/Поглед.инфо/ Криза на легитимността

Кризата на институциите обяснява в най-голяма степен кризата на легитимността. Властта (по-точно властващите), напълно се е откъснала от проблемите на обществото. Пропастта между властващи и народ все повече се задълбочава. Арогантността на властващите в най-висока степен се проявява в мълчаливия им отказ да изпълняват императивни разпоредби на КРБ, в суспендиране на неотменимите права на гражданите, разписани в глава Втора. На хилядите напомнителни писма, сигнали, експертни доклади, както и законодателни предложения по чл. 45 от КРБ[1] до председателя на НС, с копия до председателите на парламентирните комисии, няма никаква положителна реакция от страна на „компетентните органи”. Длъжностните им лица дори отказват да ни удостояват с отговор. Но не отказват ежемесечно да инкасират заплатите си, които им се изплащат от нашите пари, от данъците на данъкоплатците!

На многобройните автентични граждански сдружения и организации, които нямат външни „донори”, категорично се отказва и достъп до медиите. Дори до обществените медии, които също се издържат от данъците на данъкоплатците. А престъпните социално-опустошителните деяния на подкрепяните от властта олигархични мафии продължават. Как иначе да обясним загубата на близо една четвърт от населението на България през годините на „прехода”, ако не е с действието или бездействието на властимащите, на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че престъпните проявления са институционализирани, че у нас престъпността е единствената действаща институция?

„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху правителството, парламента и съдебната власт... Увеличила е влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи в доклад още през 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София, цитиран от в. „24 часа”, сайта „Биволъ” и др.[2]

В първото по рода си у нас изследване на организираната престъпност, авторите Лада Паунова и Пламен Дацов – съдии в Софийския апелативен съд, разкриват симбиозата между лица от организираната престъпност, държавния апарат и общините и повдигат алармиращи въпроси.[3] „Държавата се управлява като бандитска шайка”, обобщава на страниците на в. „Труд” адвокатът-правозащитник Михаил Екимджиев.[4] Васил Василев, виден общественик и основател на Съюза на работодателите в България, алармира: “Тоталитаризмът се промъква в обществения организъм и се намесва безцеремонно в икономиката, а оттам – навсякъде в обществения живот. Тази тенденция се наблюдава отдавна, отпреди повече от десет години, но придобива вече застрашителни размери”[5]

България е в ситуация на задълбочаваща се криза на легитимност не само защото през последните години на парламентарни избори участват под 49% от имащите право на глас; но и защото властта показва удивителна негодност да управлява. Докато народът вече показва сериозни признаци на пробуждане. Критичната точка отдавна е премината: над 51% от българските граждани, независимо от пъстротата на настроенията им, на идейните им, политически, професионални, възрастови, образователни и др. различия, се обявяват против статуквото, против системата, която убива. Те не желаят да участват в налаганият им „демократичен” спектакъл. По примера на Махатма Ганди, те активно демонстрират своята пасивна съпротива срещу произволите на властта. Все повече български граждани си задават въпроса: „Защо Виктор Орбан в Унгария, както и останалите страни от т. нар. Вишеградска четворка могат, а ние не можем?”

Мнозинството българи иска промяна, жаждува за възмездие и възстановяване на ограбеното, за възстановяване легитимността на управлението. Но това едва ли ще може да се постигне от партиите, сервилни към Брюкселския мейнстрийм. Необходимо е обединение на всички национално отговорни патриотични сили, на браншовите организации, които са подложени на корпоративния натиск на властта, на гражданските сдружения, които не се финансират пряко или косвено от правителства и фондации от соросоиден тип. Обединение в името на една цел, един идеал, една мечта!

Как да се обединим?

Това е реално изпълнимо, ако стотиците автентични правозащитни, професионални, патриотични, граждански организации и сдружения (които не получават пряко или косвено финансиране от правителства и правителствени агенции, от сивата икономика, от частни фондации от соросоиден тип у нас и чужбина), се обединят в името именно на такава цел. Да й дадат гласност. И гражданите – независимо от условията при които живеят, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, политически симпатии, образование, имуществено състояние, статус и т.н. – да се включат активно в процесите на вземането на решения. Гласът им да бъде чут по всички въпроси които засягат битието и благосъстоянието им. Глобализацията да бъде обърната към хората, в интерес на народите, на глобуса.

Нека направим уточнение: какво точно разбираме под неправителствени организации и граждански сдружения (НПО)? Нямаме предвид граждански сурогати, от рода на т.нар. ГОНГО групи (съкращение от GONGO-Government Organized Non-Government Organization), чиято основна задача е да бъдат „кучета-пазачи” на статуквото, да лобират за съхраняване господството на онези, които им плащат. Това са дейности, несъвместими с гражданските. Но трябва да изглеждат като граждански, неправителствени; да демонстрират загриженост по критични проблеми на правителствата (недемократични действия, корупция и т.н.); да организират дискусии и конференции; да посредничат или директно да участват в разработването на поръчкови проекти – най-често чрез щедро външно субсидиране – по специфични вътрешни или международни проблеми; да демонстрират защита на “ценности”, на “човешки права”, на “свобода на медиите”; да бъдат представяни за независим глас на “международната общност”, “демокрацията”, “пазарната икономика”; да обявяват за корумпирани всички правителства, които господарите на света искат да премахнат...

Такива ГОНГО групи се финансират от външни спонсори, със задача да влияят върху политическите процеси в дадена страна;[6] плаща им се, за да отстояват определени политически интереси, да обезпечават данъчни облегчения за своите патрони; считат се за креации предимно на недемократични правителства.

Тук иде реч за автентичните граждански сдружения. От 80-те години на ХХ век някои от тях успяха да завоюват сериозни позиции, да насърчават участието на хората в управлението на редица страни от Европа, Азия, Латинска Америка. Философията на такива организации е, че хармония в управлението може да се постигне на базата на взаимодействие между трите главни субекта, трите кита на обществото: правителство, бизнес и граждани. Колкото и да изглежда утопична тази идея, не може да се отрече, че тя е голямо предизвикателство. Впрочем всички големи идеи в историята на човечеството са били считани за утопични, преди да бъдат реализирани на дело.

Успехът на новия курс в Съединените щати през 30-те години (New Deal) до голяма степен се дължи на баланса между властта и корпоративните интереси; предоставяне правото на глас на уязвимите групи от населението, включително сдруженията на потребителите, организациите на работниците, на земеделските производители (фермерите), и на групите в неравностойно положение. Тази политика не е загубила значението си и днес, се сочи в доклада за 2017 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), призоваващ към отхвърляне на "неолибералните рецепти" и "пазарния фундаментализъм".[7]

В правовите държави гражданите, чрез своите сдружения, активно участват в процеса на вземането на решения. Играят ролята на колективно съзнание. Посочват къде и какви са грешките на управлението. Как то да се подобри. Коригират и съответно подпомагат властта. И онези правителства, които могат да виждат отвъд всекидневните си проблеми, които могат да бъдат максимално обективни, са благодарни за критиките и подкрепата. За безплатните съвети. За здравословния тласък към усъвършенстване на гражданското общество. Защото в сложните процеси, които се извършват днес, организациите на гражданите могат да изпълняват изключително важна роля. Да осъществяват важни функции, които нито правителствата, нито бизнеса могат да изпълняват сами. В интерес на хората. В името на добруването и просперитета на своите народи!

Вярно е, че бизнесът днес е неимоверно силен. Правителствата, които по закон трябва да регулират взаимоотношенията, да се грижат за обществените интереси, все повече абдикират от задълженията си, забравят за обещанията си веднага щом дойдат на власт и започват да обслужват само и единствено корпоративните интереси. Но нито едно правителство не е оцелявало без продуктивен контакт, без честен диалог, без обратна връзка с обществото. Всички български правителства на прехода банкрутираха защото, според нас, не успяха да спечелят доверието на гражданите, не допуснаха прякото им участие в процесите на вземането на решения.

У нас са налице граждански и професионални сдружения, представляващи милионната маса от пенсионери, военноинвалиди, резервисти, учители, лекари, и много други, които представляват огромното мнозинство на българските данъкоплатци. Въпреки че не получават материална подкрепа за своето съществуване и дейност, в техните редици продължават да се творят идеи, предложения, програми за промяна. Много от идеите им разчитат на подкрепата на определени партии. Но да се бориш срещу статуквото чрез средствата на статуквото, е илюзия. Нещата ще се въртят в същия порочен омагьосан кръг, откъдето са започнати.

Повечето от тези автентични сдружения и организации не отчитат реалните възможности за промяна, които предоставя на първо място КРБ. Просто, посланията на Конституцията не се познават; а вещото тълкуване на нормите й, постоянното позоваване на правата, императивно разписани във върховния ни закон, предоставя неизчерпаеми възможности за гражданска мобилизация, за разголване на порочните практики на властта.

Друг фактор, който не се отчита е, че България е член на НАТО и на Европейския съюз, с произтичащите от това задължения, но и права. Членството в тези две организации предоставя редица възможности за реализиране на промяната, стига обаче те да се познават. Струва ни се обаче, че и властта не ги знае. Или ако ги знае, няма политическата воля да се бори за тяхното отстояване и реализиране. За разлика от други страни-членки на Евросъюза и НАТО, най-вече страните от Вишеградската четворка.

Точно тук може да бъде историческата мисия на обединения граждански сектор. Да влезе в продуктивен диалог с правителствата, да ги подпомага за възстановяване на баланса, за ревитализиране на демокрацията. Разбира се, всичко зависи от гражданите, от самите нас. От нашата активност и готовност да отстояваме идеите си единни. Да изразяваме своето мнение, своя глас – единни! Да демонстрираме единство! Защото правителствата едва ли ще искат да разговарят поотделно със стотиците НПО.

 

Но ако се обединим за целите на ефективни действия, които да доведат до ефективни решения, ако успеем да се утвърдим като част от единен съзидателен конструктивен процес, правителствата ще бъдат принудени да разговарят с нас. Защото граждани винаги е имало и ще има, докато правителствата идват и си отиват! Защото след всеки мандат идват избори. А вот не се печели, ако липсва пълноценен и здравословен контакт с обществото. Защото Сivis longa, imperium brevis! Гражданите са вечни, властта е тленна!

(следва)

в. Нова зора, бр.6/2018

-----------------

[1] „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи” (чл.45 от КРБ).

[2] Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства, в.„24 часа” 21.03.2011<http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803>[10.10.2016]; Българската организирана престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks първоначално публикувана в редактирана версия на сайта на в. „Гардиън”, „Биволъ”, 02.05.2011<https://bivol.bg/05sofia1207>[10.10.2016];

[3] Паунова, Лада и Пламен Дацов, 2010, Организирана престъпна група, С., изд. „Сиела”.

[4] в. „Труд”, 26.04.2013 <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1948156>[30.04.2013; архивът на trud.bg e в процес на прехвърляне към новия дизайн на сайта и в момента е недостъпен];

[5] в. “Труд”, 27.06.2011 г.

[6] примери за такива мними НПО вж в: Moisés Naím, Democracy's Dangerous Impostors, in: The Washington Post, April 21, 2007;

[7] Trade and Development Report 2017, http://unctad.org/en/pages/PublicationWebflyer.aspx?publicationid=1852; също публикацията на агенция „Ройтерс”, озаглавена: U.N. calls for global economic makeover to replace neo-liberalism http://www.reuters.com/article/us-un-economy/u-n-calls-for-global-economic-makeover-to-replace-neo-liberalism-idUSKCN1BP2IR?utm_campaign=trueAnthem:+Trending+Content&utm_content=59bacab004d30115c47a2ac4&utm_medium=trueAnthem&utm_source=twitter


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели