/Поглед.инфо/ През тази година се навършват 40 години от началото на реформите, започнати от Дън Сяопин в Китай по изграждането на „социализъм с китайски характеристики“. Неотдавна вестник „Женмин жибао“ – най-влиятелният вестник в Китай, излизащ в тираж от 2, 8 милиона броя, направи серия от видео материали във връзка с наскоро протеклата среща на Общокитайското народно събрание. В тях откриваме интересни данни, които създават представа какво представлява страната, превръщаща се в нов световен хегемон, задаващ посоката на бъдещето след 40 години изграждане на „социализъм с китайска специфика“.

Какво е станало там точно по времето, когато в страни като България се е извършвал преход към неолиберален капитализъм, маскиран дружно от новопоявилите се десни и леви политици с либералното идеологическо покривало „преход към демокрация“? Ако вземем просто статистическия годишник на Китай и извадим данните, ще ни се замае главата. Нека да видим  някои от тях не за година, а за минута. Това изглежда не по-малко впечатляващо. Какво става за една минута в тази страна, която не извърши нашенския преход към неолиберален клептократичен капитализъм и корумпирана компрадорска либерална демокрация? Какво е различното между една държава като България, която за сума ти години една телена ограда по границата не може да направи като хората, и една държава като Китай, която още преди 2 300 години е изградила Великата китайска стена, а през последните 40 години е извършила икономически скок, непознат в цялата световна история?

Всяка минута днес при „социализма с китайска специфика“:

  • Се създава брутен вътрешен продукт за 24.8 млн. долара.
  • От конвейрите на автомобилните заводи слизат 55 готови автомобила.
  • Произвеждат се 2 хиляди тона зърно.
  • Китайските работници изграждат 596 метра нови пътища.
  • Продават се стоки за сума от 8.3 млн. долара.
  • Извършват се мобилни плащания за 60 млн. долара.
  • Китайците обменят помежду си 46.8 хиляди гигабайта мобилни данни.
  • В онлайн магазините се предават стоки и услуги за 1.6 млн. долара.
  • Куриери получават и доставят 76 хиляди пратки.
  • Продават се над 2 300 произведени в Китай мобилни телефони
  • Скоростният влак Фукит изминава близо 6 километра
  • Железопътният експрес, съединяващ Китай с Европа, изминава 2 километра.
  • Експортират се стоки за 4.6 милиона долара.
  • Внасят се стоки за 3.7 милиона долара.
  • Правят се китайски инвестиции в чужбина в обем от 237 хиляди долара.
  • Задграничните поделения на китайските компании внасят в бюджета на държавите, в които се намират, по 57 хиляди долара като данъци.
  • Суперкомпютърът Sunway Taihu Light обработва 7,5 квинтилиона данни.
  • В научни изследвания и разработки се влагат половин милион долара.
  • Раждат се 33 деца.
  • Създават се 20 нови семейства.
  • 26 човека намират работа.
  • От летищата на Китай излитат в международни полети два самолета.
  • 272 китайски туристи заминават на екскурзия в чужбина, където за минута харчат до 360 хиляди долара.
  • 55 чужденци пресичат границите на Китай, за да се запознаят с неговите достижения.

Всичко това става за една минута. А това, което става за един месец, който има между 43 000 и над 44 000  минути?  А какво става за една година, като се има предвид, че една година има общо 525 600 минути? Ако умножим всяка от горните цифри по тези минути, ще придобием впечатление за една страна, която 40 години е вървяла нагоре, и ще можем да я сравним с държави като България, разрушавали и разграбвали възторжено построеното от социализма с викове „Демокрация“, „Времето е наше“ и заклинания „Държавата е лош стопанин“. Оказа се, че времето през изминалите десетилетия не е било „наше“. Световното време е било „тяхно“, на китайците. Времето е работило за тях, не за нас. Затова и в световните сравнителни социологически изследвания Китай е сред трите страни с най-големите оптимисти в света, докато България е с население, нареждащо се сред най-големите песимисти.

При нас, за съжаление, броенето за изключително много неща е обратното

С колко души намаляваме за единица време?
Колко млади хора бягат завинаги от страната си?
Колко е заграбеният от Запада човешки капитал и колко е загубила България от това?
Колко училища са закрити?
Колко селища са обезлюдени?
Колко са се увеличили селищата, в които няма аптекар, лекар и елементарни условия за живот?
Колко нараства неравенството и бедността?
Колко души умират от това, че липсва адекватно лечение, тъй като сме станали страната в ЕС с най-висока приватизация и неефективност на здравеопазването?
Колко са допълнително увеличилите се клошари и бездомници?
Колко са се увеличили наркоманите?

И какво ли още не от този род.

Клуб 24 май


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели