/Поглед.инфо/ И така, това, което се очакваше от известно време насам, най-накрая се случи. Владимир Путин избра Анкара като мястото, където да обяви, че спира "Южен поток". "С оглед на това, че досега не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия не може да продължи реализацията на проекта в тези условия", каза руският президент, което не е някаква изненада. Все пак в последната една година целта на целия ЕС и най-вече на САЩ беше по всякакъв начин да сложи край на този енергиен проект. И сега новината, защото българските любвеобилни медии няма да ви я кажат - големият губещ от тази новина е България. България остава без газопровод, който да й гарантира сигурни доставки и остава заложник на геополитическото напрежение в Украйна, както и на американските фирми, които междувременно изкупиха цялата газопреносна мрежа на тази размирна страна. Сега грантовите бардове на статуквото ще обикалят от телевизия в телевизия да ви обясняват как страната ни е отстояла гордо евроатлантическите ценности, но никой от тях няма да ви каже, че не сме направили нито една стъпка напред в решаването и подсигуряването на енергийната си сигурност. Точно обратното - без "Южен поток" стъпваме в блатото на геополитическата световна нестабилност и при всяка криза между Русия и Украйна ще го отнасят софийските домакинства, които ще стоят на студено. Това не е мрачна прокоба, нито пък израз на някакъв песимизъм. Просто ви описвам реалностите, които надвисват над тази страна след решението на Русия.

И това е, защото България е затънала в блатото на клишетата, с които сама се е самокастрирала. Например - прословутата диверсификация. Защо нямало газова връзка с Гърция? А Гърция от Уран ли си докарва газа? Или може би ще следваме величественият план на Плевнелиев, който в Катар каза, че България с удоволствие ще потребява катарски газ. Само трябвало да намерим начин да го пренасяме до страната си. Ами да - всички учени са путинисти, как така досега не са открили начин да телепортират газ.

"Южен поток" не беше универсално решение, но все пак беше някакъв план за бъдещето. Сега България остава без това. Плевнелиев може до утре да говори за енергийна ефективност и саниране, но, както става всеки път в голяма газова игра, други страни ще натрупат джакпота. Путин не си избра Турция случайно. Ама никак.

Не напразно, с изключение на един-двама от десницата, които биха приветствали дори скок на техен роднина от висок блок, ако знаят, че той ще се приземи върху руснак и ще го отнесе със себе си на оня свят, настана едно историческо мълчание в политическите елити. Защото повечето от неговите представители са си направили сметката, че това руско изявление не идва току-така от въздуха, а най-вероятно руснаците са намерили алтернативно трасе за различен газопровод или просто почват да преоценяват своите енергийни доставки за Европа. И при двата варианта ние сме от губещата страна, страхотен успех на българската дипломация, единствената в света, която твърди, че се води от ценности, а не от някакъв конкретен интерес. Така по времето на Иван Костов България не се включи в газопровода "Син поток", а днес и южният поток пресъхна напълно, което ни изправя пред огромен икономически проблем, а и пред проблем, свързан с нашето бъдеще.

Трябва ли да си припомняме позорните сцени на спирането на "Южен поток"? Трябва ли да припомняме тримата американски сенатори, които дотърчаха у нас като световни копои и накараха Пламен Орешарски унизително да се откаже от всякакви дейности по проекта? Трябва ли да припомняме, че проповедниците на шистовия газ от две години насам обикалят по телевизиите да скърцат със зъби срещу една от малкото победи на истинското гражданско общество у нас - постигането на мораториум за добив и проучване на газ от шисти? Ясно е, че България се оказа слабото звено в проекта - тук е територия, на която се води тиха и невидима война и която уви е управлявана от елит, така лакейски настроен, че обвиненията за това, че властта се държи като колониална администрация, а не като самостоятелен субект от ден на ден изглеждат все по-истински. Но, разбира се, говорителят на световната лудост Иво Инджев ще напише статия как Путин командва у нас. Това е неизбежно като гола фотосесия на залязваща фолкпевица.

Когато утре "Южен поток", може и под друго име, мине през Турция, Гърция и стигне Италия, тогава сигурно от нас се очаква да изпитваме национална гордост, че сме набутали други лузъри да прибират транзитните такси, а ние стоим ценностно непоклатими в нашата сияйна морална правота?

След като България бе лишена от шанс за някакво развитие, имам един леко ироничен въпрос в главата. Вече го няма "Южен поток". Но как ще живее спокойно психодесницата без любимото си "чудовище"? Как ще доказват своите твърдения, че дългата ръка на Кремъл коли и беси у нас? Чудно ми е коя ли ще е следващата голяма заплаха от страна на Русия, която ще смущава съня на грантовата интелигенция? Например: "Не е ли време да забраним на рускините да посещават България, те внасят кремълска корупция и разложение в присъщата ни евроатлантическа еротика". Аз вече очаквам всякакво чудовище да се роди от тяхната политическа абстиненция.

Очевидно е, че светът се променя с бързи стъпки. Не знам дали във въздуха мирише на война, не бих се учудил. Но ми е ясно, че България за пореден път остава встрани от световните процеси. Защото тя беше интересна, само защото през нея можеше да мине газопровод. Заради това беше забелязвана. Лакейският елит обаче си свърши работата. Превърна тази държава единствено и само в територия. Оттук-нататък става ясно какъв е планът за България - една територия, надупчена от сондите за шистов газ, тъпкана с ГМО-продукти, активен покупател на старото натовско въоръжение. Защото, нима се съмнявате, няма да минат и два дни, преди шистовите лобисти да се появят по екраните отново, за да продават своята отрова. Още тази седмица въпросът за самолетите от 1970 година отново ще бъде поставен. Изобщо атлантическият рай ще процъфтява.

Дори и на студено.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели