/Поглед.инфо/ Атаката на Брюксел е насочена и към европейските „размирници“

Тези дни по цяла Унгария бе разлепен плакат, изобразяващ председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на преден план, с Джордж Сорос зад гърба му;  двамата – в злобен сардоничен смях. Надписът от плаката алармира: „Трябва да знаете плановете на Брюксел за задължителните мигрантски квоти.“ Официалната страница на унгарското правителство в интернет пък допълва: Tези планове фундаментално застрашават сигурността на Унгария.

За високо образованите унгарци този плакат има многозначителен подтекст. Повечето от тях знаят старинната легенда за тайнствената трева Sardonica herba, която предизвиквала гърчове, приличащи на смях. Според древните гърци, сардоничният смях е предзнаменование за гибел. Иначе казано, старото поколение, това на Сорос и Юнкер (с подразбиране и на други западноевропейски лидери) си отива; а на предстоящите избори в Европарламента да влязат нови лица, да се създаде анти-миграционно мнозинство, което да промени политическия пейзаж на континента.

Кампанията обвинява Юнкер и Сорос, че искат да отслабят правото на държавите-членки да защитават собствените си граници, че разработват „специални визи за мигранти. Според Орбан, европейските народи са стигнали до исторически кръстопът. Тези, които подкрепят мигрантите, всъщност подкрепят създаването на държави със смесено население. Историческите традиции на тези страни приключват, гради се нов, християнско-мюсюлмански свят с непрекъснато намаляващ брой християни. Всеки който пренебрегва проблема, считайки, че това ще е бавен процес, греши: етническа група от 10% бързо нараства до 15-20%, след което процесът се ускорява. Останалото не изисква въображение, а просто математика.

„Моето поколение ще види бързата трансформация на някогашните велики християнски страни, категоричен е Орбан. Но ние, от Централна Европа, все още имаме собствено бъдеще. Бъдеще, което е продължение на живота на нашите родители, баби и дядовци. Бъдеще, което ще опази хилядолетните ни традиции, ще защити нашата икономика, нашите семейства, нашата християнска култура... Затова трябва да действаме сега. Да отхвърлим финансистите, които виждат себе си като полубогове; да отхвърлим брюкселските бюрократи, които представляват интересите на финансистите; да отхвърлим угояваните с техните пари фалшиви активисти на граждански“ НПО-та, които искат да ни налагат как да живеем, с кого да разговаряме и как да отглеждаме децата си. Те не трябва да пробият защитата ни, не трябва дори да намерят пролука...“

Реакцията на Брюксел не закъсня. В необичайно остро изявление, главният говорител на Юнкер – гъркът Маргаритис Схинас, – заяви, че Европейската комисия ще се бори с всички средства срещу дезинформацията и фалшивите новини. „Кампанията на унгарското правителство просто не е за вярване”, каза той. „Шокиращо е, че толкова нелепа конспиративна теория става достояние на публиката. Унгарците заслужават факти, а не измислици.

Схинас подчерта стремежа на ЕК да заздрави границите и поясни, че под „визи на мигранти“ се предлага „синя карта“, по модела на зелената карта на САЩ, която има за цел да привлича квалифицирана работна ръка. Не става ясно обаче как ЕК успя да прецени кои от тия над милион пришълци през последните години са квалифицирана работна ръка?

Според британския либерален в. „Гардиан“, поставяйки Юнкер до Сорос, срещу когото в Унгария от години се води остра битка, Будапеща фактически открива нов фронт срещу Брюксел два месеца преди изборите за Европейски парламент. Това, което най-вече тревожи „Гардиан“ е разломът в дясноцентристката Европейска народна партия, членове на която са и Юнкер, и Орбан. След унгарската кампания Да спрем Брюксел“, включването наобраза на Юнкер определено е ескалация срещу про-мигрантския елит на ЕС.

Припомняме, че отношенията между Юнкер и Орбан от години са нелицеприятни. През 2014 г. унгарският премиер подкрепи опита на тогавашния британски премиер Дейвид Камерън да предотврати избора на Юнкер за председател на ЕК. Две години по-късно Юнкер посрещна Орбан в Европарламента с думите: „Здравей, диктаторе!; пошляпвайки го леко по бузата, както се постъпва с непослушен малчуган. Противопоставянето между двамата се задълбочи, когато през 2015 г. ЕК наложи задължителни квоти за мигранти, под фалшивия предлог, че били бежанци. Унгария рязко реагира, категорично отказа да приеме квотите и бързо изгради защитна стена по южната си граница.

В речта си от 10 февруари, Унгарският премиер с особена тревога отбеляза как миграцията води до увеличаване на престъпността, специално срещу жените; как нараства и опасността от тероризъм. Той разкри план на Брюксел от 7 точки, според който цяла Европа трябва да се превърне в мигрантски континент:

- задължителни квоти за мигранти;

- предписания, как да се настаняват мигрантите;

- отслабване контролът на границите на държавите-членки; Джордж Сорос открито обяви, че националните граници са пречка на неговия план да подкрепя мигрантите;

- въвеждането на мигрантска виза под формата на т.н. синя карта, за което Европарламентът вече гласува. Това е покана за много милиони нови мигранти; само в Турция четири милиона чакат да се отвори пътят им към Европа;

- Европарламентът гласува и за увеличаване субсидиите на „активистки групи“, подпомагащи миграцията;

- банкови карти с автоматично предоставяни кредити за мигрантите; според председателя на Комисията трябвало „да се създадат легални пътища“ мигрантите да дойдат в Европа, за което се разработват пилотни програми заедно с африканските страни;

- Брюксел изнудва страните, които отхвърлят плана, като налага глоби на онези държави, които отказват да изпълняват заповедите му.

През декември м.г. в Маракеш (Мароко), сесията на Общото събрание на ООН прие противоречивия Глобален пакт за миграцията, който драстично се разминава с Конвенцията за бежанците на ООН. На мигрантите се приписват права, каквито не биха могли да имат, разширявайки по такъв начин и почти приравнявайки ги към определението за бежанец. Пактът забранява връщането на мигранти!

Очевидно, не само брюкселския елит, но и „началниците“ в ООН вече са подвластни на организациите на Сорос и компания. Сред основните, макар и публично неафиширани цели на Глобалния пакт за миграцията, се подразбират стремеж да бъдат дискредитирани националните граници и националното гражданство, да бъдат размити националните държави, да бъде потисната идентичността на нациите. Иначе казано, да бъдат разрушени отвътре фундаментите на съвременната цивилизация. Вижда се, че твърденията на Будапеща съдържат факти, алармират за подготвяната нова зловеща реалност, и не са никаква конспиративна теория, дезинформация, или фалшиви новини.

Освен срещу Орбан, атаката на Брюксел е насочена и срещу европейските „размирници“. Преди дни във Варшава италианският вице-премиер Матео Салвини заяви, че вярва във възможността за „европейска пролет“, която да разбие властта на Франция и Германия; и предложи „да се влее нова кръв, нова сила, нова енергия“ в ЕС. От Будапеща, Орбан възкликна: „Оста Варшава-Рим е една от най-прекрасните новини. Възлагам големи надежди на тази Ос...“

През изтеклата година тенденциите в Европа чувствително се наклониха към позицията на Орбан и съмишлениците му, макар много от неговите съюзници в Европейската народна партия да са притеснени от твърдените от опозицията данни за корупция и незачитане върховенството на закона. Но най-сериозно окуражаване дойде отвъд океана. Когато президентът Тръмп встъпи в длъжност, Орбан изтълкува това събитие като „разрешение от най-високо място да постави начело линията на свободата, линията на националният интерес”. А миналата седмица, лично държавният секретар на САЩ Майк Помпейо заяви в Будапеща: „Вие сте суверена нация. Можете сами да вземате решения...“

Войната между нео-либералите, Брюксел и Сорос, от една страна; и не-либералите, Орбан и нарастващия брой национално отговорни политици в ЕС, от друга – се развихря. Времето е кратко, а залогът е твърде голям: който спечели изборите за Европарламент през април, печели цяла Европа!

Труд


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели