Който не чете – не става кмет!

/Поглед.инфо/ Политическата реклама (политическият маркетинг) се заражда чрез заимстване на техники от търговската реклама (търговският маркетинг) през XIX век, след като се оказва, че са ефективно средство за продажбата на стоки и услуги. Това го знае всеки първокурсник, докоснал се до материята „реклама“. Ако продавачът успее да убеди купувача, че има изгода (benefit) да купи предлаганата стока или услуга, то търговската реклама успешно е постигнала целта си. При това изгодата трябва да бъде конкретна, купувачът сам да стигне до извода, че има лична изгода от предлаганата му сделка. В повечето случаи не се интересува дали и други ще имат същата изгода. Може да има изключения, но те само потвърждават правилото: главното, което мотивира купувачът е лично той/тя каква изгода ще получи.

Същото е и с политическата реклама. Какво обаче видяхме на последните общински избори? Конкретно в София се наслушахме на брадясали вяли обещания за нови детски градини, спиране нa презастрояването, асфалтирани улици, нови тротоари, край на „ремонта на ремонтите“; дори че било по-добре „държавна собственост, отколкото Държавна сигурност“. И билбордове за милиони, милиони – все от нашите данъци и такси...

Каква е личната изгода, какво конкретно би получила средностатистическата електорална единица от тези обещания? Нула! На столичанина му е писнало три десетилетия да чува едно и също. Видяхме и резултата: 70 процента отказват да участват или не подкрепят никого в този „електорален“ цирк. Защото и днес столицата остава един от най-мръсните, най-несигурни, с най-многобройни ПТП и човешки жертви, с неподдържана, неефективна инфраструктура, (гр)адски транспорт и т.н., и т.н., градове в Европа.

Тъмносиньо мръсна София!

Дори в центъра, когато се спъна в някоя плочка или кракът ми неочаквано потъне в дупка, винаги се сещам за пародийната елегия на слънчевото дете на българската поезия:

„Тъне в смрад и рядка кал

рядката по хубост столица

и души ме зла печал,

сякаш ще изплащам полица.“

Впрочем, при 30-процентно участие от имащите право на глас (а налице е обосновано предположение, че част от този вот е контролиран, дори имаме признанието в „оня запис“ на Кирил Петков и Асен Василев, че можели да манипулират вота), в правовите държави такива избори се обявяват за невалидни.

Но да се върнем към изгодата

На 3 септември 2007 г. публикувах в органа на СБЖ в. „Поглед“ статия под заглавие: „Ако бях кмет или... какво искат столичани“, препечатана във в. „Нова Зора“, а години по-късно – и в поглед.инфо (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/ako-byah-kmet-ili-kakvo-iskat-stolichani.108699). Имам и други публикации на същата тема (https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/v-sofiya-ima-cherna-dupka-obshtinskata-vlast-naglo-ni-barka-v-dzhoba.72928; https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/vazmozhen-li-e-nulev-gradski-transport.108109).

Поводът бе предстоящи общински избори. Текстът предизвика сериозен, макар и доста разнопосочен, отзвук сред публиката и професионалистите. По-младите го отхвърлиха като утопия, но архитектите от по-зрялото поколение видяха в него идеи за бъдещия облик на София, лансирани от такива именити дейци на градоустройството, като Иван Васильов, Никола Николов, Александър Баров, Атанас Агура, Христо Генчев и редица други. Всъщност, съдържанието на текста бе синтез на редица техни публикации за бъдещето на столицата, които съм събирал след края на 70-те години. Просто, отворих папката и извлякох онова, което счетох – и днес считам, че отразява визионерството на колосите на българската архитектура; как биха си представили облика на столицата в средата на 21 век. Тези идеи и сега са актуални и осъществими, при наличието на кмет с визия за развитието на София поне 30-40-50 години напред и сърцато ръководство на столичната община, готово да предприеме решителни мерки, та столицата да се превърне в един от най-привлекателните, екологично чисти и гостоприемни градове на Европа и в света.

Каква е обаче конкретната, личната изгода за над 90 на сто от жителите на столицата ако поне две от предложенията, съдържащите се в публикациите, биха били осъществени?

Първото касае въвеждане на безтаксов градски транспорт

Прилага се с успех в над 400 града в Европа и в света. Писмено предложение до столичния кмет г-жа Фандъкова е направено от Гражданско сдружение „Софийски обществен съвет“ на основание чл. 109 от АПК, заведено е в Столичната община с вх. №СО-6200-1323/02.12.2014 г. До днес отговор няма. Нито пък информация, дали въобще е било обсъждано. Очевидно досегашните гаулайтери на Столичната община (Георгиев, Фандъкова и компания) хич не ги е еня за гражданските предложения, включително такива, които вече успешно са се утвърдили като добри практики в страни на Евросъюза. Защото безтаксовият или нулев градски транспорт се разглежда в контекста на тенденцията към социализация на публичните услуги (транспорт, ток, вода, газ, парно и др.) и отнемането им от монополисти, печалбари и мутри. В света отдавна са установили безспорните ползи от въвеждането му за гражданите и обществото:

          - административни – по-бърз достъп до крайната точка; по-голяма ефективност; отпадат оперативните разходи (отпечатване и продажба на билети, заплати и осигуровки на персонала; и пр.);

          - комунални – спад на задръстванията; по-висока средна скорост на МПС; по-лесно паркиране; рязък спад на ПТП; икономии от намаляване износването на уличната мрежа;

- търговски – свободното придвижване води до ръст на търговските обороти, а оттам и приходите на общините; стимулиране на туризма; впрочем, големите вериги по света отдавна практикуват безплатен транспорт до своите хипермаркети и молове;

- социални – подобряване на околната среда, а оттам и здравето на хората; ликвидиране на дискриминацията, проявите на расизъм, на толерираният сега от ЦГМ незаконосъобразен произвол на някои от т.нар. инспектори;

- глобални – смекчаване проблемите, произтичащи от климатичните промени и използването на въглеводороди.

Нека не забравяме, че столичният градски транспорт и сега изцяло се издържа от „компенсации” от Столичната община; „компенсации” от държавния бюджет; „компенсации” от Столичния електро- и автотранспорт за покриване на загуби(!?). Без постъпленията от продажбата на билети и карти! Следователно, и сега трябва да бъде нулев след като се финансира от данъците и таксите на столичани.

Съобразявайки българските условия обаче, Гражданско сдружение „Софийски обществен съвет“ предложи допълнителна възможност за финансиране и модернизиране на публичния превоз в столицата: облагане на заплатите с данък „градски транспорт“ в размер на 1%; което ще доведе до непосредствени изгоди за гражданите и за икономиката на столицата. Каква ще бъде личната изгода за 90 на сто от столичани? Месечната карта сега е 70 лв. Ако се въведе 1% данък „градски транспорт“, при средно брутно месечно възнаграждение на наети лица по трудово и служебно правоотношение през второто тримесечие на 2023 г. в София от 2697 лв., според официалните данни на НСИ (https://www.nsi.bg/bg/content/3930/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82),

Столичанинът ще плаща средно 27 лв.

Болшинството столичани обаче получават заплата около или под 1000 лв., следователно изгодата за тях ще бъде още по-значима – ще плащат около или под 10 лв. месечно за цялата градска мрежа! Пенсионерите пък няма да плащат нищо! Но това не е всичко.

Най-голямата изгода при въвеждане на нулев (безтаксов) градски транспорт е поне 50-процентно намаляване на автомобилния трафик, а оттам – резкият спад на ПТП и жертвите от автопроизшествията, както и рязко, 50-процентно намаляване замърсяването на околната среда в столицата. Да, ама на Георгиев, Фандъкова и компания не им пукаше за живота и сигурността на столичани. Защото въвеждането на нулев транспорт би означавало рязко да секнат комисионите им от „бензинджийската мафия“, от „обществените поръчки“ за ремонти на улиците и от други „екстрени“ поръчки (за което са налице обосновани предположения).

Ето тук трябваше да бъде главният акцент в предизборното говорене: не между „държавна собственост или Държавна сигурност“, а между тези, които са за опазване живота на столичани и онези, които са за продължаване убийствата по улиците! Защото въвеждането на безтаксов (нулев) превоз ще намали поне наполовина автомобилния трафик и оттам – жертвите от ПТП в столицата.

И още един проблем, лично изгоден за повече от 200 000 столичани

Приблизително толкова са жителите на София към 1989 г. с нереализирани жилищно-спестовни влогове. Нека припомним, че тези влогове по същество са облигационни договори с държавата, по-точно – с две от нейните институции: ДСК, която срещу безлихвено депозирана вноска се задължава да отпусне заем в размер на стойността на заявеното жилище (апартамент); а Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) към Столичната община се задължава да построи това жилище и да го предаде във владение на правоимащия. След 10 ноември 1989 г. ДСК бе приватизирана, а Столична община спря да строи, защото ГДИС бе ликвидирана. Но облигацията към всеки правоимащ със жилищно-спестовен влог продължава да съществува в правния мир.

По време на краткотрайното ФилипДимитрово властване бе извършена законодателна шмекерия: бе приет Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ДВ, бр. 82/1991). Само че този „закон“ е недействителен и нищожен, не само защото не отразява обективното право; а и защото облигацията не може да се отменя едностранно, дори със закон. Това го знае всеки първокурсник. Облигационен договор може да се изменя само със съгласието на страната-носител на правото; в случая – със всеки един от тези над 200 хиляди правоимащи столичани или с техните правоприемници. И понеже това не е извършено, ще дойде ден и срещу България – когато най-сетне се превърне в правова държава, – ще завалят искове за милиарди. Почитаемите кандидати за столични кметове смятат ли, че е редно нашите деца и внуци да бъдат обременявани с милиарди, поради невъзможността на държавата след 1990 г. да изпълни облигационните си задължения? Или и това не им пука. Дори да настъпи потоп, тях вече няма да ги има (Après nous - le déluge)! Което впрочем е свидетелство за цялостното им арогантно  отношение и безразличие към съдбата на хората, на които трябва да служат.

Какво да се прави ли?

Ами решението е да се предложи на всеки правоимащ (или на неговите наследници) такова изменение на облигационния договор, което ефективно да компенсира неизправността на Столична община спрямо правоимащия, като го удовлетвори с регулиран общински парцел с изградена инфраструктура, одобрен архитектурен проект и виза за строеж на едно- или двуфамилна къща, включително строителните материали. Така, край София ще изникнат нови квартали на общинска земя с китни къщи с гаражи и дворове – практика, която от години съществува в големите европейски мегаполиси. Европейците все повече изоставят апартаментите в централните части на градовете и се насочват към екологично чисти предградия в нови, едно-двуфамилни къщи.   

Голямата лична изгода за над 200 хиляди столичани е такова именно решение

И повечето от 70-те процента имащи право на глас, но отказващи да участват в електоралния цирк, нямаше да ходят за гъби, а още на първия тур щяха да пуснат бюлетините си за кмета, който демонстрира държавническо мислене, който има визия за бъдещето на столицата поне за следващите 30-50 години, който ще осигури лична изгода на правоимащите столичани!

Но такова решение може да се осмисли само в контекста на върховенството на правото. Затова е необходимо сериозно щудиране на теорията, за препоръчване – да започнат с трите тома на проф. Стефан Баламезов. Ако изпитват затруднения – да прочетат поне популярните текстове на Радко Ханджиев. Защото който не чете, не става кмет, нали?

в. „Нова Зора“, бр.42/2023