основание, но това не е и онзи вид загуба, който очевидно ГЕРБ се стремеше да постигне. Явно ГЕРБ искаше колкото се може повече да измести БСП от политическия живот, да обезсили позициите на партията във възможно най-голяма степен. Ясно е, че тази цел те не я постигнаха. Имаме основание да говорим, че без да е победа представянето на кандидат-президентската двойка е сериозно морално постижение. Не бива да говорим, че сме морални победители, но е ясно, че сравнявайки двете двойки, качествата на нашата двойка, в сравнение с тази, която не че победи, но събра най-много гласове, очевидно е в полза на нашата двойка.

Така че имаме достатъчно опорни точки, на които да изградим по-нататък своята работа за предстоящия период.

Пред нас възниква сериозна втора група въпроси. Изборите са зад нас, резултатите, повече или по-малко, ми се струва, че ги тълкуваме по сходен начин. Какво правим оттук нататък?

Ясно е, че тези резултати, които показахме на президентската двойка, не са достатъчни, за да реализираме онова, което винаги сме заявявали, че за нас въпросът е не да продължим или подобрим, или облагородим досегашния начин на управление и развитие на страната, а да започнем да постигаме промяна. Промяна, която е свързана с много по-различна защита на интересите на различните групи в обществото, и друга насока на развитието на България като страна. Най-общо казано, досега ние имаме развитие, което много, в драстични форми реализира онова, което се нарича неолиберален модел, ултралиберален, много сериозен примат на пазара, на частното начало, на приватизацията, на всичко онова, което в крайна сметка води до констатираното разслоение, обедняване и маргинализиране на цели социални групи и райони от страната. Ясно е, че БСП като партия не може да има друга цел, освен да се старае да преобърне тази тенденция в друга посока.

Тук ще ви предложа един въпрос, по който да се помъчим да разсъждаваме, свързан с това как да се постигне такова преориентиране. Той е свързан с това как изразяваме нашата идентичност на лява партия, отстоявайки ценностите на левицата и как печелим изборите.

Защо ви предлагам този въпрос?

По две причини. Едната е свързана с едни анализи, които се правят в европейската левица и които прозвучаха вчера на една конференция в София, организирана от нашия Център за исторически и политологически изследвания и Института за социална интеграция, със съдействието на фондацията „Фридрих Еберт”. Един немски анализатор и изследовател, който работи в Лондон, анализира европейските социалистически и социалдемократически партии през последните двайсетина години в периода, който и ние изживяваме.

Главният въпрос, който той си задава е - защо при избухването на кризата през 2008-2009 г., когато се получи този най-голям срив след Втората световна война, не настъпи, както той се изрази, т. нар. социалдемократически момент? Защо при този срив и тази криза големи части от обществото, не се ориентираха към левоцентристкото или лявото?

Отговорът му беше, че тази политика на третия път, която се води в Западна Европа и във Великобритания , било на новия лейбъристки курс, било в Шрьодеровата социалдемокрация, на практика е направила твърде голям компромис с дясното, с неолибералното. С каква цел? Да спечелят изборите, тъй като, както той казва, в тези партии в началото на 90-те години те губят нееднократно изборите. Настъпва една умора, и негодувание - добре де, ние докога ще седим в опозиция или какво правим? Дайте да видим как да спечелим следващите избори. И доколкото тази неолиберална парадигма до такава степен завладява обществата, не само като икономическа и социална политика, а като цялостно разбиране за обществото, за човека като индивид, гонещ своите собствени интереси, тази интерпретация на свободата, която десницата дава, владее много сериозно съзнанието на мнозинството от хората. Виждате, че и у нас това е така. Те възприеха този очевидно компромисен курс. И когато настъпи кризата, хората не ги видяха като носители на нещо по-различно. В редица от случаите те бяха на власт в предхождащия кризата период в началото на 2000 г. и е ясно, че не можеха да станат носители на друго начало.

Въпросът, който този анализатор постави на тази конференция, беше как да се намери онова съчетание, можем да говорим и за баланс, между ясно заявена лява алтернатива и успешното достигане в онзи по-широк спектър от избиратели, които да подкрепят такава алтернатива така, че да може да се влезе във властта и да се управлява по по-различен начин. Струва ми се, че този въпрос е доста актуален и за нас. Защото това, което споделят хората като разговаряме из страната, явно е, че винаги присъства един много силен мотив - дай сега и ние някакси да участваме в тази власт, да вземем някое място на заместник-кмет, председател на общинския съвет или други постове и чак толкова да не се изхвърляме с много големи обещания от ляв характер.

Едновременно с това, разбира се, другото очакване е обратното - докога ще има тази недостатъчна яснота и категоричност на позицията ни, че ние сме социалистическа партия, че изповядваме друга политическа философия, ценностна система, имаме други обществени цели от тези, които се реализират в този вариант, който сега съществува, и как да сме достатъчно ясни и недвусмислени, за да ни повярват хората, че не просто приказваме, а имаме намерение да направим онова, за което говорим. Така че тук възниква въпросът, как да си построим тактиката оттук нататък.

И един втори аспект, който е свързан с изборите и изборните резултати, който този анализатор маркира, а именно, че хората, особено в изборен период, не се влияят толкова от платформи и от послания, а от образи и внушения. Много силно е значението на личността, която се явява носител на една или друга партийна позиция, платформа. Тъй като самият живот е до такава степен накъсан, напрегнат и многоаспектен, че очевидно не може да се разчита, че избирателите ще седнат с молива вечерта, четейки платформите, ще почнат да си подчертават, ще почнат да си мислят какво искат да си кажат, а движейки се през деня, гледайки вечер телевизия, те са бомбардирани от едни или други образи. И даже по нерационален път, а като емоционално въздействие си казват - да, този ми се вижда читав и ще го подкрепя. Виждате до каква степен този род ефект в момента у нас владее по-голямата част от хората или поне една достатъчно голяма част, който осигури властта на сегашните управляващи.

Много сериозно стои въпросът кои са носителите на онова, което искаме да излъчим като свои позиции и предложения.

Накрая ще кажа няколко думи за този форум в Брюксел в края на миналата седмица. За какво става дума?

Пак става дума за избори и за мисията за победа на изборите. През 2009 г., както си спомняте, имаше избори и за Европарламент, които предшестваха изборите за Народното събрание. Избори, които се състояха във всичките 27 страни членки и които европейските социалисти загубиха. Европейската народна партия спечели победа пак, забележете, през една 2009 г., през която най-остро се прояви кризата и където би трябвало да се очаква социалистите да развеят знамената и да спечелят изборите. След тази загуба, през есента на 2009 г., на конгреса на Партията на европейските социалисти в Прага, е взето решение да се започне цялостен процес на обновление на Партията на европейските социалисти, което означава такива процеси да започнат във всяка от партиите членки, с крайна цел през 2014 г., когато са следващите избори за Европейски парламент, тези избори да бъдат спечелени от социалистите и социалдемократите в Европа.

Какви главни насоки да има това обновление?

На практика трите решаващи области или насоки на работа са: програмата, разработката на политики на базата на програмната основа, която трябва да бъде обновена, и организацията за провеждане на тези политики.

По първата линия - програмната - се предвиждаше и се изпълнява работата на два етапа. От 2009 г. до 2011 г. да бъде разработен документ под заглавието „Декларация за принципите”. Документ, който да се постарае да осмисли, от гледна точка на реалностите на 21 век, времето, в което живеем, традиционните ценности, които социалдемокрацията и социалистическото движение заявяват, а именно - как разбираме свободата, как разбираме справедливостта, равенството, солидарността, правото на труд, демокрацията. Работа, която протече под ръководството на Председателството на Партията на европейските социалисти, в един формат на Консултативен комитет с представители на отделните партии.

Аз имах възможността да участвам като представител на нашата партия. Работата премина през няколко етапа - на едни първоначални, доста общи и разхвърляни свободни дискусии и разсъждения, докато се стигна до един документ в две страници, който е преведен на български и който ще излезе в някой от бюлетините, може би ще бъде качен на сайта на БСП, където има постановъчна част, 12 принципа и заключение.

Постановката е, че именно сегашното състояние на света и на Европа е резултат на една дългосрочна линия на консервативните и неолиберални сили, наложили неолибералния модел, че този вид глобализация дава простор на финансовия капитал и на производството на свръхпечалби от борсови спекулации за сметка на реалната икономика, на заетостта и т. н.

Кои са опорните ценности и принципи, на които ние трябва да построим по-нататък нашата практическа работа. Няма да ги изброявам всичките, но първите три бих ви споменал.

Първият е принципът и ценността на демокрацията, разбирана като овластяване на отделния гражданин, за да може да бъде активен фактор във формирането и упражняването на властта.

Вторият принцип е, че са необходими силни публични институции, които да реализират по-друга политика. И обръщам внимание на този аспект, защото ние като си приказваме за демокрация, волю-неволю си мислим за това, дето избухна тук, дето е безвластие, дето е разруха на държавата, което, разбира се, е една изопачена и безкрайно неадекватна представа затова, когато говорим за демокрация и народовластие. Ясно е, че за да бъдат спазени закони, трябва да има власт. Тази власт се упражнява чрез институции. И това е ясно признато в този документ, като абсолютна необходимост институциите на държавата да бъдат дееспособни, да бъдат инвестирани с доверието на гражданите така, че да могат да бъдат категорични в налагането на закона такъв, какъвто е създаден от мнозинството граждани.

Третият момент е за свободата, разбирана като създаване на условия гражданинът да бъде във възможната степен господар на живота си, неподвластен на сили, които са извън него и които той не може да контролира и се чувства смазан отвсякъде. В резултат на такава структура и профилиране на обществото и на държавата той да има възможност да избира, възможност за реални шансове да си купи кола, да си изплати жилище, да се образоват децата му, да си плати лечението, възможност да се изкаже свободно и да гласува по съвест.

Тази декларация беше приета на този форум, наречен Конвент, /но не е френският смисъл конвент, да се режат глави, а е широк обществен партиен форум/ с участието на около 2000 души, доста активно ангажирани активисти на отделните партии. Беше отчетно, че този документ за първи път се приема като такъв от Партията на европейските социалисти. Онези, които се изказаха, заявиха, че те са го дискутирали като проект в свои партийни среди и сред младите хора в Холандия и в други страни. Почти всички заявиха, че е намерил достатъчно добър прием като възможна визитна картичка на европейския социалист днес. Целта на този документ е, като се яви пред обществото и го питат - ти за какво се бориш сега, какво искаш, той да може с тези две страници да каже - ето това е, което аз пледирам.

Оттук нататък следва втората част - до 2014 г., програмната работа, която е свързана със следващата стъпка - преминаването от програма към политики. Тези политики трябва да бъдат обединени в т.нар. фундаментална програма на Партията на европейските социалисти. Един документ, който навярно ще бъде от няколко десетки страници, в които ще бъде дадено онова, което ние сме свикнали да наричаме - основните насоки за практическите решения в основните области на политическия, икономическия, социалния живот.

И тук стигаме до третото равнище, организационното. В този период след 2009 г. има едно много съществено развитие на мрежата от активисти на Партията на европейските социалисти, ангажирани в различни мрежи. Има мрежи по организационните въпроси на партиите, мрежа по медийната политика, мрежа по социалната политика, в която сега особена разработка се прави за възможността за работа на младите хора. В тези мрежи се включват и участват доста млади хора. Това се почувства на самия конгрес, където стана ясно, че това не бяха формално докарани хора, а хора, които идват със своя ангажимент и със свое участие в тези мрежи през изминалите две години.

Оттук нататък тези мрежи ще се развиват. Те ще бъдат много активни в изработването на фундаменталните програми.

Фундаменталната програма ще бъде основата, върху която ще се изработи предизборната платформа за 2014 г.. Те наричат платформата манифест, предизборен манифест. Тоест, обръщение към избирателите, което ще синтезира основните насоки на фундаменталната програма.

В този контекст на практически политики и на организация на форума бяха приети още два документа. Единият е, така наречената обща резолюция, на 3-4 страници, която маркира на сегашния етап предложенията на Партията на европейските социалисти за излизане от кризата и за друга социално-икономическа политика. Там са отразени предложения за данък върху финансовите транзакции, за насърчаване на инвестициите в публичния сектор, за много активна политика за стимулиране на растежа и създаване на работни места. Една от идеите и предложенията, които Партията на европейските социалисти лансира, е за т.нар. социален пакт, пакт за социално развитие и растеж на Европейския съюз.

Третият документ е един механизъм за номиниране и излъчване кандидата на Партията на европейските социалисти за председател на Европейската комисия, който ще бъде избиран през 2014 г. след изборите за Европейски парламент. Защо е важно това? Защото опитът от 2009 г. е повече от горчив. Тогава десницата излезе категорично и еднозначно с една кандидатура - Барозу, европейските социалисти не можаха да изберат един човек, който да подкрепят. И това беше много нагледна илюстрация за целия Европейски съюз, че социалистите са най-малкото на пет акъла. И Расмусен, досегашният председател, сподели в речта си: тогава ме питаха - кой ви е кандидатът? - Абе, имаме много. - Добре бе, много имате, кой е все пак единият? - Ама - казва - те са с много ценни качества хора и т. н. И мънкам, фъфля, не мога да бъда ясен и категоричен.

Този документ, който беше приет, предвижда да се номинират кандидатури, кандидатурите да се обсъдят във всяка от партиите, всяка от партиите да намери механизъм, по който да се обсъди това – на едни или други форуми, Национален съвет и т. н. След това тези резултати да бъдат обобщени от ръководството на Партията на европейските социалисти, да се стигне до една кандидатура и тя да бъде отстоявана еднозначно, ангажирано, активно от всички. Както сами разбирате, това е колкото персонален въпрос, който ще бъде излъчен, толкова и знаков, дали европейските социалисти ще се окажат способни да подкрепят една кандидатура. Ясно е, че в Партията на европейските социалисти има много широк диапазон на различни принципни позиции, и конкретни решения. Тази декларация на принципите, например, беше приета с резерви от Британските лейбъристи, които по принцип казват - ние не можем да се обвързваме с такива общи документи. И имаше веднага коментари за британския перфекционизъм, те са си специални.

Имаше предложения и по редица други въпроси. Примерно имаше едно предложение на самото заседание на французите. Те не участваха активно преди това, но след това направиха 4 предложения, едно от които беше, че държавата и църквата са разделени. Аргументацията им беше, че това не е някаква позиция против църквата, а е по-скоро една ясна позиция, че не се фаворизира едно или друго вероизповедание, че държавата е длъжна да пази в известен смисъл неутралитет спрямо различните вероизповедания, да ги съхранява, в смисъл да не позволява едно или друго да бъде репресирано и едновременно с това да не става инструмент или поддръжник на една определена църква. Тези предложения се гласуват. Имаше 30-40 души, които се въздържаха, имаше и такива, които бяха против. Имаше и други въпроси, по които се изказаха особени мнения.

Връщайки се у нас и връщайки се към избора на Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти, вие сами разбирате какво признание и какъв ангажимент е това. Безспорно това е първостепенно политическо събитие от гледна точка на Българската социалистическа партия и на България. Ако сте обърнали внимание, ние сме заели, както се изразяват някои наши колеги, почетното последно място като най-корумпирана страна в Европейския съюз, наред с нашите съседи. Образът на България наистина е силно накърнен. Ние може би не го усещаме толкова, но трябва да си представим как изглежда България със сегашния управленски екип навън, в един европейски контекст. Това е едно плачевно състояние.

Обстоятелството, че на този фон като възприятие на България именно председателят на Българската социалистическа партия е избран за председател на ПЕС, е голямо постижение. Той не е и. д., той е председател, да, с ограничен срок - до края на септември 2012 г., но той е пълноценно функциониращ, пълноправен, пълноотговорен председател на Партията на европейските социалисти, което е резултат, разбира се, и от активността и качествата на Сергей Станишев през тези години като председател на БСП, и като министър-председател, и преди това като активен участник в международните връзки на партията. И наистина, няма чак толкова много с тази комплексна политическа и професионална квалификация в ПЕС като председателя на БСП Сергей Станишев.

Едновременно с това, няма как този избор да не поставя България в по-друга светлина, като страна, която излъчва един европейски лидер с тези параметри. Тук наистина имаме основание в пълна степен да оползотворяваме, в добрия смисъл на думата, този политически морален капитал, който е признат, който е инвестиран и реализиран.

Какво ни предстои?

Виждате, тракторите вървят към София, спират, ама не се знае дали ще се върнат. Днес цитират Сергей Станишев в Стара Загора, викат да не ни плашат с предсрочни избори, защото това няма как да ни уплаши, ние сме се явявали много пъти и пак ще се явяваме. Има във въздуха едно такова витаещо, не бих казал очакване, но нотка, че може би този парламент няма да е до края на своя редовен мандат. Тоест, тази постановка, че на другия ден след края на едни избори почва подготовката за други избори не бива да е чисто теоретична, а трябва много практически, наистина от днес, да започне да се реализира.

През първата половина на следващата година за партията предстои пълен цикъл на отчети и избори, за подготовката и провеждането на 48-я и конгрес. Ясно е, че този конгрес, както и другите досега, не може да се счита за някакъв пореден партиен форум. България е очевидно в един момент на развитие, който е неустановен като трайна тенденция, който е свързан с много условности, неизвестности и проблеми, и ние сме длъжни да си дадем преди всичко отговорите за развитието на страната.

Ясно е, че ние като партия имаме много широк диапазон от въпроси. Аз не бих искал да ги разширявам много, но има един комплексен проблем. Ние имаме програма, имаме и приети «Основни насоки» преди една година, на последното заседание на конгреса. Имаме и устав, който в първия раздел възпроизвежда дума по дума първия раздел от програмата на партията. Лайтмотивът на този текст, възпроизведен в двата основополагащи документа е, че Българската социалистическа партия е партия на единството между идеи, програма, политики, организация и действия.

Моето мнение е, че това по-скоро сега е декларация, отколкото жива практика и съм дълбоко убеден, че коренът на решаване на всичките ни частни, частични, отделни проблеми е във възможното стесняване на разминаването и различието между програма, политика и действие.

 


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели