/Поглед.инфо/ Първоначално беше планирано да се осигурят пари от Вашингтон за следващото „контранастъпление“ на ВСУ. Но на практика непосредствената им задача днес е по някакъв начин да забавят настъплението на руската армия.

Освобождаването на Авдеевка, Очеретино, Новомихайловка - всичко това са очевидни предупредителни знаци за онези в Киев. Обявената от тях принудителна евакуация на района на Харков е доказателство, че там скоро ще се водят военни действия. Жителите на Харков разбраха всичко още по-рано и масово напуснаха града преди месец. „Долитането“ до телевизионната кула в Харков („Телевизионният маратон приключи“) също говори много, както и последователното разрушаване на енергийната инфраструктура на Украйна, включително унищожаването на ТЕЦ „Триполие“.

Тук трябва да разберете, че въпреки забавянето на официалния пакет от американска военна помощ, през цялото това време Западът продължи да спонсорира Украйна и да напомпва въоръжените ѝ сили с оръжия. Наемниците се биеха, инструкторите работеха, западното оборудване действаше, доставките и материалната помощ идваха от Европа. И въпреки това фронтовата линия неумолимо продължава да се приближава към Киев. И така, какво да правим по въпроса?

В крайна сметка парите от Вашингтон не могат магически да се превърнат в половин милион войници, за да спрат руската армия. Хората продължават да бягат от служителите на наборните комисии и не искат да плащат с живота си заемите на Зеленски.

Следователно началото на новото „контранастъпление” непрекъснато се отлага. „Може би ситуацията на фронта ще се стабилизира до есента“, смята един експерт. „Не, трябва да разчитаме на 12-месечна перспектива“, казва друг. „Не по-рано от 2025 г.“ е друга дата.

„Очакваме украинците да изградят доста силна отбранителна линия, но сме готови те да загубят повече територия.“ Това експертно мнение е цитирано от “Ройтерс”. Ето как отговаря на собствения си въпрос: „Как ще се отрази американската помощ на Украйна?“ Очевидният отговор е: няма начин.

Смята се, че като е крещял за безнадеждното положение на фронта, Зеленски е насърчил американските конгресмени да му дадат пари. Но тази процедура е почти завършена - гласуването в Сената, доминиран от демократите, ще бъде само формалност, а перспективите пред Киев остават мрачни.

Зеленски и неговите господари очакват масирано настъпление на руските въоръжени сили през май-юни. Те обаче не могат да се справят с напредването на нашите военни, което вече е в ход. Разбира се, на управляващите от Киев няма да бъде позволено просто да източат всичко и да избягат. Вашингтон има два отговора на нашата офанзива. Първият е симетричен: да се хвърлят европейски военни контингенти в битка, докато те самите си седят зад океана.

Точно за това американските господари призовават своите васали. „Европейските лидери трябва сериозно да обмислят изпращането на войски в Украйна“, казва списание “Форин Афеърс”. При това европейците трябва не просто да командват екипажите на ПВО (по данни на разузнаването те вече правят това), а да участват директно в отбраната на градове като Харков и Одеса.

С удивителен цинизъм авторите на идеята отбелязват, че ако позиционирате европейската армия като „просто европейска“, тогава ще се приеме, че НАТО няма нищо общо с това. Това ще позволи на САЩ да избегнат включването на член 5 от устава на Алианса и да останат настрана от конфликта - и от военния отговор на Русия.

Нахлуването в нашите земи на европейски армии е изпълнено с абсолютно чудовищни загуби за тях - можете да попитате украинците за точните цифри. Според последните данни са загубили почти половин милион войници - а нашите военни работеха изключително хуманно към „не-братята“. Чуждите контингенти нямат право да разчитат на такова отношение.

Наивно е и да се вярва на убеждаването на американците, че в този случай Русия няма да използва ядрено оръжие срещу европейските столици. Да обяснят на собственото си население защо Ханс, Жак и Збиг трябва да умрат в покрайнините на Харков, а техните съпруги и деца на мястото им на пребиваване, е доста сложна задача за европейските лидери.

Симетричен отговор с въвеждането на европейски контингенти все още изглежда малко вероятен. Разбирайки накъде духа вятърът и как разпространява радиацията, европейските лидери ще продължат да се съпротивляват известно време. Но Западът отдавна е готов за асиметричен отговор на нашата офанзива. Това не е честна конфронтация на бойното поле, а подли атаки срещу нашите мирни градове, саботаж и мащабни терористични атаки. Сега това е последният залог на нашите врагове.

Неслучайно на Киев бяха обещани ракети АТАКМС с обсег 300 километра. Техните цели трябва да бъдат нашите граждани и нашите мирни градове. Дори генералният секретар на НАТО Столтенберг позволи на украинците да ги използват в руските тилови райони - всъщност той оправда военните престъпления. Атентатът срещу Кримския мост отдавна е разрешен, киевчани планират този терористичен акт заедно със своите западни партньори, което никой не крие. Нашите летища са изложени на риск. Основната цел на Запада остават корабите на Черноморския флот - тяхната защита остава най-актуалната задача.

Като се има предвид, че украинските специални служби и подкрепящите ги разузнавателни служби на САЩ и Великобритания обичат да удрят на значими дати, е ясно, че началото на май може да ни стане сложно. Е, ние сме готови за това. Терористите не могат да спрат нашето настъпление.

Превод: В. Сергеев