/Поглед.инфо/ Откакто започна драмата с т.нар. "съдебна реформа" и особено след като навлязохме в нейната истерична фаза, наречена "конституционни промени", не мога да се отърва от усещането, че наблюдавам едно безкрайно фалшиво представление. Все едно съм на театър и актьорите полагат неистови усилия да ме убедят в искреността на чувствата, които показват. Само че, милите, са толкова бездарни, толкова зле играят, че всяка тяхна реплика звучи фалшиво. Подобна на такива, лишени от всякакъв талант актьори, и повечето български политици се мятаха по сцената в отчаян опит да ни внушат, че ако приемем нещото, наречено "съдебна реформа", пред нас моментално ще блеснат житата и ще грейнат хиляди сияйни евроатлантически слънца. И, разбира се, ако не бъде прието това нещо, земята ще се продъни, ще ни налазят страховитите скакалци, описани в Апокалипсиса на Св. Йоан и безспорно най-страшното - ще ни превземе Путин!
През последните месеци изгледах и изслушах какви ли не дискусии, изчетох много статии, но така и не успях да разбера как точно това чудо, наречено „съдебна реформа“, този "миракъл", ако трябва да използвам любимия език на НПО-служителите, ще направи живота ни по-добър и по-справедлив. Така и никой от толкова всеотдайните експерти от разните там европейски и либерални институти не можа да обясни внятно няколко простички неща: Като как точно разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийска и прокурорска квота ще допринеседелата да се гледат много по-експедитивно, отколкото сега? С какво фактът, че отделните колегии във ВСС, а не общият пленум, ще назначават и уволняват прокурори и съдии, ще направи съдебният процес по-справедлив? По какъв точно начин прякото избиране на прокурори и съдии ще намали поне малко тоталната корупция в съдебната система? Вместо да чуем отговор на тези въпроси, гледахме, особено в последните дни, изкуствени драми. Премиерът с изменено лице обикаляше парламентарните групи и едва ли не със сълзи на очи ги молеше да постигнат консунсус. ДПС влезе в любимата си роля на готова на всичко в името на националното съгласие партия. Но, безспорно, най-неистово се раздаваха реформаторите. Те се разкъсваха от съмнения като Хамлет и страдаха като участници в древногръцка трагедия. В един момент действаха твърдо на принципа "Нито крачка назад! Зад нас е Москва!", а в следващия вече бяха готови да се разцелуват с най-върлите си противници от ДПС. А най-голям смях предизвика един депутат от реформаторския миманс, който първо категорично отказваше да подпише онзи документ, наречен неизвестно защо "исторически компромис", та се наложи г-жа Кунева да зареже безбройните си изключително важни държавни дела, за да го убеждава. Е, накрая подписа момчето, ама голямо тръшкане и ронене на сълзи падна.
Ако поне за момент се абстрахираме от високопарната реторика, ще видим съвършено ясно, че това, което ни пробутват като съдебна реформа, като промени в конституцията, има една единствена цел - да бъдат махнати едни хора от важни позиции в съдебната власт и да бъдат заменени с нови, най-вече симпатизиращи на т.нар реформаторска десница. Това е. Най-банална борба за постове, облечена в куха фразеология с шенгенски оттенък. За това, че тук никакви висши принципи нямат значение, че наблюдавахме достигането на класическа ориенталска сделка, говори фактът, че сред 180-те имена на депутати, подписали предложенията за промени в конституцията, фигурират като това на Делян Пеевски, така и на активните борци срещу него. Чакайте малко, не беше ли Пеевски човекът, при чието споменаване само, всеки правоверен реформатор и маргинален протестър се кръстеше три пъти, въртеше се пет пъти на пети и десет пъти си плюеше в пазвта? Не беше ли Пеевски крепителят на статуквото, зловещият кукловод на цялата съдебна система, човекът, виновен за всички неблагополучия на държавата? Нали именно с него евроатлантическите майки плашеха евроатлантическите си дечица, които не искаха да си изядат евроатлантическата закуска? Е, защо тогава се оказа, че този Велзевул страшнейший, този мрачен душител на всеки светъл демократичен порив мисли по същия начин като най-чистите реформаторски ангели? Фатален нъпрос! Всъщност нищо фатално няма във въпроса. Защото нито Пеевски е демон, нито т.нар. му противници са ангели. Пък и те са му противници само когато конкретният момент го налага. В останалото време чудесно си партнират. И "крепителите на статуквото" и "борците срещу статуквото" всъщност са от един отбор. От отбора на елита. А от другия отбор сме ние, нормалните хора. И е крайно време да разберем, че "битките" между представителите на елита не са нищо друго освен класическа бутафория, жалка клоунада, която винаги завършва с разбирателство като онзиденшното. Докато продължаваме да се връзваме на такива пошли спектакли, ще продължат да си правят с нас каквото си поискат. И ще бъдат прави.
