/Поглед.инфо/ Ако съберете около три дузини мъже над четиридесет години в една стая и извикате думата „социализъм“, ще започне такъв глъч, че може и да си запушите ушите. Някои ще извикат, че това е върхът на човешкото развитие. Други казват, че това е гнусна зараза , която засяга обществата. Ако ги вържеш за леглата и започнеш да ги питаш един по един какво разбира под термина, се оказва, че няма обща семантика. Социализмът е нещо различно за всеки.

За някои „социализмът“ е най-лошите аспекти на късния СССР. Обгръща ги атмосферата на филмите „Гараж” и „Афоня” заедно, ръката се протяга да разкопчае яката заради задушаващата „социалистическа” несвобода. Други са пленени от съвсем други спомени - за пионерски лагери и спортни клубове. Най-важният спомен е усещането за спокойствие за утрешния ден, както вашето, така и на вашите деца. За привържениците на социализма несвободата е по-скоро свързана с неплатен ипотечен кредит, висящ като тежест на врата, това е, което задушава. Двете реалности не се пресичат.

Какъв е тоя социализъм изобщо? Определението от съветските учебници - "социална система, в която средствата за производство са социализирани", с други думи, всички предприятия са държавни - все още изглежда вярно за мнозина днес. Но какво да правим със скандинавския социализъм? Излиза, че това не е социализъм, а измама, създадена от проклетите експлоататори на шведския и норвежкия народ? Мисля, че мнозина ще се съгласят - интуитивно е ясно, че скандинавците имат социализъм.

Европейските социалисти дават определение за средствата за производство през XIX век, още преди Маркс. Тогава те се борят за основни права: ограничаване на работния ден, забрана на детския труд и други подобни. Единственият начин за постигане на желаното, който тогава виждаха, беше национализацията на индустрията. Ако заводите са мнозинство, хората няма да се оставят да бъдат тормозени, това беше логиката. Оттук и вечният етикет „социалдемократически“. Демокрацията е властта на мнозинството. Поне през XIV век е било обичайно да се мисли така. Но след Втората световна война и още повече от 70-те години на миналия век европейскитесоциалисти все по-малко си спомнят за национализацията. Това не попречи на никого да ги смята за социалисти.

Очевидно е необходимо друго определение. Ще го дам и дори ще му положа някаква научна основа. Всички знаят за пирамидата на нуждите на Маслоу. Има няколко подобни системи – например много по-добре разработената система на академик Павел Симонов. Въпросът е, че има биологични потребности - хранене, сън, лична безопасност и безопасност на потомството и т.н. Има социални потребности - общуване, любов, уважение... И има духовни потребности - себереализация, естетика, хармония... Така същността на социализма е, че обществото гарантира на своите членове защитата на основните физиологични и социални потребности. Това е всичко. В социализма вече няма идеи. Без комисари с прашни каски - нищо подобно. Грижа само за основните нужди. Всичко извън това няма нищо общо със социализма – това са следи от други „-изми“. Социализмът може лесно да се комбинира с всяка икономическа система, включително капитализма и пазара.

Да се върнем на нашите евросоциалисти. Никой в средата на XIX век не може дори да си представи, че капиталист по собствена воля може да раздаде 46% от печалбите си под формата на данъци, както сега се случва във Франция. Когато през XX век започнаха да „социализират” не средствата за производство, а принадената стойност чрез високи данъци, социалистите бяха напълно доволни от това. Защото унищожаването на неравенството и въвеждането на някакви правила на играта за капиталистите беше тяхната истинска мечта. За един социалист национализацията не е самоцел, а инструмент, който той може да изхвърли като ненужен, ако получи това, което иска и без него.

И какво е това "желателно"? Нека поговорим по-подробно за какви гаранции говорим. В една социалистическа държава никой няма да умре от бедност от глад или болест. Всеки ще получи средно образование в детството си и пенсия в напреднала възраст. Довеждайки социалистическите режими до крайност, социалистите-фундаменталисти също така обещават, че децата ще получават безплатно висше образование и, в най-крайните случаи, че никой няма да остане без дом. Косвени признаци на социализма: пенсии, обезщетения за безработица, безплатна де юре или де факто медицина, средно образование, безплатни или евтини предучилищни институции, клубове и секции, евтини и понякога безплатни жилища, грижи за сираци и други.

Сега да видим къде, въз основа на това определение, намираме социализма. Под една или друга форма той присъства в много страни, включително и в днешна Русия.

Социализъм със сигурност е имало в СССР и социалистическия лагер, в Либия преди свалянето на Кадафи.

В Западна Европа социализмът все още съществува. Тук в по-голямата си част висшето образование е безплатно. По същество безплатно здравеопазване. Доскоро ипотечните лихви бяха много хуманни. Вярно е, че данъците върху имотите са високи, което изкушава мнозина да наемат.

Почти нулев социализъм в САЩ. В Щатите медицината е много скъпа. Опитаха да го направят по-достъпен чрез “Медикеър” и “Медикейд”, но етикетите с цените бяха толкова скандални, че не се. Америка има скъпи колежи и университети. На практика няма отпуски или това, което наричахме майчинство.

Интересно е да погледнем по-отблизо Китай. Това социалистическа държава ли е? Доста дълго време пенсионната система в Китай се прилагаше само за държавните служители, но сега обхватът й е радикално разширен. Медицината тук е предимно платена. Висшето образование е платено, освен ако не отговаряте на условията за стипендия, каквито има доста. Трябва да купувате недвижими имоти; в някои региони цените са високи. За сравнение: делът на социалната част в бюджета на Германия е 38,6%, в КНР общо, ако се броят всички бюджети, които не са консолидирани тук, се оказва 27,5%. От тези цифри става ясно кой е по-големият социалист. Струва си да се спомене обаче, че Китай е една от малкото страни, в които социализмът става повече, а не по-малко. И властта публично декларира движение към социализма, а не от него.

Общества, вкусили социализма, много трудно се отвръщат от него. За да премахнеш официално социализма, трябва да си отчаян като аржентинците. В някакъв Киргизстан реалността на социализма е нулева, освен може би в училищата. Но все още присъства в рудиментарна форма. Политиците ги е страх да излязат пред хората и да обявят, че от утре няма да има пенсии, а всички лекарства ще станат платени. Въпреки че всъщност пенсиите са толкова малки, че могат да бъдат пренебрегнати, а в клиниките дори днес трябва да отделите пари.

Тачър полага огромни усилия да изкорени британския социализъм и това предизвиква мощна съпротива на Острова. Обединените профсъюзи на Великобритания пуснаха подарък в началото на 2000 г., състоящ се от бутилка уиски и тениска с надпис „Вещицата е мъртва“. Инструкциите казват, че комплектът трябва да се използва незабавно, веднага щом стане известно, че „Желязната лейди“ е починала. Наистина, вечерта, когато Маргарет почина, имаше масови празненства по улиците. Мнозина изкрещяха надписа от същата тениска, само заменяйки „w“ с „b“. Такава е голямата любов към тези, които рушат социалните гаранции.

В останалата част от Западна Европа разрушаването на социализма след падането на СССР върви бавно – така че никой да не го забележи. Но витрината на „капитализъм с човешко лице“ вече не беше необходима след смъртта на Съюза, така че бавно се демонтира.

В страните от бившия социалистически лагер социализмът залязва от 90-те години на миналия век под прикритието, че е условие за влизане в клуба на така наречените развити страни, където уж няма място за това явление. Но се получи на няколко места. Както виждаме, ако поради исторически обрати някога се е случил социализмът, той упорито се държи.

Защо? Защото е част от нашата природа. Шимпанзетата хранят старите си роднини, които са останали без зъби, като дъвчат храна вместо тях. И осиновяват сираци. Биолозите казват, че според строгата научна класификация Хомо сапиенс е третият вид шимпанзета, така че не е изненадващо, че сме близо до идеята да поддържаме „своите“. Това поведение, съчетано с другите ни силни страни, е това, което направи нашия вид толкова успешен. Много по-успешни от видовете, които предпочитат индивидуализма.

Да, социализмът има сериозни недостатъци. На първо място, това е зависимостта, която измъчва такива общества. В Западна Европа безделниците днес са изключително разпространени, както едно време в СССР. Както в Щатите, в онези слоеве, които са се пристрастили към социалните грижи, говорим предимно за чернокожите. Разбира се, мнението, че щом се задоволят основните нужди, всеки веднага започва да твори и се самореализира, е наивно. Много хора в тази ситуация предпочитат дивана и бирата.

Но каква е алтернативата? В несоциалистическите общества момчетата като Афоня са принудени да работят от страх да не бъдат оставени настрани. Ситуацията ги принуждава да си скъсат задниците. Страхът е най-силният мотиватор, който може да спори. Но в крайна сметка не е толкова добре, ако погледнете от достатъчна височина. Страхът произвежда кортизол, който прави хората по-глупави - това е медицински факт. Някой има ли нужда от тълпа глупаци?

При социализма талантите, които могат да се родят във всяко семейство, се използват много по-ефективно, това си е чиста лотария. Дейвид Хайнмайер Хансън, съосновател на “Бейскамп”, едно от най-добрите приложения за управление на проекти в света, веднъж написа трогателна публикация за това как би останал никой в несоциалистическа страна. Семейството му било толкова бедно, че събирало всички помощи, които можело. Ако не бил датският социализъм, майка му нямало да може да си позволи компютър, той нямало да усвои програмирането – и нямаше да може да се реализира. Датчанинът явно намекваше за САЩ, където живее сега. В Скандинавия, особено в Норвегия, степента на корелация между доходите на децата и техните родители е много ниска. В САЩ това е непосилно - ако баща ти е просяк, най-вероятно ще станеш беден. И обратно. Тоест, американската мечта, меко казано, е просто мит. Това не съм го измислил, това са данни от ОИСР, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - западна институция.

Да се даде възможност на всеки талант да се развива е важно, особено при намаляваща раждаемост. За да намерите самородно късче, трябва да премахнете много камък. Но си струва. Няма признаци, че талантът или интелигентността са наследени. Напротив, както знаете, „природата си почива при децата на гениите“. Така че на колкото повече деца дадете шанс, толкова по-ефективно е вашето общество като цяло. И колкото по-ефективно е едно общество, толкова по-вероятно е то да не бъде унищожено. И никаква благотворителност, която всъщност е просто начин за укриване на данъци, няма да замени социализма като система в този смисъл.

Максимално развитие на талантите и неневротично население са предимствата на социализма. Какво да правим с Афоня, как да мотивираме този тип хора, без да прибягваме до страха, е отделен и наистина голям проблем от областта на неврофизиологията. Което, разбира се, трябва да се реши по някакъв начин.

Превод: В. Сергеев