/Поглед.инфо/ Твърде многото поставени в заглавието теми вероятно ще породят негативни рефлекси у мнозина привърженици на тясната специализация, наложена от т.нар. “Болонски процес” или просто пребиваващи на нивото на първосигналното мислене – “ това е това”, или както казваше старецът Хегел, на нивото на “наивния реализъм”. Но вече споменаването на Хегел означава, че авторът ще се опита в рамките на това философско есе не да обяснява всичко това, едно след друго, или едно до друго, а да говори за всичко това като характеристики, дух на историческата епоха, в която навлезе човечеството след края на Студената война и вече четвърт век е в състояние на ЦунгЦванг.*( Термин от шахмата, когато играещите нямат не само печеливш ход, но всеки ход може да ги доведе до загуба- б.а.)

И така, Глобализацията и другото.

Малко преди формалния край на Студената война (1991г.) в една организирана от мен Институтска конференция (1987г.) развих в своя доклад идеята, че водещи тенденции, които ще задават тон на предстоящите процеси в източноевропейските общества и бившия Съветски съюз, а впоследствие и в целия свят, ще бъдат процесите на Глобализация, Демократизация и Индивидуализация. Извеждането на тези тенденции като водещи в онези години беше изтълкувано като екзотика. След едно петилетие мнозина захванаха да пишат за глобализацията и демократизацията. За индивидуализацията не ставаше дума.А тя беше и остава естествено, логическо следствие от първите две.

В началото на новото хилядолетие в монографията си “В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха”( 2002 г. ,Варна), анализирайки процесите на глобализацията, факторите, които я породиха и ефектите, които пораждат тези процеси развих идеята за “компресирането на времето и пространството” на Земята (“социално-историческото време”) По достойнство и открито оцениха тези идеи проф. Георги Маринов и някои западни и руски автори. Други български автори, както и в “онази епоха”, безсъвестно плагиатстваха, без да разберат дълбокия смисъл на ставащото в съвременната човешка история. Те, следвайки васалните комплекси на голяма част от т.нар ни политически елит, продължаваха да пропагандират по стар навик визиите на Ю. Хабермас, Ж. Бодрияр, Ж. Дерида, З. Бауман, У. Бек, Е. Уолърстейн и т.н.

А в същност, навлязло в епохата на глобализацията под въздействието на множеството фактори от технически, технологически, финансово-икономически, социален и военен характер човечеството не просто за първи път ставаше действително “единно”, но благодарение именно на тези информационни, комуникационни, военни, финансово-икономически и др. фактори компресираше пространството (“голямото село” на М. Маклуън) и времето, ускорявайки десетки и стотици пъти процесите на функциониране на отделните общества, поставяйки в движение огромни маси население, но и едновременно с това, разрушаваше техните предишни традиционни и привични начини на живот.

Като цяло разрушаваха се структурите, в които бяха организирани последните векове обществата на националните държави, разрушаваха се принципите на политическите идеологии, които задаваха тон в класовите и политическите борби и политико-икономическото обустройство на обществата след Великата френска революция (1789г.), разрушаваха се фундаменталните ценности – за човека и неговата връзка с Бога, за брака и семейството, за държавния лидер, за йерархията на институциите и дейностите и хората, които ги представляват, върху които ценности големите национални и световни религии бяха формирали духовните култури на отделните цивилизации и отделните народи.

Класическата епоха на Новото време и Просвещението със своите велики идеали Свобода, Братство, Равенство, Солидарност вече не раждаше нови утопии за прекрасния свят на бъдещето, а постепенно, но неумолимо се превръщаше в мит, по подобие на героическите митове, които повечето народи, бяха поставили в началото на своя път в Историята. Рушеше се Гутенберговата цивилизация, изградена на печатното Слово и неговите Смисли на възприятията на света, историята и човека в културната Координата на отделните големи регионални цивилизации с хилядолетни корени в историята. Разните вариации на символното изкуство и философската херменевтика, които се бяха опитали да разширят смисловата галактика на словото още в края на ХІХ в. и началото на ХХ бяха притиснати от вълната на движещите се картинки (киното), а от 70-те г. на същия ХХ в. от цунамито на дигиталните технологии, които чрез различните уреди и устройства преградиха духовния хоризонт на масовия човек, подменяйки неговия реален свят и възприятия с онези картинки и внушения, които му подаваха хилядите телевизионни програми, смартфони и таблети. Човекът ставаше гражданин на света и в същото време все повече нямаше представа кой е той самият.

Паралелно с тези процеси поставените в движение огромни, стотици милионни маси население както в своите страни, така и в глобалното геопространство поради икономически, военни, климатически и други проблеми в нарастващи мащаби и ускоряваща се динамика излизаха от координатата на своя локален, национален или регионален цивилизационен психокосмос, за да влязат в друг, чужд на тях психокосмос, като самите в състояние на стрес предизвикват стрес и катаклизми в координатата на приемащите ги.

Принципът на Релативизма, формулиран от А. Айнщайн преди столетие, за космическите обекти, т.е. за Вселената, според който физическото време и пространство са относителни и се определят от масата, скоростта на движението и енергията/гравитацията на тези небесни обекти и където единствено абсолютна величина е скоростта на светлината, всъщност е Универсален принцип и със същата сила важи и за еволюцията на живота на Земята и за човешката история. За съжаление, както френските материалисти и даже диалектикът Г.Хегел се опитаха да обяснят историята в съответствие с представите за стационарната Вселена на И. Нютон, така това продължиха да правят и такива велики философи на историята като К.Маркс, А. Тойнби, П.Сорокин, предлагайки своите европоцентристки или други схеми, според които историята в установените стационарни пространства се движи “от” “до” или следва логиката на биологическата еволюция.

В действителност Историята, както и Еволюцията на Универсума, а не само на живота е открит, многолинеен, многовариантен процес с непрекъснати бифуркации и кохезии, симбиози и синтези за един или друг период. Но докато на нивото на физико-химическите и биологическите процеси той е естествен процес и има своята логика в рамките на големите системи, то в Историята той в много случаи зависи от съзнанието, знанието и волята на субекта на дадено историческо действие, т.е. от избора. И само от избора направен върху базата на определени условия и реални възможности в дадено конкретно пространство на Земята може да се прецени в каква степен даден народ и неговия естествен авангард (елит) действа свободно, е свободен субект на своята съдба...

Всъщност процесите и явленията, които тресат човешката цивилизация в различните и месторазположения на планетата независимо от степента на социално-икономическата им и духовно-културната им развитост и възможности не се родиха вчера, след края на Студената война, подобно на Атина Палада от главата на Зевс с пълно бойно снаряжение, а са логико-историческо следствие от разпада, който започна през втората половина на ХІХ в., след изчерпването на потенциала на Класическата епоха Логиката на историята изискваше във формите и структурите на националните държави на свободните и суверенни народи в съответствие с традициите и националните си идентичности народите да реализират за всеки човек-гражданин великите принципи на свободата, равенството (социалната справедливост), братството (солидарността). Но в условията на започналия разпад стана ясно, че родените в годините на Френската революция (1789-1794гг) политически идеологии вдъхновяват различни философии на историята, които вдъхновяват различни групи и класи население в името на едни или други проекти за обществено обустройство – Марксизъм, Философия на живота, Прагматизъм, позитивизъм с множество техни модификации, интерпретации и синтези. Всяка от тези философии определяща от своята позиция духа на епохата и родила съответните философско-политически доктрини за неговото преустройване роди през ХХ век своите ектремни политически чудовища в лицето на фашизма, нацизма, болшевизма, полпотизма и т.н., а в края на самия ХХ в. и неолиберализма, обявен за идеологията на глобализма.

Но гибелта на духа на Класическата епоха на Новото време и Просвещението, чиито хуманистични фундаментални принципи и ценности се опитаха да реанимират във своите философско-политически проекти в края на ХІХ и началото на ХХ в. Марксизмът, Философията на живота и Прагматизмът, опирайки се на оръжието на Словото, родено от Гутенберговата цивилизация беше предопределена от възхода на епохата на Дигиталната цивилизация, на Масмедиите и техните вездесъщи присъствия и сугестия. Капиталът, тресящ се десетилетия под ударите на Интернационала, въплътил идеалите на Новото време и Просвещението и образците на Френската революция (1789 г.) за свобода, братство, равенство в утопията на комунизма , и под ударите на вдъхновения от мистиката за “зова на кръвта” и”расовото превъзходство” – нацизъм/ фашизъм, сам роден, по прекрасната метафора на К.Маркс като Бога-Син от Бога-Отец (Финансовата олигархия), под формата на индустриалното производство с всичките негови характеристики, (който се връща накрая при този самия Бог-Отец като му прибавя нова енергия и го прави по-силен), получи липсващото му звено в лицето на Масмедиите – Бога-Дух. Така Капиталъзмът изгради своята система на “Светата Троица”.

И затова не случайно, сразил, благодарение на огромната и решаваща роля на марксистко-ленинския съветски социализъм нацизмът/фашизмът, Капиталът се зае с помощта именно на Бога-Дух да се разправи със своя спасител и принуди същия този държавен социализъм, чийто елит, т.е номенклатура се оказа негодна да го реформира в съответствие с променения дух на епохата и възможностите на новите технологии за производство, организация и комуникация, управление и въздействие, да рухне и коленичи, а представителите на същата тази номенклатура и техните наследници да прегърнат неговите принципи и ценности.

Но резултатът на финала на тази битка подготвян през всичките години на Студената война между двете обществено-икономически и политически системи, придоби особено остри форми през осемдесетте години на ХХ в., когато и водещата сила на капитализма – САЩ и тази на държавния социализъм – СССР започнаха своите реформи. За съжаление на човечеството, както съм писал не веднъж, и двете обществени системи вместо да вървят напред, използвайки новите технологии и възможности за повишаване на ефективността на своите производства и демократизиране, социализиране на обществените отношения, се върнаха назад. Но ако капитализмът се върна към своята “класика” в лицето на идеологията на неолиберализма, което усили неговите ексктремни ходове и политика спрямо собствените народи и спрямо останалата част от света, то държавният социализъм, първо на СССР, а след това и на останалите източноевропейски страни, се повлече към неадекватните за епохата идеи на В.Ленин за “новата икономическа политика” (НЭП-а) от 20-те години на ХХ в. които се оказаха напълно негодни за реализацията на Горбачовата “перестройка”. И затова много точно още през 1987 г. дисидентът Ал. Зиновиев –(професор- герой от ІІ св. война) нарече “перестройката” – “катастройка”.

Така, колкото и да звучи парадоксално капитализмът победи социализмът не със своите ядрени оръжия и системи на ПРО (“Междузвездни войни”), а със своята реанимирана идеология на либерализма, но вече в екстремните й форми на монетаризма, на универсалния маркетизъм (Всичко е пазар, всичко се продава. Няма нищо свещено. Няма никакви финдаментални ценности. Всичко е свободно.). Именно неолиберализмът като патологизира демокрацията и десакрализира , обезсмисли всички ценности, които човечеството в своя исторически възход е установявало като символи на неговата цивилизованост, откри шлюзовете на Абсолютния релативизъм.

Но всичко това не можеше да стане в предишната епоха на Гутенберговата цивилизация, където господстваше словото, което водеше смислите. Но то стана и става именно в тази епоха на електронните, дигиталните медии. Затова . всъщност победата на неолибералният капитализъм установиха масмедиите, “Бога-Дух” на капитала. Капитализмът беше разбрал, че не с усилване на идеологическата дейност и изостряне на идеологическата борба с постановления, лекции и решения, както правиха Комунистическите партии на СССР и другите социалистически страни от Източна Европа т.е. със старите вече оръжия на Гутенберговата цивилизация, ще победи своя опасен противник за бъдещето на човечеството, а именно с помощта на Картинките и сугестията.. Както посочи още през 2000 година един испански професор, 3/4 (три четвърти) от картинките, които заливаха света от екраните на киното, телевизорите, компютрите, GSM-те бяха made in America. И всичко това работеше в полза на победителя. Много бързо красивата, провалена от управляващата върхушка на комунистическите партии в страните от Източна Европа и Русия, мечта за социална справедливост, благоденствие и свобода беше обругана и заменена с “американската мечта”, с мечтата да се правят “много пари”, няма значение как. Това там разни идеалисти да се опитват да вразумят оскотялата от бедност и деградирала маса беше равно на лудост. Защото от телевизора, от таблета, от смартфона, от компютъра, от филмите на всичките тези потребители – от професора и шефа на някаква фирма до домакинята, студента и последния прекарий, неграмотния ром (циганин), услужливи, с лакейско сервилничене към новите си господари анал лизатори, коментатори, политлизатори говорят: “Тука гледай ! Не мисли!”De te fabula narratur! (“За тебе се разказва тази история! –лат. ”)

Един американски японец, нашумял повече от руските либерали и “олигарси” (“воры в законе”), беше обявил още в края на 80-те години на ХХ в., “краят на историята” , защото бил победил либерализмът. В действителност няма и не може да има край на историята, защото била победила някаква идеология в някаква част от геопространството, в което израства и прави своята култура и цивилицаии човечеството, следвайки хода на своята история. Край на историята може да има само, когато човечеството загине като род, било в катастрофална война, било от природен катаклизъм (огромен астероид удари земята) или от климатична катастрофа. И първият, и третият вариант са възможни като форма на самоубийство на цивилизацията, ако тя продължава по този път, който й чертае либералният, т.е. неолибералният капитализъм Защото “да правиш пари”, когато милиарди човеци живеят в ужасна мизерия и неграмотност, стотици милиони са безработни, стотици милиони са прогонени от домовете си и родните си места стотици милиони са инструменти на престъпност и тероризъм; “Да правиш пари”, когато човечеството е заплашено от глобални проблеми и деградация е чудовищно безумие! Но всеки процес като елемент от Еволюцията на Универсума има своя край, своята сатурация, предел.

По такъв начин още днес можем да посочим, че без да е стигнала до своя край цивилизацията, там където се разпорежда неолибералният капитализъм, изпадна в състояние на ЦунгЦванг, защото няма разумен ход, защото всеки следващ ход ще бъде или грешен или катастрофален. Но в състоянието на ЦунгЦванг, когато елитите, т.е. управляващите бюрократични и различни престъпни групировки - инструмени на Световния олигархат (Бога-Отец на капитала) нямат печеливш ход и с помощта на масмедиите (Бога-Дух) продължават да манипулират, сугестират, зомбират масата, която се е вторачила в екраните, от където им говорят възкръстналите мумии на Оруел: “Тука гледай! Всичко е стабилно! Не мисли! Няма друга алтернатива!” инстинктът на народите като инстинкт на живота започва да работи. Историята започва да се компресира. Миналото и бъдещето стоят не някъде преди, далече и някъде кой знае къде, далече напред. Те стават елемент от настоящето. Те стават сега.Те влизат като жива реалност в битката на живота. В условията на размазващия и нивелиращия всичко различно в културите на народите и на самите човеци плурализъм и абсолютен релативизъм, компресирането на историята е проява на инстинктът за Индивидуализация, заявяване на всеки народ и на всеки човек “Кой е”. Народите, както и отделните мислещи техни представители не искат да стават “никой”, да се оставят да бъдат просто “тесто”, “глина” които Световният олигархат (“Бога-Отец” на капитала) с помощта на ТНК (Транснационалните корпорации – “Бога Син”) и Масмедиите (“Бога-Дух”) да замесва по свой “джендър проект”. И затова не е странна тази тяга към миналото, към корените, особено на онези народи като българския, които нямат хоризонт в ситуацията, в която са поставени през последните десетилетия. И или трябва да умрат, или да се борят и да възкръснат. “Свобода или смърт!” – викът на Априлци 1876 г. все по-силно отеква в умовете на бдящите и на събудените! И този вик се слива с 80 години по-късно прозвучалия вик на едни други въстаници отвъд океана “Родина или смърт!”и заедно подготвят зараждащият се нов ураган на историята...

Защото компресирането на историята не е някакъв страничен процес на ставащото в наши дни, а е един от ефектите на глобализацията и компресираните време и пространство на човешкта цивилизация. Всичко това взето в неговите измерения и синергия с останалите явления и процеси, неназовани в този текст, но съпъстващи ги, формират духа на епохата на тази част от човечеството поставена в състояние на ЦунгЦванг. Въпросът е :”Има ли все пак ход човечеството да излезе от това състояние?”

И ако един голям народ, една държава-цшивилизация от възхождащата “Голяма Евразия” има и следва своя Път към благоденствие и повече свобода и демокрация в сътрудничество с останалите народи да гради общото бъдеще (за което аз писах и ще пиша още- б.а.), то за останалите народи, разпадащи се в условията на квазидемокрацията и абсолютния релативизъм на неолибералния капитализъм има ли някаква абсолютна величина, така както в космоса това е скоростта на светлината, върху която биха могли да се опрат и да тръгнат напред, откривайки хоризонт за своето бъдеще?

Отговорът на този въпрос го дават самите народи, по-точно, онази мислеща и смело заявяваща го в малкото свободни от пресинга на Олигархата, на неолибералния глобализъм електронни и публични медии.

На първо място, свобода и суверенност на всички народи , които сами да устройват своя обществен порядък в съответствие със своите културни и национални традиции и зрелостта на своя народ. Край на всякакви блокове и имперски съюзи, на всякакво противопоставяне в името на нечии интереси.

Второ, свобода и равенство на всички граждани, независимо от раса, пол, вероизповедание.

Трето, социална справедливост за всички и следване на такъв обществен ред, който да защитава правата, свободите и отговорностите на всички, като им предоставя възможности според техните способности и интереси да се реализират пълноценно в съответна обществено необходима дейност.

Четвърто, грижа и солидарност за всички, които поради възраст или заболявания нямат възможност за пълноценна реализация и солидарност с всички изпаднали в беда поради заболявания, техногенни или природни катаклизми.

Пето, преустройване на всички световни и обществени институции в съответствие с равенството и равнопоставеността на всички народи. Всички спорни въпроси или въпроси от глобален характер да се решават по пътя на диалога и консултациите, по пътя на извеждане на общите интереси и общата отговорност напред.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели