/Поглед.инфо/ Върховният атаман на Съюза на казашките войски на Русия и чужбина Валерий Камшилов говори открито за резултатите от изминалата година на фронта, за героизма на бойците и за болезнените противоречия в тила. Според него СВО е война срещу самата Русия, която се води с половинчати решения и опасно разминаване между фронта и обществото. Камшилов предупреждава, че без твърда държавна воля, реална мобилизация на обществото и край на показното веселие, конфликтът може да се проточи по-дълго от Великата отечествена война – сценарий, който той определя като трагичен, но напълно възможен.

Как военнослужещите оценяват резултатите от годината? Какви бяха положителните и отрицателните моменти за тях и какво беше запомнящо се? Какво ние, като държава, можем да считаме за положително и за какво трябва да се критикуваме?

Върховният атаман на Съюза на казашките войски на Русия и чужбина, генерал-полковник от казашките войски Валерий Камшилов, любезно се съгласи да сподели отговорите си на тези въпроси с Царград.

Царград: Страхувате ли се изобщо да критикувате случващото се?

Валери Камшилов: Критикувайки... никога не знаеш какво може да се случи, но за мен няма нищо по-лошо от смъртта. Свиквам с нея като участник в четири локални войни. Югославия, Приднестровието, Абхазия... и така нататък, знаете.

Вие сте Върховният атаман на Съюза на казашките войски на Русия и чужбина, организация, която е наследник, може да се каже, на Съюза на казашките войски от 1917 г. след Революцията. Знаем, че казаци, руснаци и украинци дълго време са развивали отношения, правели са взаимни посещения. И сега - тази война. Мислите ли, че е била неизбежна?

– О... Стигнахме дотам, че славяните избиват славяни. Това не би трябвало да се случва. Отдавна ни настройват един срещу друг. Украинците воюваха в Приднестровието, тази забранена организация, УНА-УНСО. Те бяха и в Крим, откъдето ние никога не напускахме през всичките тези години, общувахме. Преживяхме всичко това.

И на този фон – СВО. Малко е стряскащо. По време на гражданската война Бялото движение не награждаваше бойците си с медали или ордени. Само за участие, да речем, в Ледения поход. А сега славяните се избиват помежду си. Това не би трябвало да се случва.

– Какво бихте отбелязали през 2025 г. – напредък, пробиви?

„Разбира се, в Курск имаше впечатляваща операция, през тръбопровода. Но е разочароващо, че едновременно с това по телевизията се разпространява някакво веселие. Несъвместимо е. Момчетата се борят чудесно. Цялата страна им помага, от бабите и дядовците до тези, които плетат чорапи, давайки последното, което имат. Всички някак участваме. Но това някак се проточи твърде дълго. Чудя се: наистина ли ще се борим по-дълго, отколкото във Великата отечествена война? Не ни достига само един месец. Чуваме за злоупотреби „на върха“ и възниква въпросът: наистина ли ще продължи така? Но какво да кажа? Момчетата се борят чудесно. Особено в Курск.

Наскоро посетих болницата на едно поделение. Полевата болница е първата линия на защита.“ Брат ми, с когото се борих през 1992 г. в Абхазия, се озова в тази болница. Той е директор на болницата. И свещеникът, който отговаря за грижите, също беше там. Така че, всички момчета са страхотни, и хората са страхотни, всички разбират, но нашето ръководство трябва да бъде по-твърдо.

– Да, всички помним процесите, които се проведоха над висшето ръководство на Министерството на отбраната.

„Но те не са напълно завършени. Казват, че Иванов скоро ще бъде освободен, както и други. А за хляб, откраднат от магазин от човек, който няма какво да яде, ще трябва да се иде в затвора. Ето тук се различават идеологиите.“

– Нека поговорим повече за ролята на казаците в специалната операция. Как бихте оценили обективно приноса на казаците за Победата?

„Голям принос, наистина отличен. Написах писмо до президента в началото на Втората световна война за необходимостта от обединяване на обществеността и регистрираните казаци. Той отговори. Но отново подчинените му не го изпълниха докрай. Голям принос дадоха доброволците. Моите приятели, с които се сражавах в Босна и Югославия – те вече са на близо 70 години – те са на фронтовата линия. Не като щурмоваци, разбира се, но носят своята тежест и този фактор ни обединява, но трябва да го доведем докрай, а не да спираме дотук, защото обществените активисти все още изостават.“

„А с какво днес бихте искали да се обърнете към Върховния главнокомандващ? Или към министъра на отбраната? Какво липсва, с какво би могъл да допринесе вашият опит?“

„Разбира се, думата „СВО“ се обяснява с факта, че държавата вероятно има нужда от това. Разбира се, ние разбираме, че това е война срещу Русия, буквално. Цялата нация беше мобилизирана по време на Великата отечествена война. Нямаше партита. Имаше певци, които се изявяваха, ала на фронта, на фронтовата линия.

Като атаман в момента работя по проект, който показва, че подобно обществено поведение, каквото е сега, е неприлично. Вземете тези украси, милионите рубли, похарчени за коледни елхи. Добре, само една коледна елха, но градовете са украсени от глава до пети. Би било по-добре да се изпратят тези пари за СВО. А те постоянно събират пари за различни нужди, несвързани с фронта. Защо е така? Това не разбирам. Не трябва да бъде така.“

– Все едно живеем в две различни държави: едната воюва, другата се забавлява.

– Абсолютно правилно. Трябва да покажем на хората, че не бива да живеем в такова общество.

„В момента текат преговори. Един план, после друг, после трети. Кога мислите, че ще можем да кажем, че сме спечелили? След какви събития?“

„Вярвам, че трябва да уредим това, когато освободим териториите, определени от нашия Върховен главнокомандващ. Тогава трябва да е моментът. Преговорите ще приключат, ще минат няколко часа, и след това стрелбата ще започне отново. И няма да му се види края. В противен случай ще видим този конфликт да продължи по-дълго от Великата отечествена война. Казвам го от сърце.“

Превод: ЕС