/Поглед.инфо/ (доклад от научната конференция на тема ФАШИЗМЪТ, НЕОФАШИЗМЪТ И НАШЕТО ВРЕМЕ, проведена в София на 23 ноември 2023 г.)
Част първа:
Допреди десетилетия в научните среди у нас преобладаваше схващането, че политическата промяна на 9 септември 1944 г. трябваше да ликвидира преди всичко фашизма в България, че тази задача не само е общонационална, а и общодемократична в глобален мащаб и произтича от волята на Великите сили, от общата борба на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, които през годините на Втората световна война се оказват начело на антифашистката коалиция.
Напоследък обаче все по-отчетливо се чуват гласове, че в България не е имало фашизъм. Отделни историци, социолози, политолози, които до неотдавна убедително доказваха едни или други характерни черти на фашистка, дори на монархо-фашистка диктатура у нас през по-голямата част от периода 1923-1944 г., днес се обръщат на сто и осемдесет градуса, предлагат нови трактовки, отричат съществуването на каквито и да било форми и прояви на фашизъм в политическия, духовния и стопанския живот на България до септември 1944 г.
През 1996 г. сп. „Демократически преглед” провежда анкета по проблема „Имало ли е фашизъм в България?” с участието на изтъкнати български учени-историци. Като отчита, че проблемът е „много сложен, тъй като досега у нас не е провеждана истинска дискусия за същността и характера на българския фашизъм”, авторитетното списание обобщава: управлението през периода между двете световни войни е „авторитарно”, но „фашизъм в България няма”, а поддържаната в продължение на десетилетия теза, че България е фашистка държава от 1923 г. (според други виждания от 1934 г.), е „нищо повече от една овехтяла идеологическа постройка, напълно отхвърлена от съвременната история, реанимирана със съмнителни политически цели.”1
Убедителни научни аргументи в подкрепа на „отхвърлянето“ на тази „овехтяла идеологическа постройка” от „съвременната история“ обаче не се привеждат. Нито пък в хода на дискусията е направен опит да се дефинират най-характерните общи черти на фашизма като държавна идеология и практика и на тази основа да се потърсят доказателства „за“ или „против“ наличието или проявлението, изцяло или частично, на такива общи характерни черти в българските условия. Както сочи един от участниците, изхожда се от най-общи разсъждения, че за фашизъм можело да се говори само там, където е налице цялостно изградена държавна организация от тоталитарен тип.2 С други думи – истинската научна дискусия все още е на дневен ред.
До днес въпросът продължава да бъде актуален, не само защото такава е повелята на науката. Израснаха поколения, които не са свидетели на постиженията на България отпреди 1989 г., когато имахме социалнаи лична сигурност, безплатно здравеопазване и образование, което през 1971г. тогавашния британски министър на образованието Маргарет Тачър оцени като едно от най-добрите,3 а българската икономика бе на 28-мо място в света. Как тези поколения ще гледат в бъдещето ако не познават миналото? Какви поуки могат да извлекат от предишни грешки и настоящи заблуди? Каква перспектива могат да имат? Вече не е грях да се критикуват партийни предписания и „овехтели идеологически постройки“. Затова българската обществена наука, българската историография е длъжна да изясни този въпрос. Защото историята е преди всичко учителка на живота. Защото е постижение да видиш какво днес ще бъде окачествено като грешка в бъдеще.4
Имало ли е все пак фашизъм у нас?
От пръв поглед въпросът е безсмислен, след като в продължение на години България е била член на фашисткия Тристранен пакт; обявила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция – Великобритания и САЩ; след като властта приема антиеврейски закони по нацистки образец, депортира в нацистките лагери на смъртта 11 343 наши сънародници с юдейско вероизповедание; предоставя територията на страната, всичките ѝ природни, стопански и човешки ресурси на разположение на нацистка Германия за целите на агресивната ѝ война срещу силите на антифашистката коалиция и т.н. Отговорът несъмнено би трябвало да бъде утвърдителен: да, властта в България през периода 1941-1944 г. определено е била фашистка, дори про-нацистка. Но и преди това – през повечето години след кървавия преврат на 9 юни 1923 г., в управлението на държавата властват конкретни фашистки практики.
Доколкото днешната власт официално отрича съществуването на каквито и да било форми и прояви на фашизъм в политическия, духовния и стопанския живот на България до септември 1944 г., предлаганият тук подход – в рамките на една академична дискусия, е да се потърси арбитър в този, както се признава, „много сложен” научен проблем. Затова, нека се обърнем към изследванията, становищата, оценките на западната академична мисъл, да се допитаме до съчинения на английски, американски и други западни автори, които едва ли могат да бъдат упрекнати в пристрастие спрямо политическите процеси в България след 1923 г. и резултатите от политическата промяна на 9 септември 1944 г.
Кои обаче са най-характерните общи черти на фашизма като държавна идеология и практика, така както са установени в академичната наука? Защото, едва ли някой би оспорил, че всяко сериозно изследване следва да започне с дефиниране на понятията и характеристиките, с които борави съответната научна дисциплина.
В документалното си изследване на германския, италианския и испанския фашизъм, д-р Желю Желев дефинира пет общи черти, без които е немислима конкретната фашистка държава, именно:
- насилствено установяване на еднопартийна система или ‘единовластие’ на фашизма чрез унищожаване на другите партии;
- срастване на фашистката партия с държавата;
- унификация на целия обществен живот;
- авторитарен начин на мислене с култ към националния водач;
- концентрационни лагери”.5
Налице ли са част от тези признаци, от тези общи характерни черти на фашистката държава в българската политическа реалност отпреди септември 1944 г.?6
В студия под заглавие „Имало ли е фашизъм в България? Поглед отвън“, отпечатана в бр. 9/2009 на сп. „Ново време“, предложих анализ на проучвания, становища, оценки в съчинения на западни академични автори. Отговорът им бе положителен: петте общи черти, установени от д-р Желев в италианския и испанския фашизъм и в германския нацизъм, присъстват в една или друга степен в политиката и практиката на българските власти през по-голямата част от периода 1923-1944г.
Спецификите на фашизма
Съвременната обществена наука обаче приема, че няма еднородово политическо движение като фашизъм изобщо. Строг подход към проблема за родовия, с общи признаци фашизъм (generic fascism), би бил фундаментално подвеждащ. Свеждане на всички предполагаеми фашизми към едно абсолютно родово явление, към една обща идентичност би било неточно. Фашизъм и национал-социализъм, например, не са идентични понятия и в западните академични изследвания не се допуска подобно смесване. През периода между двете световни войни в Европа всички движения от фашистки тип са различни по своята същност.В тесния технически смисъл, те не са точно копие на друго движение, а точно обратното – отклонение от отличителните черти на копираното явление.
Италианските фашисти първо отричат всякаква вътрешноприсъща прилика между тяхното движение и новите националистически движения в Германия и в другите страни на Европа. Самият Мусолини не възприема последователна позиция по този въпрос. По време на първата си официална държавна визита през 1923 г. в Испания, пред краля и диктатора Примо де Ривера той представя фашизма с общи характеристики, които могат да бъдат възпроизвеждани другаде. Но когато през същата година посещава Германия, Мусолини отрича на практика основните сходства между италианския фашизъм и немските националистически групи.7
Според Каудилио, има международен заговор срещу християнската цивилизация, а евреите, франкмасоните и комунистите са част от него. Франко е обсебен най-вече от франкмасонството, чиято сянка вижда навсякъде.
Нацизмът доразвива тези постановки в крайно екстремистка доктрина. Отличителната му характерна черта от останалите фашизми става расовата класификация, представяща германския етнос за висша раса. Негрите, евреите, славяните, циганите принадлежат към нисшите раси. Нацистката класификационна система се наслагва по-нататък и към всички, които се оказват „други“ – било по професионален, интелектуален, политически или класов признак, било поради обстоятелството, че си позволяват да мислят „другояче“, или пък поради природната им даденост – независимо от „расовия“ им статут. Тези хора нацистите считат за „излишни“.
Българската специфика
Що се отнася до България, в съчиненията на изследваните западни автори има достатъчно убедителни дании и оценки за българската специфика.Според проф. Маршъл Милър фашистките и пронацистките формации у нас следват италиански фашистки или германски нацистки образци, които не отразяват адекватно българската действителност.8 Подобна е констатацията и на английския изследовател на историята на балканските страни Миша Глени: „Макар да заимства част от реквизитите и реториката на Мусолини и Хитлер, режимът [на царската диктатура] не успя да се превърне във всеобхватен.“ 9 Българската специфика е уловена и от Жюл Ромен. Още в 1940 г. френският писател прозорливо отбелязва, че царят е от оная категория суверени, които „биха желали да видят един удобен фашизъм, фашизъм без Мусолини, чрез който да държат юздите на властта.“ 10
Характерните особености на българския „удобен фашизъм“ отбелязва и проф. Стенли Пейн – авторитетен изследовател на идеологията и практиките на фашизма. Според него в България са налице „редица предпоставки за значителна фашистка мобилизация. През годините, последвали въстанията от 1923 г., политическият живот в България представлява олигархичен парламентарен режим – подобен на оня от ХІХ век, който ограничава политическото представителство. През този период броят на малките радикални или протофашистки групи нараства. Най-настоятелни за налагане на фашистка идеология и практика са pатниците, следвани от Българския национален легион на ген. Христо Луков. Активизират се Националната фашистка задруга и Българската национална социалистическа работническа партия”. По такъв начин, заключава авторът, България следва балканския модел на една консервативна авторитарна система под венеца на роялистка свръхструктура. „Това е и основната разлика когато сравняваме фашизма в държавите от Югозападна с тези в Североизточна Европа.“ 11
В неотдавна издадената история на Балканите през последните два века, Миша Глени описва белия терор, организиран през 1923 г. от ген. Иван Вълков. “Фашистът и силният човек на новия режим, който си спечели прякора “касапинът”, пусна отегчените чети на ВМРО да издевателстват над беззащитното население... През първите седмици след неуспеха на въстанието режимът призна за 1,500 екзекуции, макар според опозицията числото на жертвите да бе 15,000. Според дипломатическите източници обаче избити са били към 10,000 души. Терорът на Вълков беше една кървава вакханалия...” 12
Друг автор – Джозеф Суайър, е имал възможност да се запознае на място с последиците от чудовищните изстъпления и лично да разпита свидетели на белия терор. “Българските чудовища безпрецедентно се отдадоха на латентния си садизъм… Разрушени и плячкосани бяха градовете Фердинанд и Берковица; изгорени бяха села; изнасилени девойки; ранените бяха мушкани със щикове; затворниците осакатявани. Стотици мъже, жени, свещеници, учители, ученици и ученички, дори невръстни деца бяха избити през дните, последвали края на бунта. Градовете бяха прочиствани от симпатизанти на левицата; през нощните часове се чуваше тътнежът на камионите, които отвеждаха жертвите от техните домове. Докато във всяко село ‘изчезваха’ хора, кучетата им наедряваха.” 13
Проф. Едуард Томпсън (брат на офицера от британската мисия при българските партизани Франк Томпсън) също събира от очевидци конкретни данни за жестокости на българската фашистка власт спрямо участници в съпротивата и техните помагачи: убиват деца, практикуват отвратителни мъчения преди да убият жертвите си, набучват на колове главите на екзекутираните, изнасилват Йорданка преди да я убият, прочуват се с нечувани жестокости срещу цивилното население в окупираните части на Сърбия и [Западна] Тракия.14 Всичките тези факти дават достатъчно основание на авторите да формират заключение, че дори според балканските нрави, жестокостите на българския фашизъм са безпрецедентно чудовищни и садистични.
Съвременният фашизъм
Всички фашизми преследват и убиват политическите си противници. Докато нацизмът убива и всички „излишни“. Физическото елиминиране на „неудобни“ маси от човешки същества не е патент на нацизма. В продължение на столетия това е политика и практика на колонизаторите – англосаксонски, холандски, френски, белгийски и други, които чрез болести, насилия и глад „редуцират“ стотици милиони коренно население на Америка, Азия, Африка, Австралия. Нацизмът следва утвърдените практики на своите духовни предшественици. А газовите камери са само част от инструментариума.
Осем десетилетия след разгрома на нацизма, днешният ултра-либерализъм изповядва същата доктрина: излишни са 7 милиарда души. През 1980 г. в щата Джорджия (САЩ) е издигнат гранитен монумент (подобен на мегалитния кромлех в Стоунхендж, Англия). Предупреждавайки за предстояща социална или икономическа катастрофа, създателите му отправят послание към идните поколения: „Поддържайте ръста на населението на света под 500 милиона!“
Днес духовните наследници на нацизма убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“, „добри европейски практики“, с бавното, но системно налагане на заплахи и насилие, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. Схемата е известна: насилствено налаганите против волята на хората битови и/или администрирани условия от неблагоприятно социално-икономическо, или друго естество пораждат стресогенни фактори, които са в корелация с отключването на незаразни хронични заболявания (НХЗ) и могат да доведат до преждевременна смърт. Световната здравна организация (СЗО) отдавна бие тревога за рязкото нарастване на умиранията в света, 59% от които са следствие от НХЗ – ракови, диабет, исхемични болести на сърцето, на органите на кръвообращението, хронични респираторни заболявания и др. В Еврорегиона те формират 77% от общото бреме на болестите15 (по индекса DALY).16 Формите за убиване на „излишните“ са различни, ала резултатът – така както е замислен, се очертава като многократно по-зловещ.
Българският фашизъм през XXI век
Преди да изложа доводите си, нека се обърна към почитаемата аудитория със следните въпроси:
1. Може ли да имате доверие на лице, на кабинета на който пише ЛЕКАР, а вътре се оказва някой, което няма квалификацията даже на фелдшер, дори да има диплома за лекар?
2. Може ли да имате доверие на „институт“, на който пише НАРОДНО СЪБРАНИЕ, а вътре се оказват лица, „избрани“ с парите на задкулисието, които не са чели конституцията, нито могат вещо да тълкуват разпоредбите ѝ; не знаят смисъла на понятието „закон“, нито че законът следва да бъде отражение на обективното право, да възпроизвежда обективни норми, а не утилитарно упражнение върху хартия;17 но се заклеват по чл. 76, ал.2, че ще спазват Конституцията и във всичките си действия ще се ръководят от интересите на народа, а на следващия ден приемат актове, престъпващи Конституцията, т. е. стават клетвопрестъпници?
3. Може ли да посочите поне един „закон“, приет през 1991-1994г. и от 1997 г. до днес, разпоредбите на който да не водят до постепенното физическо елиминиране населението на България?
4. Ако кой да е от присъстващите на конференцията писмено потвърди неистина или затаи истина пред орган на властта, ще бъде осъден по чл. 313 от НК. Ако депутат или магистрат потвърди неистина или затаи истина в законодателен или съдебен акт, той/тя въобще не може да бъде съден...
Сигурно ще попитате поставените въпроси какво общо имат с фашизма?
Демократичната ни Конституция формално не е анулирана, но на практика притежава мними функции; тихомълком са суспендирани основните права на гражданите, императивно разписани в глава Втора, разпоредбите на която са НЕОТМЕНИМИ.
Аналогията с нацистка Германия е поразителна. Академичните изследователи отбелязват, че след като Хитлер идва на власт, конституцията не е анулирана. Но в Германия започват да съществуват две паралелни държави: „нормативна“ – на демократичната Ваймарска конституция и „прерогативна“ – на нацистките закони и подзаконови актове. Още през 1933 г. нормативната власт вече е с мними функции.18 Нацистите не крият незачитането си към съществуващия законов ред. Не анулират Ваймарската конституция, сочи Ернст Френкел. Използват я „за параван, за пред света“ и главно – с оглед запазване на частната собственост на корпорациите. Така, чрез нормативната държава упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато чрез прерогативната държава – тази на нацистките актове, те осъществяват цялата върховна власт по всички политически въпроси.19
„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и нацистката партия, са отношения между привидна и действителна власт, при които правителството е безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на нацистката партия“, уточнява безспорният авторитет по проблема Хана Аренд.20 „Нацистите стоварват лавина от нацистки декрети, но така и не анулират Ваймарската конституция официално. Почти не посягат на гражданските служби...“21
Налице е сходство с днешните практики у нас? В парламента, правителството, съдебната власт и в общините не крият незачитането си към Конституцията, отказват да прилагат разпоредбите ѝ. Върховният ни закон не е анулиран, но е сведен до привидна безвластна фасада, зад която се вихри произволът над гражданите и обществото. Също привидно е и излъченото правителство, което трябва да закриля и предпазва действителната власт на „партията“ на корпорациите, която няма име, нито цвят, нито е регистрирана, но задкулисно кадрува. Тази „партия“ обаче е подчинена на „посолствата“; те определят компрадорския ѝ статут и кой кое е. Така, чрез законодателната, изпълнителната и съдебната власт, „партията“ на корпорациите осъществява пълен контрол над икономиката и социалния живот, докато чрез „посолствата“ се осъществява цялата върховна власт по всички политически въпроси.
Конрад Хайден сочи, че в Германия „за държавните постове, на които не могат да поставят свои хора, нацистите създават свои служби, като по такъв начин изграждат държава в държавата.“ 22 Мултиплицират се длъжности и инстанции. Това роене нацистите извършват на принципа: колкото повече инстанции, толкова повече са възможностите за създаване на работни места за „наши“ хора. Естествено, назначаването е според волята на „Вожда“, не се съобразява административния капацитет на лицето, нито пък икономическата или промишлената ефективност и резултативност.
И тук аналогията с днешна България е пълна. И тук се работи на принципа колкото повече инстанции, толкова повече са възможностите за създаване работни места за „наши“ хора. Така, страната ни е с най-голям брой чиновници на глава от населението в Евросъюза. Феноменът „калинки“ олицетворява десетките хиляди случайници в „управлението“ с липса на знания, умения и административен капацитет. Те обаче са необходимата „квота“ от приблизително 30% участници в парламентарни избори, за да легитимират „демократичен“ параван за пред света. Затова се и назначават...
Според Хана Аренд нацистите правят всичко възможно, за да се отърват от наследството на по-ранни етапи на развитие. Всичко трябва да започва от „Моята борба“, от Третия Райх. За миналото – или отказват да говорят, или се изопачава като „отживелица“.23 Същият процес от години тече в България: пренаписват се учебниците; биографията на Хитлер и съчинения, оправдаващи, дори възхваляващи нацизма и българските му подражатели, се издават в хилядни тиражи и открито се разпространяват; столицата и други големи градове са осеяни с нацистки символи; пред очите ни се рушат паметници, издигнати в памет на загинали в борбата срещу фашизма. Върховният съд дори оневини осъдените от т.нар. Народен съд – създаден по волята на държавите от антихитлеристката коалиция, именно защото осъдените са въвлекли България в нацистката Ос, наложили са фашо-нацистки порядки в държавата, разпоредили са депортирането на 11 343 сънародници с юдейско вероизповедание в нацистките лагери на смъртта, лично или в изпълнение на заповеди са се окървавили с хиляди убийства без съд и присъда на цивилно население и деца...
Според нацистките правила Фюрерът и стоящите в йерархията под него райхслайтери, гаулайтери, щурмбанфюрери и пр. фюрерчета, са недосегаеми, освободени са от отговорност пред обществото. Също като нашите депутати, министри, магистрати!
Нека сега, само в скоби, да посочим какъв имунитет предвижда Конституцията на САЩ за членовете на Конгреса в чл. I, раздел 6:
„Сенаторите и представителите получат за своята дейност възнаграждение, определено със закон, изплащано от хазната на Съединените щати. Във всички случаи, освен за държавна измяна, престъпление и нарушение на обществения ред, те имат привилегията да не подлежат на арест по време на присъствието им на сесията на съответната камара и при отиване и връщане от същата; и за всяка реч или дебат в която и да е камара, те не могат да бъдат разпитвани на никое друго място.“24
Вижда се, че за разлика от българските „законодатели“ и „магистрати“, членовете на американския Конгрес не са „имунизирани“ срещу гражданска отговорност и наказателно преследване. И не само защото според Втората поправка на Конституцията всеки гражданин на САЩ има право да носи оръжие; а защото наказателната и гражданската неотговорност противоречи на общия разум, не отразява обективното право за равенство на всички пред Закона! Що се отнася до съдиите, никаква наказателната и гражданската неотговорност не се предвижда в чл. III на Конституцията на САЩ! Защо у нас не е възпроизведена тази норма от Конституцията на САЩ, утвърдила се като работеща и ефективна повече от 200 години?
Част втора:
Посочихме вече, че днешните духовни наследници на нацизма искат да редуцират населението на земята, смятайки, че има 7 милиарда „излишни“ хора. Още с пристигането си в България през 1998г. шефът на мисията на Международния валутен фонд г-жа Ан Макгърк дава следната препоръка на премиера Костов „Редуцирайте пенсионерите си!“ Според преценките на фонда, през следващите три десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт; ergo, ще се увеличи броят на пенсионерите и оттам – социалните разходи на държавата. За да се съкратят пенсионните разходи, „неудобнитe“ пенсионери трябвало да бъдат „редуцирани“, сиреч – физически елиминирани. Тоест, те са част от 7-те милиарда „излишни хора“. Това на прав текст е смисълът на казаното от г-жа Макгърк.
И Костов чинно започва да изпълнява „заръката“: вдигат се таксите за ток, увеличава се пенсионната възраст, „реформира“ се пенсионното осигуряване така, че размерът на пенсиите на стотици хиляди български граждани рязко пада под екзистенц-минимума. При следващите режими редуцирането постепенно обхваща цялото население. От неотменимо право, гарантиращо достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване (чл. 52, ал.1 на КРБ), здравеопазването е наложено като търговия в престъпване на Конституцията и се превръща в един от инструментите за редуциране на българските граждани. Неотменимият контрол на държавата върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника (чл. 52, ал.5 на КРБ) също брутално е погазен от фармацевтичната мафия и „компетентните органи“, които я обслужват и е съществен фактор, водещ до „редуциране“ на населението. Може ли да се отрече, че посочените практики по същество имат нацистки аналог? Че на страната ни е наложен модел, който в най-висока степен убива хора?25
Резултатите от тази целенасочена политика за „редуциране“ се потвърждават от националната статистика: отрицателната тенденция на прираста на населението трайно спада от -0,4‰ за 1990г., -6,0‰ за 2016г.,26 за да достигне -13,2‰ през 2021г.;27 докато смъртността рязко нараства, достигайки общо за страната 21,7‰ към 2021г.28 Резултатът е виден и в прогнозата на ООН за 2022г.: България е „редуцирана“ с 2 166 696 души, или сривът на населението ни е към 27%, съпоставен с данните от последното преброяване преди настъпването на „прехода“ (8 948 649 души през 1985г.)!29 Иначе казано, само за три десетилетия 27% от българското население „се е изпарило”, пратено е в отвъдното!
Изследвайки тази свръхвисока смъртност, доц. Пенчо Пенчев от катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС пита: как и защо населението ни намалява с такъв темп, след като не сме претърпели катастрофални природни бедствия, епидемии или войни? И формулира хипотеза за наличието на „форми на геноцидно насилие.”30 Академични автори като Марин Деведжиев, Пенка Найденова, Васил Проданов, Петър Славейков, Трендафил Митев, Петър Иванов, Нако Стефанов, Валери Стефанов, Петър Атанасов, Надежда Илиева, авторитетни журналисти като Кеворк Кеворкян и редица други, също бият тревога за демографска катастрофа надвиснала над българската нация.31 Очевидно хипотезата за „форми на геноцидно насилие” не е неоснователна когато населението ни насилствено е поставено в такива условия на живот, които да водят към неговото пълно или частично физическо елиминиране. Но това е деяние, което попада в дефинитивното поле на понятието геноцид. А за престъплението „геноцид” няма давност (чл. 416 от НК).
Кой?
Кой обаче дирижира политиката на рискови фактори, така че да се отключват сериозни здравословни поражения у милиони български граждани, водещи до смъртта на 27% от населението? Кой нагнетява страх у българите, принуждавайки ги да се въздържат от действия в своя защита? Кой препятства българските власти да предприемат действия за защита на българското население от геноцидното насилие?
Едва ли може да се спори, че това е следствие от мафиотизиране на всички сфери на държавното управление през годините на т.нар. преход. Престъпността не само се инфилтрира, но напълно се е сляла с трите власти. Няма област в обществено-политическия живот, в която да не властва организирана престъпност. В разговорния език, а и в медиите, често я назовават чрез конкретните ѝ проявления: енергийна мафия, здравна мафия, фарма мафия, имотна мафия, банкова мафия, дървена мафия, медийна мафия, чиновническа мафия, съдебна мафия...Именно тези мафиотизирани структури или „октоподът” са рупорът на незаконни практики, узаконявани с протекцията или бездействието на длъжностни лица в най-високите етажи на властта. Случаят „Мишо Бирата” е само един от емблематичните.
Как влизат тоновете базови вещества (прекурсори) за производство на наркотици у нас, ако не с действие или бездействие на висши длъжностни лица в митниците, администрацията, фармацевтичната и химическата промишленост? Кой позволява на монополистите да се вихрят безнаказано, ако не е действието или бездействието на висши длъжностни лица в законодателната, изпълнителната и съдебната власт? Как да обясним загубата на 27% от населението на България през годините на „прехода”, ако не е действието или бездействието на цялата „политическа класа”? Може ли да се твърди тогава, че проявленията на престъпността у нас са институционални?
„Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително върху парламента, правителството и съдебната власт. В резултат на това, организираната престъпност е увеличила влиянието си и е в състояние да действа буквално безнаказано”, сочи още през 2005 г. Джеймс Пардю, екс-посланик на САЩ в София.32
Последващ доклад на Държавният департамент на САЩ за България от март 2019 г. съдържа още по-смазващи констатации за задълбочаващи се злоупотреби и корупция във всички правителствени институции; неефикасност и липсата на отчетност в съдебната система; безнаказаност на длъжностите лица в най-високите етажи на властта; и т.н.33 Очевидно, 14 години след доклада на посланик Пардю, управлението на държавата ни не само не се е подобрило, а драстично се е влошило. Впрочем, и в доклада на еврокомисаря Йоханес Хан от 2013 г.34 българските политици и бизнесмени се сочат като корупционери, безмилостно изстискващи силите, живота и здравето на своите съграждани. Онова, което премълчава еврокомисарят обаче е, че технологията на голямата корупция и методите за осъществяването ѝ бяха наложени от днешните ни европартньори и станаха задължителни под лицеприятното наименование „добри европейски практики“; също, че именно голямата корупция неизбежно води до днешното състояние на постъпателни форми на геноцидно насилие, които, според сайта https://www.eurochicago.com/, считан за глас на българската емиграция в САЩ, са „официално ратифицирано дело на българската власт, одобрено от бюрократите в Брюксел“.35
В рамките на настоящия доклад е невъзможно да се посочат всички неонацистки практики. Затова ще акцентираме върху един от факторите, които най-мащабно генерират геноцидно насилие – енергийната мафия. Считаме този фактор за най-зловещ, доколкото енергията е екзистенциална за всеки български дом. Знайно е, че без енергия няма живот. А когато произволно български граждани се лишават от правото на енергия или им се налагат непосилни „цени“, които не са в състояние да плащат, тази част от тях попада в категорията на „излишни“, подлежат на „редуциране“ и без газови камери.
Още през 2006 г. преждевременно споминалият се Илия Божинов – тогава член на ВС на БСП, разкри колосалните мащаби на престъпния конкубинат на енергийните монополисти с „компетентните органи”, политици, магистрати, медии и „енергийни експерти”, организирани в щедро финансирани от чужбина „експертни институти”; назова го „енергийна мафия”.36 Налице е „нарастваща заплаха от енергиен фашизъм”, бие тревога и журналистът от в. “Труд” Георги Великов.37
Свидетелство, че тази мафия дълбоко е проникнала и се е срастнала с държавата, са „законите“ в сферата на енергетиката, като се започне от Иван Костовия Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ДВ, бр.64/1999); „царските“ Закон за енергетиката (ДВ, бр.107/2003) и Закон за енергийната ефективност (ДВ, бр.18/2004); законите на „тройната коалиция“ – Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ДВ, бр.49/2007) и Закон за енергийната ефективност (ДВ, бр.98/2008); „нашият“ Закон за енергията от възобновяеми източници (ДВ, бр.35/2011) на ГЕРБ. За 12 години се създават 7 „закони-убийци“ в сферата на енергетиката, повече от разпоредбите на които узаконяват произвола, създават предпоставки за престъпления от страна на длъжностни лица, узаконяват формите на геноцидно насилие. Докато задълженията към потребителите, към обществото, остават само на книга, на практика са неизпълними. Фактически, потребителите на енергия постъпателно и все по-нагло се поставят в положението на роби, на „излишни“. Тези „закони“ не само престъпват конституционните гаранции срещу злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя, императивно разписани в чл. 19, ал.2 на КРБ, но противоречат на здравия разум и на обективни технологически норми.
Трябва ли да се чудим, след като 140 депутати с интереси в енергийния бизнес са „избрани“ в 43-то НС, според д-р Константин Тренчев, председател на КТ „Подкрепа“; в 44-то НС те са 114, сочи доц. Георги Чанков от УНСС.38 Иначе казано, лица, които представляват или са част от енергийната мафия, са вкарани в НС с парите на мафията като „депутати“, за да създават закони за мафията и за себе си, не в интерес на гражданите и обществото, каквата е конституционната повеля.
Някой задавал ли е досега и един друг въпрос: защо ние, гражданите, трябва да приемаме насилствено налаганите от т.нар. независим регулатор КЕВР „цени“ на енергията? Никъде КРБ не предвижда създаването на такъв „орган“, нито пък, че актовете му могат да ни задължават. В чл. 86, ал.2 императивно е разписано кои актове са задължителни за правоприлагане: единствено законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Не и решенията на КЕВР, нито пък подзаконовите актове на Министерския съвет, на министрите или на другите „компетентни“ институции.
Иначе казано, КЕВР е противоконституционна креация, наложена да узаконява щенията на енергийната мафия, които пряко водят до „редуциране“ на нацията. А официозните медии мълчат, заповядано им е да не коментират противоправното „законодателство“ в сферата на енергетиката. Иначе казано – да не коментират един от факторите за провеждането на геноцидно насилие. Единственият анализ на това престъпно по същество законодателство досега е публикуван само в сп. „Ново време“ през 2013г.39 Въпреки неоспоримите данни за осъществяване на геноцидно насилие, повече от две десетилетия „компетентните органи“ не предприемат никакви действия за санкциониране на енергийната мафия. Властта на енергийната мафия не прониква ли реално в съдебната власт, след като последната бездейства или флагрантно я обслужва? А защо бездейства и Конституционният съд (КС)?
Тук е мястото да посочим един от стотиците актове в интерес на енергийна мафия, които водят до геноцидно насилие и смърт: Решение на КС №5/22.04.2010г. по к.д. №15/2009г., образувано по искане на Омбудсмана за обявяване противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от Закона за енергети-ката (ДВ,бр.107/2003), задължаващ потребителите да плащат т.нар. „топлинна енергия“, отдадена от сградната инсталация. КС, в състав: председател Евгени Танчев, членове Емилия Друмева, Владислав Славов, Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Георги Петканов, Ванюшка Ангушева, Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, отхвърля искането.
Измежду много въпроси към състава на КС, сочим най-съществените: защо неравнопоставено конституира като заинтересовани страни от една страна Комисията по енергетика към НС, МС, министъра на икономиката и енергетиката, ДКЕВР, Комисията за защита на потребителите, Федерацията на потребителите в България, Независимият съюз на потребителите в България, Българската национална асоциация на потребителите, Българската браншова камара на енергетиците, Асоциацията на топлофикационните дружества, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека – все ведомства и организации, известни като подвластни на, или са част от енергийната мафия; а от другата страна – единствено Съюзът на юристите поддържа искането на Омбудсмана, като се основава и на противоречие с чл.4, ал.1 и чл.19, ал.2 на КРБ? Защо КС не конституира като заинтересовани страни стотиците автентични НПО-та, които от години се борят срещу енергийната мафия, както и публично известните конструктори на ТЕЦ-ове, хабилитирани експерти по топлотехника? Отговор на този въпрос няма!
На второ място, Решението на КС се мотивира с противоправните разпоредби в законите и подзаконовите актове-убийци, наложени от енергийната мафия след 1999г., довели до смъртта на стотици хиляди български граждани; вместо да обяви противоконституционността им. Никъде в КРБ няма забрана КС да се самосезира! Когато принципите на демократична ни Конституция един по един биват загърбвани, поругавани, на практика суспендирани; когато флагрантно се отнемат основни граждански права, които съгласно чл. 57, ал.1 са неотменими; когато гласуваните законодателни актове – според признанията дори на изтъкнати правници, са некачествени, негодни,40 не представляват „най-действено средство за опазване на индивида от произвола на държавата“ (по проф. Стефан Баламезов); когато престъпването на основния ни закон превръща в норма престъпленията и беззаконията; когато властта все повече деградира, опитвайки се да налага противоконституционен режим на властване; когато актовете ѝ се оказват фактори за генериране на форми на геноцидно насилие; и т.н.; кой друг, ако не КС е длъжен да попречи на тази вакханалия, за да съхрани и утвърди върховенството на правото? Кой друг, ако не КС трябва да се самозадейства, за да защити конституционния ред в страната?
Най-тревожното е, че в мотивите на решението на КС се съдържат неправилни, неверни твърдения като това, че „снабдяването с топлинна енергия се извършва от производител, топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия“, както и че „друго разрешение за общите части на сграда – етажна собственост, не може да се даде предвид характера на подобни сгради.“ Тези твърдения са неистини (лъжи), противоречат на здравия разум, на обективните технологични дадености; защото в топлотехниката отдавна съществуват технически възможности.
Почитаемите конституционни съдии би трябвало ноторно да знаят, че производители на топлинна енергия няма! Стока, наречена топлинна енергия, не съществува в правния мир! А ако почитаемите конституционни съдии не са се досетили, трябвало е да се допитат до хабилитирани експерти по топлотехника или до конструктори на ТЕЦ-ове, вместо да конституират лица, пряко или косвено зависими от енергийната мафия. Защото т.нар. топлинна енергия е отпадъчен продукт от производството на еленергия от ТЕЦ-овете – Топло Електрически Централи!
Радиаторите и тръбопроводната мрежа в публичните, частните сгради и прилежащите им терени са част от технологичната инфраструктура, през нея минава отпадъчният продукт – топла вода под 90ºС. Ако отпадъчната втечнена пара не минава през гражданската мрежа, ТЕЦ-овете трябва да изградят свои охладители, каквито има в някои страни (като Франция). Но това би оскъпило произведената електроенергия, икономически би било неизгодно. При изграждане на ТЕЦ у нас е мислено държавнически: отпадъкът от производството на електроенергия да служи на гражданите и обществото, да се използва в публичните сгради и жилищата, и за стопански нужди. Така, ефективността на ТЕЦ-а се повишава, цената на произведената ел.енергия поевтинява. Известно е на всеки грамотен топлотехник като принцип на Карно или Δtº (делта-те).
Всички разходи по така описания производствен цикъл са калкулирани в цената на произведения ток. Не са включени единствено разходите за наем, който ТЕЦ-овете са длъжни да плащат на собствениците за това, че отвеждат през частни тръбопроводи своя отпадъчен продукт. Така би трябвало да бъде ако все още искаме Република България да е правова държава, а Конституцията да е Върховен закон и да има непосредствено действие. Защото частната собственост е неприкосновена и се гарантира и защитава от Конституцията (чл.17, ал. 3).
Втечнената пара, следователно, не е нито стока, нито услуга, а производствен отпадък. “Топлофикация” няма някакво участие нито в производството, нито в преноса на този отпадък, защото ТЕЦ-овете са свързани директно с гражданската мрежа, без която не биха могли да функционират. Задълженията на топлофикациите са да поддържат мрежата в изправност така, че да води до намаляване технологичните загуби в преноса, които обективно съществуват.
След 1999г. обаче, чрез свои инструменти в НС и изпълнителната власт, енергийната мафия успя „законово“ да прехвърли върху потребителите тези загуби. Иначе казано, със собствените си пари потребителите субсидират мафията! Мафията успя – също „законово“, да нарои и фирми за фиктивни дейности – топлопреносни, топлинни счетоводители и др., които нито пренасят, нито могат да осчетоводяват отпадъчен продукт, който няма цена. За енергийната сигурност на страната това са изключително вредни, пагубни действия, защото прехвърляйки върху потребителя обективните загуби по преноса, топлофикациите нямат интерес да рехабилитират мрежата с ново поколение тръби, с почти нулево топлоотделяне. Такива има от десетилетия, но енергийната мафия отказва да ги монтира. По същество, това е саботаж на разпоредбите за енергийна ефективност на Третия енергиен пакет на ЕП и на Съвета, приет през юни 2009г. и задължаващ страните-членки да го въведат в националното си законодателство не по-късно от 3 март 2011г.!
Оттук и другото неправилното твърдение (неистина, измама) на почитаемите конституционни съдии, че друго разрешение за общите части не може да се даде. Не само може, но отдавна е намерено. Експерти по топлотехника биха насочили почитаемите съдии към построената през 1975г. седеметажната сграда с 28 апартамента на ул. „Хан Кубрат“ №8 в Пловдив, която е първият обект с преустроена хоризонтална сградна инсталация така, че потребителите плащат 8 пъти по-малко! Благодарение на членството си в Австрийската стопанска камара в България, българският партньор на австрийския доставчик на тръбите, се споразумява с австрийското дружество EVN – лицензент на пловдивската топлофикация от 2006г. и блокът на ул. „Хан Кубрат“ е реконструиран с тръби с почти нулево топлоотделяне. Може да се прочете в посочените публикации и да се види в приложеното видео на БНТ.41
До днес не ни е известно друг обект в страната да е реконструиран с подобен тип тръби така, че потребителите да бъдат облекчени от фиктивната, но узаконена от енергийната мафия „сградна инсталация“. Очевидно, енергийната мафия продължава да саботира ЕС разпоредби за енергийна ефективност, продължава корумпиращо да властва над всички български институции – парламент, правителството, съдебната власт (по доклада на посланик Джеймс Пардю от 2005 г.). А почитаемият състав на КС – волно или неволно, с Решението си по к.д.№15/2009г. обслужи енергийната мафия. По същество, това е проявление на съвременния фашизъм в България!
Не поставяме под съмнение професионализма на състава на КС, някои от които са хабилитирани правници, с безспорен, обществено значим академичен статус. А интегритетът? Може ли да им се има обществено доверие, след като са приели да обслужат енергийната мафия? Особено като се има предвид, че част от този състав на КС съветват държавния глава...
Има ли изход?
Наскоро след като през 2016 г. бе избран с внушително мнозинство за президент на Република България, Румен Радев посочи като фундаментален проблем на нацията острата криза във всички равнища на управлението; методичното погазване на закона и морала; фактическият разпад на държавността – явления, които са без аналог в историята на Третата българска държава. Всичко това застрашава развитието на България като демократична държава, която трябва да гарантира върховенство на закона, действителното разделение на властите, неотменимите права на гражданите, тяхното достойно бъдеще. Накратко – застрашено е самото съществуване на държавата. И стига до извода, че наложителна е смяна на системата!
Опитите за смяна на системата чрез нейното реформиране не оказаха неудачни. Защото сега действащата система не подлежи на реформиране. Изчерпана е! Нека доуточним: това е система от неонацистки тип, която убива! Която ни изправи пред Трета национална катастрофа. Ако искаме България да оцелее, ефективна смяна на системата, за която президентът пледира, означава ефективна денацификация на властта на всички равнища.
Днес светът върви към многополярност, която е необратима. Ако преди седем години, когато огласи необходимост от смяна на системата, идеята на президента Радев се възприемаше по-скоро като идеал, към който трябва да се стремим, доколкото международните условия не даваха възможности за относително суверенни действия; то днес, в светлината на бързо протичащите динамични промени в Европа и света, смяната на системата вече е крайно належаща.
При всеобщия разпад на т.нар. институции, нелегитимност на властта, дискредитирани партии, опростачаване на политиците, продължаващо геноцидно насилие, възраждане на неонацизъм и т.н., президентът Радев е единственото лице в държавата, върху когото лежи отговорността за нейното реанимиране. Да оглави процесите за възстановяване на държавността и създаване на легитимна съдебна власт, като се опре на компетентни граждански специалисти и правници, които са извън т.нар. институции и клиентелистката грантовата мрежа за външно въздействие, за да добие пълна представа за смисъла и значението на конституционните предписания, така, както са заповядани в КРБ , така както ги иска Върховният суверен – Народът.
Защото едва ли е възможно да се върви към възходящо икономическо развитие, преди да се създаде ефективна легитимна съдебна власт, която да е в състояние да спре източваните от монополистите и организираната престъпност милиарди народни пари. Отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и устойчиво развитие, което да генерира национален доход и ресурс за възраждане на образованието и науката, на социалните дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда) и т.н.
Това, според нас, е пътят за възраждане на Отечеството!
1Имало ли е фашизъм в България? (1996), Анкета на сп. „Демократически преглед”, №4-5, с. 368-369.
2Мигев, Владимир (1996), По някои проблеми на българския фашизъм (1919-1944г.), в: „Демократически преглед”, № 5-6, с. 399.
3 https://www.mentrend.bg/Article/10238865
4Пантев, Андрей (1999), Исторически многоточия, София, с. 135.
5Желев, Желю (1982), Фашизмът. Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм, изд. “Народна младеж”, София, с. 25.
6Трудът на д-р Желев и дефинираните от него пет общи характерни черти на фашистката държава се оспорват от редица български учени. Не се предлагат обаче алтернативни теории, нито пък цялостни разработки на идеологията и практиката на фашизма в България, за разлика от Западна Европа и САЩ, където изследванията на фашизма продължават да бъдат актуални. Нека посочим само малка част от академични изследвания, публикувани през последните години на Запад: Gregor, Anthony James (2001), Giovanni Gentile: Philosopher of Facism, Transaction Publishers, New Brunswick, NJ.; Gregor, Anthony James (2005), Mussolini’s Intellectuals: Fascist Social and Political Thought, Princeton University Press, NJ; Griffin, Roger (1991), The Nature of Fascism, Palgrave MacMillan; Griffin, Roger (2007) Modernism and Fascism: The Sense of a Beginning under Mussolini and Hitler, Houndmills and NY: Palgrave MacMillan; Iordachi, Constantine (ed.) (2009), Comparative Fascist Studies. New Perspectives, Taylor and Francis, London; Kallas, Aristotle A. (ed.) (2003), The Fascism Reader, Routledge, London and NY; Laqeur, Walter (1997), Fascism: Past, Present, Future, Oxford University Press, Oxford and NY; Moore, Barrington Jr. (1996), Social Origins of Dictatorship and Democracy, Beacon, Boston; Mosse, George Lachmann (1999), The Fascist Revolution: Towards a General Theory of Fascism, Howard Fertig, NY; Nissim, Gabriele (2002), The Man Who Made a Whole Nation Ashamed, in: A. Kovacs and A. Eszter (eds.) Jewish Studies at the Central European University-II, 1999-2001, Budapest; Payne, Stanley G. (1995), A History of Fascism: 1914-1945, University of Wisconsin Press, Madison; Payne, Stanley G. (1999), Fascism in Spain 1923-1977, University of Wisconsin Press, Madison; Sarfatti, Michele (2006), The Jews in Mussolini’s Italy: From Equality to Persecution (George L. Mosse Series), University of Wisconsin Press, Madison; Zimmerman, Joshua D. (ed.) (2005), Jews in Italy under Fascist and Nazi Rule 1922-1945, University of Cambridge Press, Cambridge…
7 Payne, Stanley G. (1995), A History of Fascism: 1914-1945, University of Wisconsin Press, Madison, р. 462.
8 Miller, Marshall (1975), Bulgaria during the Second World War, Stanford, p. 92.
9 Glenny, Misha (2000), The Balkans: Nationalism, War and the Great Powers 1804-1999, Viking Penguin, NY, р. 410.
10 Romains, Jules (1940), Sept Mystères du Destin de l’ Europe, Editions De La Maison Française, р. 324-325; Жюл Ромен (1885-1972) е френски писател. През 1936 г. е избран за председател на международния ПЕН-клуб. Емигрира в САЩ през периода на окупацията на Франция от нацистите. От 1946 г. е член на Френската академия.
11 Payne, Stanley G. op. cit., рр. 326-327.
12 Glenny, оp. cit., p. 400.
13 Glenny, оp. cit., p. 401; също: Swire, Joseph (1939), Bulgarian Conspiracy, London, p. 176.
14 Thompson, Edward P. (1997), Beyond the Frontier: The Politics of a Failed Mission; Bulgaria 1944, Stanford University Press, Ca., р.53.
15 WHO (1998) Regional Office for Europe, ERC; The European Strategy for the Prevention and Control on Noncommunicable Deseases (2007) WHO, Regional Office for Europe, Copenhagen; Мегова, Таня, Нина Михайлова, Любомира Стоянова и Ростислав Костов (2009), Рискови фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания, в: Научни трудове на Русенския университет, т.48, серия 8.1, с.73-77; ВОЗ (СЗО), Центр СМИ, Инф. бюлетин № 317/2011; № 355/2011; № 297/2012; Василевски, Никола (2012), Профилактика на болестите с най-голямо болестно бреме – ХНЗ; в: Бяла книга за здравеопазването, основани на стойности, С., БАТМИ, с. 327-329.
16 DALY, съкратено от Disability-Adjusted Life Wear – показател за оценка общото бреме на болестите;
Fraenkel, Ernst (1941), The Dual State, NY and London;
17изразът е на проф. Никола Филчев в интервю за в. „Дума“, публикувано през юли 2005 г.
18 Ernst Fraenkel (1941), The Dual State, NY and London;
19 Ibid, р. 114;
20Аренд, Хана (1996), Тоталитаризмът, С., изд. „Панорама“, с.132;
21Пак там, с. 129-130;
22 Heiden, Konrad (1944), Der Fuhrer. Hitler’s Rise to Power, Boston, p. 616;
23Аренд, цит. съч., с.44-45;
24 Constitution of the United States, Section 6: The Senators and Representatives shall receive a Compensation for their Services, to be ascertained by Law, and paid out of the Treasury of the United States. They shall in all Cases, except Treason, Felony and Breach of the Peace, be privileged from Arrest during their Attendance at the Session of their respective Houses, and in going to and returning from the same; and for any Speech or Debate in either House, they shall not be questioned in any other Place; https://constitution.congress.gov/constitution/
25 http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269
26 Източник: Данни за демографските показатели на България –
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
27https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
28 https://www.mediapool.bg/blizo-20-rast-na-pochinalite-prez-minalata-godina-news335090.html
29 Eurostat: Bulgaria Set for Sharpest Population Decline in EU, 09.06.2021,
https://www.novinite.com/articles/129103/Eurostat%3A+Bulgaria+Set+for+Sharpest+Population+Decline+in+EU
30 Пенчо Пенчев (2005), Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г., в: Бюлетин „Контакти”, № 9/2005.
31 https://dariknews.bg/novini/bylgariia/naselenieto-na-bylgariia-namaliava-s-blizo-2-miliona-po-malko-sme-otkolkoto-prez-1989-godina-2199478; https://botevgrad.com/news/24426/Pred-demografska-katastrofa-sme/; http://bulgarski.pogled.info/news/78766/buditeli; http://avtorski.pogled.info/article/77982/desetiletieto-kogato-shte-se-reshi-shte-ya-ima-li-balgariya; http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgaritе; https://pogled.info/bulgarski/izchezva-li-balgariya-ot-kartata-na-sveta.144912; https://www.dnes-24.com/?p=11525; http://epicenter.bg/article/Demografskata-katastrofa--Balgariya-se-e-stopila-s-/269497/2/0;
32 Българската организирана престъпност. Пълен текст на грама 05SOFIA1207 от Wikileaks, първоначално публикувана в редактирана версия на сайта на английския в. „Гардиън”, в: „Биволъ”, https://bivol.bg/05sofia1207 02.05.2011 [10.10.2016]; Безлов, Тихомир, Безнаказаната мафия ще е катастрофа за следващите правителства, в. „24 часа” 21.03.2011 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=825803
33 https://www.vesti.bg/bulgaria/tezhyk-doklad-ot-sasht-za-bylgariia-6093134
34В официалната сигнатура за изявите на г-н Хан и в деловодните дневници на ЕС фигурира на немски език под заглавие „Probleme der Bevolkerungspolitik in der Europaischen Union – Bericht fon Johannes Hahn „Bulgarien nach dem Bulgaren“ april, 2013”. В превод: „Проблеми на демографската политика в Европейския съюз, доклад на Йоханес Хан „България след българите” април, 2013 г.” Докладът е публикуван изцяло или частично в някои български медии: България след българите (2013), в. Нова Зора, бр.6/2017, http://www.zora-news.com/index.php?option=com_ content&view=article&id=6671:2017-08-17-17-03-46&catid=635:broi-06-2017; Орлин Загоров (2013), Здравомислието срещу оскверняването на автентичните европейски ценности, в.Нова Зора, бр.6/2017, http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=6673:2017-08-17-17-07-47&catid= 635:broi-06-2017; Йоханес Хан: „Българите нямат нужда от държава“, https://sindbadsi.wordpress.com/2019/05/28; Йоханес Хан: „Убедил съм се, че българите нямат нужда от държава“, https://bspmontana.com/%D0%B9%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8/; Йоханес Хан: Ще ви го кажа директно – до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем, http://www.budnaera.com/201701f/17010375.html; Йоханес Хан: Ще ви го кажа директно – до четиридесет години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ, и този процес е необратим. Ние не можем да го спрем
https://pan.bg/view_article-49-372116-ZADYLZhITELNO-ChETENE-Johanes-Han--Shte-vi-go-kazha-direktno-do-chetiridese.html; Йоханес Хан: "Българите нямат нужда от държава"
https://pogled.info/svetoven/evropa/iohanes-han-balgarite-nyamat-nuzhda-ot-darzhava.110233;
35 Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел (2012), http://www.eurochicago.com/2012/08/genotsidat-nad-balgarite-ofitsialno-ratifitsirano-delo-na-balgarskata-vlast-odobreno-ot-byurokratite-v-bryuksel/;
36цитиран на 05.01.2007 г. от www.vesti.bg
37 в. “Труд”, 2.10.2010 г.
38 Радко Ханджиев (2021), Енергийният октопод https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/energiiniyat-oktopod.138425; https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/energiiniyat-fashizam.138486
39 Радко Ханджиев (2013), Раждането на „Октопода“, сп. „Ново време“, април 2013, https://novovreme.com/3-2013/%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-3-2013/%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%ba%d1%82%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0/
40Проф. Огнян Герджиков: С промяна в законодателството не се възкресява изтекла давност (2020), https://news.lex.bg/pregled-na-pechata/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5/
41https://www.evn.bg/Home/Heating/FenixBuild.aspx; https://trud.bg/article-5293731/; https://www.emi-bg.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D1%81-%D0%BD%D0%B0-evn-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/
